Категория Архиви: Владимир Шумелов

Владимир Шумелов

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. В началото на 90-те години на XX в. е асистент по общо езикознание във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. Един от основателите на Сдружение „Клуб на дейците на културата – Велико Търново“ (2016). В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 450 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997 – 2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език.

През 2012 г. печели Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – разказа „Майната ви“; през 2013 г. – Втора награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна – разказа „Пътеката“; през 2014 г. – Първа награда за проза с разказа „Пърформанс на пчелата в полет, ден преди…“ в националния конкурс „Дървото на живота, посветен на Станка Пенчева (Стралджа); през 2015 г. – Втора награда в конкурса „Любовта в края на кабела“ на Фондация „Буквите“ – за „Разговорът“; през 2015 г. – Втора награда за разказ в Третия национален конкурс на сайта за литература „e-Lit.info“ и Община Троян „Любовен човек“ – за „Любов, отново“; през 2016 г. – Първа награда за разказ в конкурса „Атанас Липчев“ (Варна) – за „Фотоувеличение“; през 2016 г. Първа награда в конкурса „Дървото на живота“, посветен на Станка Пенчева (Стралджа) – за „Деветият кръг“; през 2017 г. – Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – за „Фотографията“.

От началото на 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ на Община В. Търново.

Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994, изд. „Елпис“, В. Търново; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ (2004, ИК „Жанет-45“, Пловдив), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника“ (критически етюди върху книги и литературни градове, изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), Pink Floyd (елипси)“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Ще чакам дъгата“ (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017); съст. на „Биобиблиогрпафия на Владимир Шумелов“ (2015).

 

Владимир Шумелов с Втора награда от Петнадесетия конкурс за кратка проза на електронните издания за литература LiterNet & eRunsMagazine ’2017

На 1 септември 2017 г. бяха оповестени резултатите от Петнадесетото издание на конкурса за Кратка проза на авторитетните литературни електронни издания LiterNet  от България и американо-канадското eRunsMagazine. Второто място е отредено за Владимир Шумелов от В. Търново за разказа „Фотографията“ / „The photograph“, заедно с Красимира Зафирова (Перник, 1957)  за „Великите сили“ / „The Great Powers“, първото е за „Тренировка / Training“ на Мариета Йовчева, а третото си поделят Оля Стоянова (София, 1977) с „Чудесата на крайните квартали“ / „Miracles on the outskirts of the city“ и Силвия Маврикова (1978) със  „Смехът“ / „The laughter“.

Според регламента конкурсът е анонимен. Кратките разкази трябва да бъдат в обем до 1800 знака. Журито, оценявало текстовете е в състав: Николай Фенерски, Веселин Веселинов и Георги Чобански. Кратката проза на Владимир Шумелов печели за втори път конкурса след Второто място за „Майната ви“ / „Fuck you“ през 2012 г. Всички наградени текстове са преведени на английски език и публикувани в ЕС LiterNet и eRunsMagazine. Предстои издаването на електронен двуезичен сборник с кратка проза, в който ще бъдат включени всички текстове, наградени през 15-те години, откакто съществува Конкурса за кратка проза.

През годините в него призьори са били млади и известни български творци от различни поколения: Петър Чухов, Валери Стефанов, Христо Карастоянов, Владислав Василев, Тони Теллалов, Ясен Василев, Калин Василев и др.

 

„ТАКЪВ-ОНАКЪВ“ НА НЕНКО МАРОВ

От Владимир Шумелов

След книгите на Панайот Димитров-Понката, това е книжно тяло от втори достоен търновски скулптор, с което се запознах и чрез което Ненко Маров се завръща чрез спомените за своето и българското минало към равносметката и оценката на свършеното. Мемоарната книга „Такъв-онакъв“ е шеста поред и излиза посмъртно за проф. Ненко Маров (1933 – 2011). Тя продължава поредицата от творби под заглавието „Властелините на Копса“, като се налага уточнението, че Копс е едно от тракийските имена на Подбалкана, което днес знаем като Розовата долина. Сам авторът е роден в с. Каравелово, Карловско, а в книгата си той е уловил духа на това място чрез пресъздаване на времето, хората и събитията от близкото минало (разказът му започва от детството, преминава през годините, та до студентството в София); и тази наистина талантлива художествена проза често се опира на нови факти, на истории и митове, герои и съдби, свързани с Копса, която той никога не беше напускал и се стремеше винаги да се завръща там, в своята Итака.

Все пак, големият скулптор Ненко Маров завършва Художествена академия в София при проф. Иван Фунев, а от 1966 г. е преподавател по скулптура във Великотърновския университет и няколко поколения скулптори, завършили Факултета по изобразително изкуство (ФИИ) в старопрестолния град, са горди, че са били негови ученици. Той е сред основателите на ФИИ и катедра „Скулптура“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.Стилът му е декоративно-монументален, а предпочитаните материали – бронз, дърво и камък. Тематиката, в която се изявява, е от времето на Втората Българска държава и Възраждането. През годините участва активно в наши и международни изложби, получава престижни награди за своите творби, а като негови най-известни работи можем да определим декоративния монумент „Лъвът“ на входа на Царевец, фигурално-портретните паметници на Никола Пиколо, Стефан Стамболов във В. Търново, подпоясен паметник на Васил Левски в с. Орешак и др. Работи и малка пластика, в която се усещат много добре необременените му и освободени от творчески и идейни задръжки пориви.

 

Ненко Маров. Такъв-онакъв. Изд. „Ивис“, В. Търново, 2015.

ПОЧИНА ПОЕТЪТ И ЖУРНАЛИСТЪТ НЕДЯЛКО ЧАЛЪКОВ

In Memoriam

Не­дял­ко Ча­лъ­ков е роден на 12.08.1940 г. с. Але­ко­во, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка об­ласт. За­вър­ш­ва сред­но об­ра­зо­ва­ние в род­но­то си се­ло, а вис­ше във ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ (1967). Ра­бо­ти ка­то стро­и­тел, по­щен­с­ки раз­да­вач, слу­жи­тел в Ап­ри­лов­с­ка­та гим­на­зия в Габ­ро­во. След за­вър­ш­ва­не на вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние е учи­тел в гр. Ис­пе­рих, ди­рек­тор на ос­нов­ни­те учи­ли­ща в с. Рай­ков­ци и с. Дрен­та, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка об­ласт, как­то и на До­ма за си­ра­ци в с. Але­ко­во. Дъл­го­го­ди­шен жур­на­лист, бил е ре­дак­тор в лом­с­кия вес­т­ник „На­род­на три­бу­на“; за­веж­дащ от­дел „Кул­ту­ра и об­ра­зо­ва­ние“ в ок­ръж­ния вес­т­ник „Сеп­тем­в­рийс­ко сло­во“, Ми­хай­лов­г­рад (дн. Мон­та­на); пред­се­да­тел на Ок­ръж­ния клуб на мла­да­та ху­до­жес­т­ве­но-т­вор­чес­ка ин­те­ли­ген­ция. От 1970 г. е ре­дак­тор в БНТ – те­ле­ви­­зи­он­но сту­дио В. Тър­но­во, къ­де­то ра­бо­ти до 1993 г. Ав­тор е да де­сет­ки до­ку­мен­тал­ни фил­ми – ис­то­ри­чес­ки, фол­к­лор­ни; пи­ше по­зия и пуб­ли­цис­ти­ка. След средата на 90-те години на миналото столетие се за­ни­ма­ва с из­да­тел­с­ка дей­ност.

Из­да­ва кни­ги на мла­ди ав­то­ри. Гл. ре­дак­тор на в. „Недел­ник“ – В. Търново (спрял да из­ли­за в края на 90-те го­ди­ни) и на спи­са­ни­е­то за еко­ло­гия и ху­ма­ни­зъм „Ба­сейн на Ян­т­ра“. Учас­т­ва с ци­къл сти­хо­ве в ал­ма­на­си­те „Ян­т­ра“ и „Лю­бов­на ли­ри­ка“, в ли­те­ра­тур­ния сбор­ник „На­деж­ди­те на „На­деж­да“ (1994), в ан­то­ло­гия „Тър­нов­с­ка по­е­зия“ (1996) и др. Съставител на поетическата „Антология Търновград“ (2008). Не­го­ви сти­хо­ве са пре­ве­де­ни на рус­ки, ру­мън­с­ки, ук­ра­ин­с­ки език, казахстански, македонски, сръбски и полски език. Пре­веж­да сти­хо­ве на свои ко­ле­ги от те­зи стра­ни, ко­и­то пуб­ли­ку­ва в ли­те­ра­тур­ни из­да­ния. Лауреат на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели.

Ав­тор е на кни­ги­те „Вър­ху жа­ра­ва стъп­вам“ (сти­хот­во­ре­ния, 2000), „Мо­и­те не­заб­ра­ви­ми сре­щи“ (спо­ме­ни, ин­тер­вю­та, не­пуб­ли­ку­ва­ни пис­ма, свър­за­ни с жи­во­та и твор­чес­т­во­то на 16 из­тък­на­ти бъл­гар­с­ки по­е­ти, пи­са­те­ли, ху­дож­ни­ци, ак­тьо­ри, 2003), „Моята тъща“ (спомени, 2005), „Самотен под дъжда“ (лирика, 2005), „Сълза от моята вселена“ (стихотворения, 2010), „Долетели птици“ (спомени, 2011), „Благословено утро“ (стихотворения), „Докоснати струни“ (стихотворения, 2016).

Умира на 22.06.2017 г.

Поклон пред паметта му!

 

ВEЛИКОТЪРНОВСКИ АВТОРИ В ЧУЖДИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗДАНИЯ

От Владимир Шумелов

На 10 май в зала „Европа“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ гостува група от руски писатели и гр. Варна. Представен бе сборникът с участници в литературната асамблея „Слово и дело“ „Россия – Болгария. Слово и дело“ (2016), издание на Московската градска организация на писателите от Русия. В обем от 216 с. са публикувани творби от 27 руски и български писатели в различни жанрове, повечето от които непосредствени участници в проведените през миналата година две издания на асамблея „Слово и дело“ в България, Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) „Камчия“. В изданието със свои творби участват и четирима великотърновски автори: Сава Василев (с разказа „Бабушкин орешек“, пр. Надежда Терзи), Снежана Иванова (с поезия), Радослав Радев (с проза – „Словесни инсталации“), Владимир Шумелов (с разказите „Деветият кръг“ и „Разговорът“).

В Бургас излезе съпътстващия сп. „Море“ литературен алманах „Бургас“ (2017) с водеща тема „Литературна география“. Наред с творби на автори от Бургас, Пазарджик, Шумен, Казанлък, Русе, Пловдив, Котел, Перник и София, Велико Търново е представено от имената на Снежана Иванова, Янислав Янков, Сава Василев (и починалият преди година Ивайло Иванов, който неизменно свързваме с поезията на Великотърновския университет) – стихове, както и Владимир Шумелов с разказа „Плутон“. В алманаха присъства и критическо-есеистичен блок.

От печат излезе вторият литературен сборник с творби на 70 български автори от различни градове, страни и континенти със заглавието „Часовниковата кула“ (изд. „ДиМакс“, С., 2017, 312 с.). Това е втори по ред литературен сборник след „Черга пъстроцветна“, подготвен за издаване от редакционния екип на www.EuroChicago.com. Изданието е снабдено с поздравителни думи от Иван Анчев – Генерален консул на Р България в Чикаго, „Предговор“ от Виктор Хинов и завършва с „Послеслов“ от редактора на книгата Мариана Христова. Освен автори от различни селища на България, в сборника са включени и творци от САЩ (Чикаго, Маями, Индианаполис), Обединеното кралство (Лондон, Кеймбридж), Франция, Кипър, Гърция, Нова Зеландия, Швейцария. За разлика от предишния сборник, който съдържа творби, публикувани в специалната литературна притурка на www.EuroChicago.com от предходната 2015 г., тук периметърът от автори е разширен. В изданието са включени и произведения от великотърновски автори: разказът на великотърновската писателка и поетеса Ружа Велчева „Здравей и сбогом в Ла Игера“, поезия на Петър Пацев, Невена Стоянова, Таня Мезева (Г.Оряховица), Дочка Василева (Г. Оряховица, разказът „Наследница“), Симеон Коев (разказите „Смъртта чака на покрива“ и „Пръстенът“).

В. „Словото Днес“ (бр. 18, 11.05.2017 г.) – орган на Съюза на българските писатели, отделя една страница с поезия от Янислав Янков (с. 8): сихотворенията „Рибарят“, „Мигове“, „Удавниците“, „Мария на художника“, „Прозорец“, „Ние още носим…“, „Опасност“, „Ловци на птици“, „Сенки“, „Измолено стихотворение“.

Почина Георги Витанов Богат

IN MEMORIAM

 

Почина Георги Витанов Богат

(1948 – 2017)

 

На 30 март 2017 г. в Чикаго почина българският писател Георги Витанов Богат, малко преди да навърши 69 години.

Той е роден на 5.05.1948 г. в Добринище, Благоевградско. Завършва средно специално училище по приложни изкуства в София, както и Националната художествена академия. Работи в областите промишлен дизайн, металопластика, пластика от дърво, проектиране на интериор и фасади. Негови пана са собственост на частни колекции в България и Западна Европа. Автор е на серии бижута в античен и старинен български стил.

Пише от ученическите си години. Негови поетични и прозаични произведения са преведени на английски, френски и немски език. Лауреат е на редица литературни конкурси. Георги Витанов Богат е един от основателите на Съюза на българските писатели в САЩ и по света и негов председател.

Дебютната му книга с разкази и новели „Козомания“ излиза през 1985 г. и печели наградите „Южна пролет“ и „Светлоструй“. Въпреки отличните отзиви и препоръки от известни литератори издателствата отказват да го печатат, отказват му публикации във вестници и списания (с изключение на сп. „Отечество“ с гл. ред. Николай Хайтов). От печат е свален и сборникът му с разкази и новели „Червена книга“.

В годините на т.нар Преход емигрира със семейството си в Чикаго, САЩ. В Америка продължава да твори, създава Съюзът на българските писатели в САЩ и по света (2010 г.), както и годишника на Съюза „Любослов“ (2012 г.), от който досега са излезли пет книги. Съюзът е основан в Чикаго и е регистриран по всички закони на щата Илинойс и Федералните закони на страната. Основната му цел е да популяризира българската литература в Америка и по света, да подкрепя и насърчава творците на българското слово навсякъде, където живеят българи (а днес българите по света са една четвърт от населението на България). В предговора си „Антиносталгин“ към бр. 2 на „Любослов“ (2013 г.) Г. Витанов Богат пише: „Но в едно съм сигурен. Написаното тук къде с повече, къде с по-малко майсторство и творчески потенциал, но с любов към българското слово, е плод на носталгията. Изкуството е рожба не на щастието и радостта, а на болката“.

Поклон пред светлата му памет!

 

Владимир Шумелов

 

 

Премиера на книгата „Ще чакам дъгата“ на Владимир Шумелов

 

ПОКАНА

 

Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново

Ви кани на премиера на книгата „Ще чакам дъгата“ на Владимир Шумелов

С участието на проф. дфн Сава Василев, д-р Радка Пенчева, Снежана Иванова, Яна Ленова-Димитрова
Дата: 16 март (четвъртък) 2017 г. | 17.30 ч.

Място: Велико Търново, Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ 2

 

 

За книгата:

 

            „Ще чакам дъгата. Литературна критика, интервюта, етюди“ (ред. д-р Радка Пенчева, изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017, 280 с.) е пета по ред книга с литературна критика и есеистика на Владимир Шумелов след излезлите досега „Накърнимото“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2004), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009) и „Лисица в кокошарника“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013) „Pink Floyd. Елипси“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013) и донякъде е тяхно продължение, ако изобщо писането за книги има някакъв лимит. На практика сборниците се опитват да дадат някакъв индиректен отговор на три фундаментални въпроса: Защо (не) четем?; Защо пишем?; Защо издаваме? Те се занимават с „езиците“, техниките на писане, контекста на раждането на творбите и съдбата на техните автори, за да достигне авторът по различни пътища до немалко скептични отговори относно съдбата на книгите.

В структурата на новата литературнокритическа книга „Ще чакам дъгата“ са включени раздели с литературна (оперативна) критика (за български и чужди автори и книги), интервюта (които липсват в предишните подобни сборници) и етюди, обединяващи различни по характер есеистично-публицистични текстове. Броят на статиите и отзивите в литературнокритическия раздел е 62 (писани, с малки изключения, за преводни и български книги от последните няколко години – авторски, антологии, сборници, периодика, от които 15 са за преводни заглавия и 47 – за български книги), на интервютата – 2, и 4 етюда.

Както и предишните книги в този жанр, и тази не си поставя за цел да преподрежда, йерархизира и систематизира факти и ценности в литературата, а изборът на заглавия и автори е по-скоро случаен, „дневников“. И тук, наред със скепсиса от литературната действителност, има нещо, което е по-близо до оптимизма. Може би не е случайно, че първият текст е назован „Човек не умира“, а последният „Започвам“. Металитература, която в последна сметка, независимо от качествата на литературата, я разглежда като източник на вдъхновение, форма и начин на живот, „преминаване под дъгата“, за да получим небесната защита.

 

За автора:

 

Владимир Шумелов (1958, Перник) е завършил специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“.Член на Контролния съвет на Клуба на дейците на културата – В. Търново (2016).

Лауреат на националните литературни награди „Южна пролет“ (1995) „Интелект“ (1998) „Светлоструй“ (1999) „Дървото на живота“ (2014, 2016) „Атанас Липчев“ (2016) и др. Негови текстове са превеждани на френски, английски, сръбски и македонски език.

Автор на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994), „Между Бекет и Аз“ (1998, 2003), „И така нататък“ (2007); на книгите с есеистика и литературна критика „Накърнимото“ (2004), „Цветните спомени на греха“ (2009), „Лисица в кокошарника“ (2013), Pink Floyd“ (елипси) (2013), „Ще чакам дъгата“ (2017).

 

ИВАН КИРИЛОВ – ЗАБРАВЕНИЯТ

Отзив от Владимир Шумелов

Книгата с „избрано“ на Иван Кирилов излиза под „шапката“ на Национален литературен музей в София, Къща-музей „Емилиян Станев“ във В. Търново и Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ със спечелен конкурс за подпомагане финансирането на книгоиздаването в Община Елена. Съставител на тома „Избрани творби“ и автор на предговора „Иван Кирилов – забравеният майстор на идилията“ е д-р Радка Пенчева – гл. уредник на Къща-музей „Емилиян Станев“. Това не е случайно, ако погледнем изследователските интереси на съставителката в по-голяма част от нейните книги и статии, защото в немалката си част те са ориентирани именно към връщане на паметта ни за малко известни и напълно незаслужено забравени имена на български писатели и интелектуалци. Името на Иван Кирилов (1876 – 1936) е едно от тях. Малка утеха е, че изданието излиза в годината, в която се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта на писателя. По-важното е, че подобни издания, макар и с „избрано“, обогатяват литературната ни памет и вадят от забравата имената на писатели от класата на Иван Кирилов. А той е автор, на когото могат да завидят мнозина – от творческия си дебют „Бдения и мечти. Лирически стихотворения: 1895 – 1896“ („Паничков“, Свищов, 1897) до края на живота си издава повече от 40 книги в различни жанрове: стихове, разкази, приказки, драми, комедии, повести, романи, биографични очерци (между които и за големия си приятел от детинство, негов меценат и естетически съидейник П. Ю. Тодоров). Според Георги Константинов към края на живота си Ив. Кирилов е имал намерение да издаде свои събрани съчинения в 16 т., от които е успял да реализира само 4, с включени повести, романа „Габарите“, драми-легенди и комедии.

Името му обаче се свързва не толкова с обема художествена продукция и качествата й, колкото с жълтевини от типа: бил от ромски произход (признавал го пред Антон Страшимиров), скандално-трагичния финал на първото му семейство – жена му и дъщеря му се хвърлят от Варненския вълнолом през 1909 г., след което го преместват в София, където опитва да започне живота си отначало с втори брак и три деца. По отношение на творчеството му критиката и преди 9 септември 1994 г. и след това, а и след 10 ноември 1989 г. не е твърде благосклонна; името му няма да видим дори в „Речник по нова българска литература. 1878 – 1992 г.“ (изд. „Хемус“, С., 1994). Литературното му дело е свързвано с определения като „съпътстващо явление“, „един позабравен реалист“ и под., макар че реалистичният метод на художествено изображение не е най-присъстващия в творчеството му. Всъщност аналитичната уводна статия на д-р Пенчева ни разкрива многостранно един интересен и непознат образ на български творец – като житейска биография и професионална писателска реализация, като са цитирани добросъвестно и неговите изследователи, които очертават основни страни от обемното му творчество.

Трудна и непосилна изглежда задачата да се селектира един представителен том с избрани творби, които да разкрият пред съвременния читател образа на писателя Иван Кирилов. Д-р Р. Пенчева се е справила с този проблем, като се е спряла на повестите „По Руманя“ (I изд. 1923 г., Плевен), „Гергьовденска приказка“ (I изд. 1921 г., Плевен), „Блуждаещи огньове“ и на драмата „Змейна“. Избраните произведения очертават наистина доста пълно творческия профил на писателя, а техният избор и анализ от д-р Пенчева е базиран на четирите тома със събраните му съчинения от 1928 г. В предговора освен тях са разгледани и други възлови за автора творби от четиритомника: романа „Габарите“ (I изд. 1920 г., Плевен; влязъл във II т. от съчиненията му), драмите „Любов и дълг“ (с подзагл. „Старопланинска легенда“), „Дарба и завист“ (с подзагл. „Осоговска легенда“) – включени в III т. на съчиненията, заедно със „Змейна“ (с подзагл. „Родопска легенда“), избрана за настоящия еднотомник. Разбира се, освен драмите-легенди в уводния очерк са споменати и драмите със съвременна тематика, писани под влиянието на модерните за времето си европейски автори Х. Ибсен, Г. Хауптман, Ст. Пшибишевски и др.: „Слепец” (1905), „Чучулига“ (1906), „Маяци“ (1906), „Жерави“ (1907), „Из стръмнините“ (1910), „Силата на кръвта“ (1911), „Към иго“ (1911),  „Запоена“ (1919), „Жълти пламъци“ (1926), „Пред възхода на зората“ (1926) „Не са вчерашни“ (1927) и др. Според критиците на Иван Кирилов това е драматургия с повече достойнства в психологически план и диалог, но не толкова в стила. Той е автор и на няколко комедии, влезли в ІV т. на събраните му съчинения, които са насочени към осмиване недостатъците в обществения живот на българите.

Ще отбележим с няколко думи представените в този том произведения. Той се открива с повестта „По Руманя“, която представлява апология на труда на селянките от Балкана, отишли да жънат по руманя нивите на Исмаил Бег. Обърната към идилията и патриархалните отношения, повестта е апотеоз на любовта и трудовия живот на селяните, без оглед на етнически различия. „След прочитането й в съзнанието ни остава светлина и радост“, отбелязва д-р Р. Пенчева. Мотото към втората представена повест „Гергьовденска приказка“ гласи: „В памет на другаря от невръстни години П. Ю. Тодоров – певец на Мечкаря“. Освен, че е отправено към паметта на неговия приятел и съгражданин от Елена, то ни подсеща, че повестта е не просто реплика на идилията „Мечкар“ на П. Ю. Тодоров, но майсторски, без подражание, е изведена на едно по-високо ниво от естетиката на писателя. Третата повест „Блуждаещи огньове“, според съставителката на тома, „е една от първите повести в литературата ни, третираща въпроса за твореца и творчеството в едно изостанало патриархално общество, потънало в суеверия“ (с. 15). В контекста на другите две драми-легенди, за които стана въпрос по-горе, „Змейна“ („Родопска легенда“) също е в традицията на легендарния жанр, но има по-друг характер. Гуга, жена на Змей Горянин, е любимата му жена в неговия харем. Обаче Гуга се влюбва в Дамян, който е изоставил младата си жена и невръстното си дете. Тя знае къде е слабото място на змея и решава да го лиши от силата му. Змей Горянин се превръща в стогодишен старец, благороден и добър към всички около него. Когато Гуга узнава тайната на Дамян, че е женен и има дете, които са нещастни, избира смъртта. Тя разбира, че семейството и майчинството са велико е неприкосновено тайнство, което не бива да престъпва.

Четирите произведения на Иван Кирилов в настоящия том обхващат една малка част от пространното му творчество, което преминава през различни търсения в развитието си – през мотиви от народното творчество, идилията, легендата, поверието, приказката, до индивидуалните проблеми на интелигенцията ни от края на 19. и първите десетилетия на 20. век, като се опитва да достигне до големите национални и обществени проблеми на страната ни, белязали краевековието и първите десетилетия на новия век. Окачествяват прехода му от писателите-народници към естетиката на кръга „Мисъл“ като не твърде успешен. Твърде широк е и жанровият спектър на творбите му. Вменяват му в грях творческата продуктивност. И под. Разбира се, има и критици, които се опитват да оценят обективно неговото творчество. Д-р Р. Пенчева посочва детайли от студията на литературния критик и писател  Моис Бенароя „Иван Кирилов под знака на своето време“ (сп. „Хиперион“, кн. 5–6, 1927 г.), която най-ясно се опитва да очертае границите и особеностите на неговото творчество в контекста на времето. Някои от изводите в нея: „Иван Кирилов се опитва да пресъздаде свят на несбъднатите мечти. И ако той не създава, според някои, ценни творби, то дори опитът му е вече заслуга. Посочват се упреците на някои критици за това, че не е създал типове, които да останат като нарицателни. По това време общественият ни живот дава типа на парвенюто и службогонеца, но той няма трайни черти. Действително завършен такъв тип: на българин, на гражданин, на човек, нито пък художествен такъв, няма. Затова по онова време не са сътворени нито добри драми, нито добра белетристика. Иван Кирилов е сантиментално романтичен писател. Сантименталният романтизъм, убивайки проблематиката, води в областта на идилията и поверието, тъй като това е линията на най-малкото съпротивление. В преплитането на трите фактора: бит, поверие и индивидуални проблеми се крие по-доброто начало“ (с. 11–12). Общото, което Бенароя посочва за творци като П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков, Й. Йовков, Ив. Кирилов, Ан. Каралийчев е, че всички те се опитват чрез произведенията си в различни жанрове „да се овладее българския културен тип в отличие от цивилизаторския тип, който спира вниманието на фейлетониста върху себе си“ (с. 12).

Вероятно критиците и литературните историци тепърва ще разравят литературните пластове, за да изкарат на повърхността още позабравени имена като това на Иван Кирилов. Дейност твърде нужна във времена като днешните и твърде полезна за народи с къса историческа памет, което българите непрекъснато демонстрират. Подобни издания се опитват да разчитат „литературата като жива памет“ (проф. Елка Константинова), разширяват българската „културна биография“.

Достойнство на тома „Избрани творби“ на Иван Кирилов, освен пространният очерк за писателя от д-р Радка Пенчева, е и научният раздел „Библиография“ в края на книгата. Тя е подготвена от Анастасия Радева от РБ „П. Р. Славейков“ във В. Търново по повод 140-годишнината от рождението на Иван Хр. Кирилов. В нея са включени 129 публикации от и за Иван Кирилов – художествени произведения, биографични материали, литературоведски анализи, възпоменателни слова и др. Целта е да се подпомогне изследователската работа на литературоведите и да бъде в помощ на всички онези, които се интересуват от българската литература, нейния развой и знаковите личности, оставили среда в нея.

 

Иван Кирилов. Избрани творби. Съст. Радка Пенчева. Велико Търново: Фабер, 2016, 368 с.

 

Ники Комедвенска и Владимир Шумелов взеха големите награди в конкурса „Дървото на живота“

 

Ники Комедвенска ( за стихотворенията „Дърво за огън“, „Пътуване до мама“ и „Ден за обичане“) и Владимир Шумелов   (за разказа „Деветият кръг“ и есето „Краят“) са новите носители на големите награди съответно в разделите поезия и проза на Третия Национален литературен конкурс  на името на Станка Пенчева, проведен под надслов „Дървото на живота“ и организиран от община Стралджа в рамките на празниците на града.

Второ и трето място в направление поезия бяха присъдени на Валентина Йотова (за стихотворенията „Ръкопис, изгубен в есента“, „Пролетно стихотворение“ и „Из моите памукови поля“) и Мария Панайотова (за стихотворенията „Ножче“, „Сладко от костилки“ и „Снимка на калта без ретуш“), а в прозата на Ивелина Никова(за разказа „Алтъна“) и Денка Илиева (за разказа „Ромео и Жулиета от махалата Манастирци“). Специалната награда на кмета на града Атанас Киров бе връчена на Валентина Шейтанова за стихотворението „Дървото на живота“.

Председател на журито бе Валери Станков, а негови членове Станислав Марашки, Димитър Бечев, Димитър Стоянов и Надя Жечева.

(На снимките: журито, Валери Станков обявява резултатите, Владимир Шумелов)

Среща-разговор с писателя и критика Владимир Шумелов

 

ПОКАНА

 

Община Габрово и Дружество на писателите – Габрово

 

Ви канят

 

На среща-разговор с писателя и критика Владимир Шумелов под наслов „Защо (не) четем?; Защо пишем?; Защо издаваме?“ с акцент върху последните му книги „Лисица в кокошарника“, „Pink Floyd“ и „Каквото дойде“, както и последния брой на алманах „Света гора“.

 

В срещата участват: Христо Мандев, Велизар Велчев, Минчо Г. Минчев (Габрово) и писателите/читателите от Габрово с отношение по темата

 

Място: Ритуална зала на Община Габрово

Време: 17.30 ч. на 18 октомври (вторник) 2016 г.