Всички постове на

Цанка Ц. прави разследване

Разказ от Бисера Дживодерова

Цанка Ц. беше задължена да напише три курсови работи, за да я допуснат на изпити. Това не беше никак приятно и лесно за студентите, но преподавателите бяха приели тази практика. Те бяха забравили, че някога са били от другата страна на катедрата. Сега се опитваха по всякакъв начин да усложнят живота на младите хора. Цанка Ц. се беше примирила с тази истина. Твърдо беше решила, че когато тя започне да чете лекции и да изпитва, независимо в кой университет по света, ще бъде много, ама много либерална към тези очарователни девойки и младежи, които са решили да учат сериозно, вместо да си живеят весело живота. Сега трябваше да напише каквото искаха от нея. Нямаше избор и затова отиде в библиотеката.
Този път попадна на млада русокоса библиотекарка.
– Какво Ви е необходимо, госпожице?
– Ами, … нещо по средновековна философия за курсова работа… и още нещо по детска педагогика… и по руска класическа литература… някъде в чанта си имам темите… ето ги… Представете си – трябва да напиша за две седмици три курсови работи! Това е твърде много дори за толкова умен и организиран човек като мен.
– Не се притеснявайте, ей сега ще Ви намеря много подходящи материали. Ще Ви помогна с каквото мога.
След десетина минути красавицата беше донесла на Цанка Ц. куп книги и списания, като прилежно беше отбелязала точно на коя страница се намира необходимия тест и деликатно й обясняваше какъв увод е най-подходящ, как да направи изводите, колко да е голямо заключението.

Продължи четенето… →

Поетичен конкурс „Свищовски лозници’2018“

Община Свищов

Обявява традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници’2018“ за автори от цялата страна

 

Конкурсът е напълно анонимен. Всеки автор може да участва с по едно непубликувано стихотворение, изпратено в 3 (три) еднообразни екземпляра в печатен вид на машина или в компютърна разпечатка. Ръкописи не се приемат. Всяко стихотворение се придружава от малък плик с трите имена, адреса и телефон за връзка на своя автор.

Ще бъдат присъдени:

– Наградата за поезия „Николай Искъров“ в размер на 250 лева;

– Първа награда – 150 лева;

– Втора награда – 100 лева;

– Трета награда – 70 лева;

– Две поощрителни награди по 50 лева.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 30 септември 2018  година от 10.30 ч. в камерната зала при ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.

Краен срок за получаване на творбите:  10 септември 2018 година на адрес:

5250 гр. Свищов

            Област Велико Търново

            ул. „Д. Г. Анев“ № 4 а,

            Община Свищов – „Култура“, за конкурса.

Отличените творби ще бъдат публикувани на интернет страницата на Община Свищов на адрес: www.svishtov. bg.

Тел.  за информация: 0631/643-51 – гл.  експерт „Култура“.

 

СЛАНА

Разказ от Миро Владим

Никой вече не очаквал завръщането на дядо. Когато преди единадесет години заминал за Австрия, той бил млад и силен, имал бозави потури и нов астраганен калпак. Това било първото му излизане в странство. Хората приказвали няколко дена, че Димитър Малага има да пати, дето праща момчето си толкова далеко, но прадядо ми се усмихвал под мустак, побутвал към тила стария си астраганен калпак – новия бил подарил на сина си, – и пускал само едно „Нека!”, което старците и жените дълго разчепквали по кръчми и шури. Но всичко минало и затихнало.

Когато през есента гурбетчиите  започнали да се завръщат, отново се отворило дума за дядо ми. Единствен той не си дошъл.

– Остана там – казали на баща му. – Никой не го е пъдил. Пазихме го, ама младо пази ли се?

Вечерта всички вкъщи мълчали. Мълчали и на другия ден, цялата седмица. Дядо ми бил най-малкия и любим син на баща си. На третата седмица прадядо ми вече се бил скарал с домашните си, на шестата изгората на дядо, Ангелина, която дотогава се фукала сред останалите моми, че нейният Добри не е във Влашко, а в Немско и че ще й донесе от там  коприна, пристанала на друг.

След сватбата на дядовата изгора вкъщи настъпил мир. Всички приели събитието като изневяра към рода ни и това ги сплотило.

Зимата се изтърколила. Доста от градинарите били мераклии да отидат на гурбет в Австрия, предната година там паднала добра печалба, били сигурни, че ще вземат тлъсти земи и тази. Но когато пристигнали, ги чакала изненада.  Градините били вече наети, дори работници шетали из тях. Стояли нашенци като попарени и най-сетне попитали какво означава това. Тогава се появил дядо, поздравил ги с добър ден и добре дошли. Като видели свой човек, нашите  веднага го наобиколили и заразпитвали – защо, аджеба, хер Вилке е дал земите си на чужди.

Продължи четенето… →

Уверено в търсенето на глобална стратегия за човешкото оцеляване

От Борислав Гърдев

 

Тази книга е писана три години.С голяма амбиция и много любов.

Темпераментно и страстно.

Тя е дело на човек, минал през редица житейски перипетии и превращения – журналист, шеф на кинокомплекс, общински съветник, зам. – областен управител.

Но преди всичко човек на словото.

Той си го признава ясно и категорично – „Трябваше да минат толкова години, за да разбера, че целта в живота ми е да чета и пиша.“

А той пише вече четвърт век – от времето на чиракуването му в Общинско кабелно радио – Велико Търново  и радио „Резонанс“ Горна Оряховица  и кореспонденциите му за „Отечествен фронт“ и „Демокрация“.

Помня, че настоящият магистър по история и икономика  пишеше ясно, категорично и твърдо защитаваше позициите си.

Още оттогава – от 90 – те години на миналия век –  е  предизвикателен , радикален и винаги на острието на бръснача.

Не всеки можеше да си позволи лукса като водещ на предаване в общинско радио, подчинено на  комунистическата кметска  управа да започва новините с информация за поредното заседание на Координационния съвет на СДС.

И за да свърша с екскурзията в миналото – той единствен от „сините“ фактори дойде да ме подкрепи по време на гладната ми стачка през юни  1995 г. по един подобаващ начин – с бутилка  водка и касета на култовия филм“ Харли  Дейвидсън и Марлборо мен“( 1991) на Саймън Уинскър, а след приключването й ме покани на пространно интервю.

Разбира се, за тези 25 години и авторът изживя еволюция, преоцени много от възгледите си, работи всеотдайно в политиката, настъпи момент на катарзис и преоценка, на отдръпване.

Продължи четенето… →

„Краят“ – роман сингуларност

От Яна Ленова-Димитрова

 

Тук ще стане дума за един текст, подготвен паралелно с цялата литературнокритическа книга „Ще чакам дъгата“ и излязъл като откъс в бр. 13 („М“) на алманах „Света гора“ през 2015 г., а цялата версия – в диска с приложения към него в рубриката „Перо“/„Библиотека“ под заглавието „The End“. Преминал през различни редакции и варианти на публикации, той се появява като литературен „етюд“ в литературнокритическата книга на Владимир Шумелов „Ще чакам дъгата“*.

Текстовият масив (независимо как ще го определим – „есеистична проза“, „есеистичен роман/роман-есе“, нещо, клонящо към епифанията или под.) е пропит от усещането за Края – като място, предел, където нещо свършва и започва друго; като финален период от време на протичане на нещо; като усещане за умора от историята, за изчерпване; но и смърт, свършек, развръзка. „Все пак мисля – казва авторът, – че продуктивното тук не е точно онова неясно усещане за Края, а емоцията, наречена тъга.“

Етюдът завършва автоцитатно с последните думи от разказа „Потопът“ (особено добре визуализиран от корицата на книгата):

„Това е положението… Земята е напукана… Пустините искат да ни глътнат… Водата в океаните се покачва… Катастрофата настъпва – пясъци срещу вода. А хората?

Продължи четенето… →

Конкурс за български хумористичен разказ „Чудомир“

Първият лауреат на конкурса за български хумористичен разказ „Чудомир“, класикът Петър Незнакомов, получава наградата си през 1970 година.

През почти половинвековната си история конкурсът отличи десетки български писатели-хумористи, някои от тях – вече утвърдени, а за някои това бе първото истинско литературно признание.

Сред носителите на наградата са били Йордан Попов, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Дамян Бегунов, Здравка Ефтимова, Георги Мишев, Христо Карастоянов, Ясен Антов, Алек Попов, Деян Енев.

Организатори на конкурса са Община Габрово, Фондация „Чудомир“ и вестник „Стършел“.

В конкурса могат да участват хумористични и сатирични разкази от български автори, изпратени до редакцията на в. „Стършел“ и публикувани на неговите страници в течение на календарната година.

Разказите не трябва да бъдат по-дълги от четири стандартни машинописни страници (1100 думи или 7000 знака).

Можете да ги изпращате на адрес:

            София  1000

пл. „Славейков“ № 4

в. „Стършел“, за конкурса „Чудомир“

или по електронна поща – на starshel@mail.bg

Наградата традиционно се връчва в края на м. март в Казанлък, по време на Чудомировите празници.

 

СЪН

От Магда Борисова

 

Седма картина

 

Тони:                      Погледнете онзи дворец там!

Сладкарят:           Мисля, че това е дворецът на Мечтите. Стигнахме! Успяхме! Обикновено така става – за да достигнеш мечтата си трябва да преодолееш страховете си. Тони, ти успя!

Тони:                      Заедно успяхме! Успяхме! Успяхме! Ура!

 

/Героите се озовават на прекрасна полянка, а пред четиримата герои е порта на най-големия и красив дворец – дворецът на Мечтите. Скачат от радост. Банкерът, Кучето и Сладкарят прегръщат Тони. Изтичват до портата и се опитват да влязат. Вратата е заключена. Червена светлина я осветява. Тропат и викат. Веднъж. Втори път. Нищо. След третия път се отваря малко прозорче в портата./

 

Библиотекарят:    Идвам! Какво сте се разтропали?! Това да не ви е хан? Кои сте вие и какво искате?

Банкерът:             Аз съм директорът на централната банка.

Сладкарят:           Аз съм собственикът на сладкарница „Сладки захарни облаци”.

Кучето:                  Аз съм Ралф. Куче каракачанска овчарка. Тук сме заради моя, нашия приятел Тони.

Банкерът:             Да поискаме аудиенция с Краля.

Сладкарят:           Спешно е!

Тони:                      Много Ви моля, да ни пуснете! Иначе животът на мама ще остане горчив.

Кучето:                  И няма да може да останем заедно. Аз и Тони.

Банкерът:              Въпросът не търпи отлагане.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

 

Четвърта картина

 

/Четиримата напускат къщата на доктора и поемат на път. Музика. Вървят, вървят, вървят. Къщата остава зад тях. Пред тях на пътя има снежнобяла рунтава топка, която скимти жално./

 

Тони:                    Вижте там!

Сладкарят:          Внимавайте – може да е опасно!

Кучето:                  Аз ще проверя!

 

/Отива и души около странното същество. Лае. Лепухът се свива и скимти./

 

Тони:                      Ралф, ела тука! Вижте го бедното същество цялото трепери! /Отива и го милва/ Не бой се, няма да ти сторим зло. Колко си мекичък и бял!

Банкерът:              Това е Лепух – те са митични същества, които обитават горите и пещерите. Кожата им е много ценна и за това са на изчезване.

Тони:                      Заклещил си е крака в капан. Боли ли те? Помогнете ми да го избавим от капана. /Банкерът и Сладкарят отварят капана./ Готово!

Сладкарят:           Крачето му е счупено.

Тони:                      Трябва да му помогнем!

Банкерът:              Да не сме лекари?

Тони:                      Ще го пренесем в къщата на доктор Сън.

Банкерът:              Ще загубим много ценно време. И така не се знае дали ще успеем да стигнем дворецът на Мечтите преди да се събудиш.

Тони:                      Не можем да го зарежем тук насред пътя със счупено краче. Виж, боли го ужасно.

Банкерът:              Докторът и без това сега не е вкъщи. Ще го занесем на връщане.

Сладкарят:           Банкерът е прав – ще загубим ценно време, от друга страна обаче…

Тони:                      Само го погледнете как се мъчи. Ако искате продължете напред, а аз ще го занеса сам в къщата на доктора и ще ви настигна.

Кучето:                   Никъде не отивам без теб! И аз идвам.

Продължи четенето… →

НАГРАДИ НА „НЕБЕСНИ МЕРИДИАНИ” – 2018

Репортаж: АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Новият поп хит „Някой ден” в изпълнение на Етиен Леви и Ави Бенеди изправи на крака публиката и участниците в Творческия терминал „България – Израел” в клуб „Журналист”, състоял се на 18 юни. За втори път в София се събраха творци от двете страни като символ на техните традиционни приятелски връзки. Събитието беше посветено на 70-годишнината от създаването на Държавата Израел и беше организирано от продуцентския център SELI (Израел) и Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов” (София). Н. пр. Ирит Лилиан (посланик на Израел в България) изпрати специални поздрави на организаторите и участниците в проявата.


Този нов културен формат е продължение на фестивала „Българска душа на Святата земя”, който се провежда вече четири години през месец май в град Бат Ям (Израел). Създател и директор на този проект е Весела Райчинова-Сели – българска поетеса, режисьор и продуцент на мултижанрови събития, която от 23 години живее в Израел. Освен талант, тя притежава и визионерски качества да приобщава с любов към каузата на културната комуникация представители на нашите два народа, независимо къде те се намират в Европа и по света. Весела е убедена, че малките жестове на доброжелателство и уважение към таланта на другия представляват истинската и неподражаема същност на културната политика. А нейната роля на медиатор е целогодишно да работи за тази кауза. Затова през април тази година тя даде старт на един нов литературен конкурс под мотото „Небесни меридиани” – 2018. Със свои творби на български език (стихотворения, къси разкази и есета) участваха повече от 200 автори (от България, Израел, САЩ, Канада, Белгия, Германия), а призьорите бяха обявени от БНР („Артефир”) в средата на юни след продължило повече от два месеца анонимно журиране от международна комисия. Участниците бяха разделени в три възрастови групи, защото се оказа, че изкуството на словото е предпочитано в доста широки граници: от 15-годишните до 80-годишните. „Вашите творби бяха много силни – ние, които бяхме в журито, плакахме, когато ги четохме. Аз съм жури на много различни прояви – поезия, поп музика, танцови конкурси. Може някои ще кажат, че даваме много награди, но аз искам да сме справедливи и да зарадваме всички, чиито произведения имат качества. Няма значение на каква възраст сте, вие сте се доверили на нас, а ние искаме да ви покажем, че много ви обичаме, че сте ни развълнували…” – сподели Весела Райчинова.


Именно награждаването на лауреатите в този конкурс беше акцентът в програмата на Творческия терминал в София. В него се включиха не само наградените, но и повече от 150 творци – поети, художници, журналисти, музиканти – и всички те пяха български и еврейски песни, разменяха си подаръци, аплодираха без професионална завист лауреатите. Почетен гост на проявата беше поетът Георги Константинов – редактор на книгите на поета Мони Папо – име легенда в Израел.
Голямата награда „Мони Папо” получи Eлена Живкова за своя разказ „Балкан“.

Наградата включва: статуетка, традиционен израелски сувенир и всички разходи по пребиваването ѝ следващата година в Петия международен фестивал „Българска душа на Святата земя” (Израел). Младата белетристка живее в Германия, но долетя специално за награждаването. Общо бяха наградени над 40 участника – и изявени творци, и съвсем млади автори. Сред тях бяха: Георги Николов, Даниел Тунев, Мина Карагьозова (удостоена с три награди в различни жанрове), Катя Кремзер, Райна Дамяни, Силвия Недкова, Анна Лазарова, Анита Велева, Бета Наур, Дилян Димитров (три награди в различни жанрове), Ружа Велчева, Диана Бързева, Иглика Пеева, Десислава Иванова, Евелина Кованджийска, Калоян Захариев, Красимир Ортакчиев, Йорданка Радева и др. Всички те получиха грамоти, книги и осветени на Божи гроб реликви.


Звучаха стихове на Мони Папо и на част от наградените поети. Освен Етиен Леви, на живо в музикалната програма се включиха: младата певица Владислава Попова (Израел), пианистката Вивиан Леви (Израел), Кирил Милчев (композитор, Норвегия) и Ивайло Диманов (поет и бард).
Весела Райчинова-Сели покани всички наградени да посетят Израел и да се участват в програмата на следващия международен фестивал.


Водеща на събитието беше журналистката Райна Дамяни, която отдаде дължимото на новото арт пространство, където вече няколко месеца кипи живот: „В дългия и неутихнал преход много от старите артистични клубове в София изчезнаха, щастливи сме, че поетът Ивайло Диманов обнови това пространство на журналистите и го превърна в обиталище на изкуството!”. Тя подари своя картина на Вивиан Леви – вдъхновителка и кръстница на конкурса „Небесни меридиани”.

Фото: © Sofia Ars Net

 

Бележка от редакцията на „Разказвачите“:

 

Сред наградените са и две великотърновски писателки: Ружа Велчева – с второ място в трета група за стихотворението „Битие“ и Светла Андреева – също второ място в трета група за разказа“ Бъди благословена“. Честито на двете наши авторки!!!

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

Втора картина

 

/Полянка, на която има красив дворец. Тони, Банкерът, Кучето и Сладкарят влизат на сцената./

 

Тони:                       Това ли е дворецът на Краля на страната на сънищата?

Банкерът:              Не е този. Дворецът на мечтите е много по-голям и красив.

Сладкарят:            Това е замъка на Спомените.

Тони:                      Чии спомени са там вътре?

Банкерът:              На никого и на всекиго.

Тони:                      Как така?

Банкерът:              Ами така.

Сладкарят:            Това е така защото, който влезе вътре намира само своите спомени. А когато няма посетители залите му са празни.

Продължи четенето… →