Месечни архиви

Семената на ябълката

Разказ от Христина Гутева

Седи си Бог в своето удобно и спокойно убежище и си размишлява:

– Много време мина… Отдавна не съм слизал. Говоря си аз от тук, ама никой не ме слуша. Пращам разни предзнаменования, сигнали, ама никой не ги забелязва. Какво става там долу? Тези хора оглушаха ли, ослепяха ли? Заспаха ли? Какво стана с тях? Забравиха ли кои са и за какво са родени? Твърде много въпроси – тъжно заключи Той.

Свежда глава, поглежда надолу, почесва се по брадата, после по главата и решава:

– Слизам и точка, пък каквото ще да става! За толкова години хората видяха какво ли не, тъй че аз бих минал за всичко друго, но не и за Бог. Поне не такъв, какъвто ме знаеха ееехеее, кога беше то?! Пък и тези, които са ме виждали, отдавна ги няма. Претопяват се хората, претопява се живота там долу, а аз само си гледам от тук. Затова… слизам!

                                   ***

И Бог се заспуска надолу. Хем му е любопитно, къде ще се озове, хем пък си държи очите затворени, защото му се иска да попадне на случайно място. А си и тананика, за да не би да дочуе някой интересен разговор, та да му се прище точно там да кацне.

                                 ***

И ето Го вече на земята. Завърта се на пета и се оглежда, търси хора. Напряга очи, долавя някакви сенки. Взира се, прави крачка напред и не може да разбере – има ли някой, няма ли. Прави още крачка две, позакашля се и ето че забелязва, как сенките се раздвижват. Приближава още и проговаря:

Продължи четенето… →

Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“

Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“

под наслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018

 

           

            Организатори

 

Четвъртият Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ се организира от Община Стралджа под патронажа на Кмета на общината и е част от програмата на тържествата, посветени на празника на общината – 8 ноември, и нейния покровител Свети Архангел Михаил. Той се посвещава на голямата българска поетеса Станка Пенчева, родена на 9 юли 1929 г. в гр. Сливен и прекарала детството си в с. Воденичане, община Стралджа, където се намира бащиния  й дом.

 

            Цел

 

Конкурсът си поставя за цел да стимулира творческия потенциал на български поети и писатели, чието творчество носи духа на нашето време, творчество, търсещо и отговарящо на многобройните въпроси, които съвремието поставя.

 

Националният конкурс „Станка Пенчева“ се провежда  на всеки две години и се финансира от бюджета на Община Стралджа, дарители и други източници и се оповестява в печатни и електронни медии, както и в сайта на Община Стралджа.

Конкурсът  се провежда в следните направления поезия – стихотворение  (до три броя) проза – кратък разказ или есе (до три броя и до 5 машинописни страници).

 

Представените за участие в конкурса творби не трябва да са отличавани на други конкурси.

Материалите за участие се изпращат  до 20 октомври 2018 г. на адрес:

гр. Стралджа, ул. „Хемус“ № 12, Община Стралджа (за Национален конкурс „Станка Пенчева“).

Конкурсът е анонимен, ­в плик  се поставя по-малък запечатан плик с данните на автора и кратка анотация на творчеството на кандидата.

Конкурсните произведения ще бъдат  оценявани  от компетентно жури, утвърдено от Кмета на Общината. Членовете на журито ще работят независимо един от друг по следните критерии:

– Оригиналност и творчески подход;

– Езикова и стилистична култура;

– Графично оформяне на творбите.

 

            Награди:

Ще бъдат връчени  по три награди за всяко от направленията

І място – грамота  и парична награда;

ІІ място – грамота и парична награда;

ІІІ място – грамота и парична награда.

Предвидена е и специална награда  – приз  Станка Пенчева от Кмета на общината.

На 1 ноември от 11,30 ч. в ресторант „Роял“ – гр.Стралджа, ще бъдат обявени резултатите от конкурса и връчени наградите на отличените участници. Авторите на наградените творби ще бъдат предварително уведомени за отчитането и връчването на наградите.

СИНЬО МЪНИСТО ПРОТИВ УРОКИ

Разказ от Ружа Велчева

Вяра нетърпеливо погледна часовника на стената. Още час до края на работното време. Утре съпругът й Валентин имаше рожден ден и искаше да обиколи след работа етажите на МОЛ-а, за да му избере подходящ подарък.

Хубавец е Валентин и всяка дреха му отива, но най му прилягаше ризата на нежно-сини каренца, която му подари миналата година. Сините му очи искряха, щом я облечеше….Жалко, че преди дни каза, че я изцапал с масло покрай колата и Валя разбра, че от яд я беше хвърлил к коша на сервиза….Нищо, ще му потърси подобна сега, само да изтече този дълъг, дълъг час…

Продължи четенето… →

Занает Исаилев, Втора част

Из бележките на Ивелин Любенов

„Господи, спаси раба твоего грешнего Исаила и благослови его” Яс не памтев шчо е глад, во Влашко прав пат го изпитав до болка. Си ранев слабо и дèвойче, шчо избега со мене – Наса се зове, Анастасия аджи Йованович. И оно – чорбаджийска керка, от татко куюмджия, па изнежено, сем фурка, не фатило казма (тур. мотика). Знаит тантела да вежит (да вези), не знает огин да накладит! Знает кааве со небет-шекер да пийт, не знает од геран вода да извадит. Се мачивме, продадов и конь, и жолтици, во едно кръпче спастрени од кадъната во Солун, и тие дадов. И Наса имаше грабната неко връв со пендари, се по(х)арчи. Гладот ке ни умореше. Сем диви круши, нишчо немаше, и ни гора наоколо, ни бърдо. Некои биволари, църни ко гюпци, дошле пред сто години из Бугарско, ни даваа млеко, шчо-току издоено. – Сте ко ангели бели и убаи, велаат, пу пу, да не ви е уроки. Арно, дека имаше невестата синьо манисто против уроки и конец црвен врзан. Си ги преминавме много села по понтот за Крайова, барав со шчо да се бавам, ама конецот на жетвар-месец (август) никако не е време да се цаниш.

Продължи четенето… →