Месечни архиви

СЪН

От Магда Борисова

 

Седма картина

 

Тони:                      Погледнете онзи дворец там!

Сладкарят:           Мисля, че това е дворецът на Мечтите. Стигнахме! Успяхме! Обикновено така става – за да достигнеш мечтата си трябва да преодолееш страховете си. Тони, ти успя!

Тони:                      Заедно успяхме! Успяхме! Успяхме! Ура!

 

/Героите се озовават на прекрасна полянка, а пред четиримата герои е порта на най-големия и красив дворец – дворецът на Мечтите. Скачат от радост. Банкерът, Кучето и Сладкарят прегръщат Тони. Изтичват до портата и се опитват да влязат. Вратата е заключена. Червена светлина я осветява. Тропат и викат. Веднъж. Втори път. Нищо. След третия път се отваря малко прозорче в портата./

 

Библиотекарят:    Идвам! Какво сте се разтропали?! Това да не ви е хан? Кои сте вие и какво искате?

Банкерът:             Аз съм директорът на централната банка.

Сладкарят:           Аз съм собственикът на сладкарница „Сладки захарни облаци”.

Кучето:                  Аз съм Ралф. Куче каракачанска овчарка. Тук сме заради моя, нашия приятел Тони.

Банкерът:             Да поискаме аудиенция с Краля.

Сладкарят:           Спешно е!

Тони:                      Много Ви моля, да ни пуснете! Иначе животът на мама ще остане горчив.

Кучето:                  И няма да може да останем заедно. Аз и Тони.

Банкерът:              Въпросът не търпи отлагане.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

 

Четвърта картина

 

/Четиримата напускат къщата на доктора и поемат на път. Музика. Вървят, вървят, вървят. Къщата остава зад тях. Пред тях на пътя има снежнобяла рунтава топка, която скимти жално./

 

Тони:                    Вижте там!

Сладкарят:          Внимавайте – може да е опасно!

Кучето:                  Аз ще проверя!

 

/Отива и души около странното същество. Лае. Лепухът се свива и скимти./

 

Тони:                      Ралф, ела тука! Вижте го бедното същество цялото трепери! /Отива и го милва/ Не бой се, няма да ти сторим зло. Колко си мекичък и бял!

Банкерът:              Това е Лепух – те са митични същества, които обитават горите и пещерите. Кожата им е много ценна и за това са на изчезване.

Тони:                      Заклещил си е крака в капан. Боли ли те? Помогнете ми да го избавим от капана. /Банкерът и Сладкарят отварят капана./ Готово!

Сладкарят:           Крачето му е счупено.

Тони:                      Трябва да му помогнем!

Банкерът:              Да не сме лекари?

Тони:                      Ще го пренесем в къщата на доктор Сън.

Банкерът:              Ще загубим много ценно време. И така не се знае дали ще успеем да стигнем дворецът на Мечтите преди да се събудиш.

Тони:                      Не можем да го зарежем тук насред пътя със счупено краче. Виж, боли го ужасно.

Банкерът:              Докторът и без това сега не е вкъщи. Ще го занесем на връщане.

Сладкарят:           Банкерът е прав – ще загубим ценно време, от друга страна обаче…

Тони:                      Само го погледнете как се мъчи. Ако искате продължете напред, а аз ще го занеса сам в къщата на доктора и ще ви настигна.

Кучето:                   Никъде не отивам без теб! И аз идвам.

Продължи четенето… →

НАГРАДИ НА „НЕБЕСНИ МЕРИДИАНИ” – 2018

Репортаж: АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Новият поп хит „Някой ден” в изпълнение на Етиен Леви и Ави Бенеди изправи на крака публиката и участниците в Творческия терминал „България – Израел” в клуб „Журналист”, състоял се на 18 юни. За втори път в София се събраха творци от двете страни като символ на техните традиционни приятелски връзки. Събитието беше посветено на 70-годишнината от създаването на Държавата Израел и беше организирано от продуцентския център SELI (Израел) и Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов” (София). Н. пр. Ирит Лилиан (посланик на Израел в България) изпрати специални поздрави на организаторите и участниците в проявата.


Този нов културен формат е продължение на фестивала „Българска душа на Святата земя”, който се провежда вече четири години през месец май в град Бат Ям (Израел). Създател и директор на този проект е Весела Райчинова-Сели – българска поетеса, режисьор и продуцент на мултижанрови събития, която от 23 години живее в Израел. Освен талант, тя притежава и визионерски качества да приобщава с любов към каузата на културната комуникация представители на нашите два народа, независимо къде те се намират в Европа и по света. Весела е убедена, че малките жестове на доброжелателство и уважение към таланта на другия представляват истинската и неподражаема същност на културната политика. А нейната роля на медиатор е целогодишно да работи за тази кауза. Затова през април тази година тя даде старт на един нов литературен конкурс под мотото „Небесни меридиани” – 2018. Със свои творби на български език (стихотворения, къси разкази и есета) участваха повече от 200 автори (от България, Израел, САЩ, Канада, Белгия, Германия), а призьорите бяха обявени от БНР („Артефир”) в средата на юни след продължило повече от два месеца анонимно журиране от международна комисия. Участниците бяха разделени в три възрастови групи, защото се оказа, че изкуството на словото е предпочитано в доста широки граници: от 15-годишните до 80-годишните. „Вашите творби бяха много силни – ние, които бяхме в журито, плакахме, когато ги четохме. Аз съм жури на много различни прояви – поезия, поп музика, танцови конкурси. Може някои ще кажат, че даваме много награди, но аз искам да сме справедливи и да зарадваме всички, чиито произведения имат качества. Няма значение на каква възраст сте, вие сте се доверили на нас, а ние искаме да ви покажем, че много ви обичаме, че сте ни развълнували…” – сподели Весела Райчинова.


Именно награждаването на лауреатите в този конкурс беше акцентът в програмата на Творческия терминал в София. В него се включиха не само наградените, но и повече от 150 творци – поети, художници, журналисти, музиканти – и всички те пяха български и еврейски песни, разменяха си подаръци, аплодираха без професионална завист лауреатите. Почетен гост на проявата беше поетът Георги Константинов – редактор на книгите на поета Мони Папо – име легенда в Израел.
Голямата награда „Мони Папо” получи Eлена Живкова за своя разказ „Балкан“.

Наградата включва: статуетка, традиционен израелски сувенир и всички разходи по пребиваването ѝ следващата година в Петия международен фестивал „Българска душа на Святата земя” (Израел). Младата белетристка живее в Германия, но долетя специално за награждаването. Общо бяха наградени над 40 участника – и изявени творци, и съвсем млади автори. Сред тях бяха: Георги Николов, Даниел Тунев, Мина Карагьозова (удостоена с три награди в различни жанрове), Катя Кремзер, Райна Дамяни, Силвия Недкова, Анна Лазарова, Анита Велева, Бета Наур, Дилян Димитров (три награди в различни жанрове), Ружа Велчева, Диана Бързева, Иглика Пеева, Десислава Иванова, Евелина Кованджийска, Калоян Захариев, Красимир Ортакчиев, Йорданка Радева и др. Всички те получиха грамоти, книги и осветени на Божи гроб реликви.


Звучаха стихове на Мони Папо и на част от наградените поети. Освен Етиен Леви, на живо в музикалната програма се включиха: младата певица Владислава Попова (Израел), пианистката Вивиан Леви (Израел), Кирил Милчев (композитор, Норвегия) и Ивайло Диманов (поет и бард).
Весела Райчинова-Сели покани всички наградени да посетят Израел и да се участват в програмата на следващия международен фестивал.


Водеща на събитието беше журналистката Райна Дамяни, която отдаде дължимото на новото арт пространство, където вече няколко месеца кипи живот: „В дългия и неутихнал преход много от старите артистични клубове в София изчезнаха, щастливи сме, че поетът Ивайло Диманов обнови това пространство на журналистите и го превърна в обиталище на изкуството!”. Тя подари своя картина на Вивиан Леви – вдъхновителка и кръстница на конкурса „Небесни меридиани”.

Фото: © Sofia Ars Net

 

Бележка от редакцията на „Разказвачите“:

 

Сред наградените са и две великотърновски писателки: Ружа Велчева – с второ място в трета група за стихотворението „Битие“ и Светла Андреева – също второ място в трета група за разказа“ Бъди благословена“. Честито на двете наши авторки!!!

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

Втора картина

 

/Полянка, на която има красив дворец. Тони, Банкерът, Кучето и Сладкарят влизат на сцената./

 

Тони:                       Това ли е дворецът на Краля на страната на сънищата?

Банкерът:              Не е този. Дворецът на мечтите е много по-голям и красив.

Сладкарят:            Това е замъка на Спомените.

Тони:                      Чии спомени са там вътре?

Банкерът:              На никого и на всекиго.

Тони:                      Как така?

Банкерът:              Ами така.

Сладкарят:            Това е така защото, който влезе вътре намира само своите спомени. А когато няма посетители залите му са празни.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

 действащи лица:

 

Сладкарят

 

Банкерът

 

Тони – момче на 9 години

 

Кучето Ралф

 

Доктор Сън

 

Феята на Зъбките

 

Феята на Радостните игри

 

Феята на Сдобряването

 

Феята на Блестящите идеи

 

Кралицата на феите

 

Лепух – митично същество

 

Библиотекарят на храма на мъдростта

 

Майката на Тони

 

Леля Катя

 

 

 

Първа картина

 

/На сцената има легло и гардероб. В леглото спи Тони, а на ръба на леглото е седнал Сладкарят и гледа умислено. Тони се събужда и търка сънено очички, прозява се и тогава вижда човека./

 

Тони:                       Ти кой си и какво правиш в моята стая?… Някъде съм те виждал и преди, но не мога да си спомня.

Сладкарят:            Разбира се, че си ме виждал. Аз съм собственикът на сладкарницата от страната на сънищата, Тони-бонбони.

Тони:                      Онази с голямата витрина ли?

Сладкарят:            Точно тя.

Тони:                        Където има син захарен памук и лимонов сладкиш?

Сладкарят:            Аха.

Тони:                       Сега се сещам – вярно, така ме наричаше. И щом си тук, сигурно си ми донесъл бонбони, от онези с вкус на дъвка и от другите с млечен шейк. Сега като си помисля… ми се ядат най-много от шоколадовите с пълнеж от карамелен кокос, от които не се хваща кариес.

Сладкарят:            От никой вид от моите бонбони и сладки не се хваща кариес, нито се дебелее, защото децата ги ядат на сън.

Тони:                      Значи е на ужким?!

Сладкарят:           Сънищата не са на ужким, но ефектът е същия.

Тони:                      Кое е същото?

Сладкарят:           Ефектът, значи резултатът.

Тони:                      Аха, разбирам. А аз сега сънувам ли?

Сладкарят:           Сънуваш, ама на ужким.

Тони                       А защо си тук в моята детска стая?

Сладкарят:            Не знам. Вероятно ти си ме извикал в своя сън. За първи път ми се случва да посещавам адрес. Знаеш ли тази нощ колко деца ще дойдат пред моята сладкарничка, ще видят, че е затворено, ще гледат вкусните бонбони и торти на витрината и ще се разплачат, че не могат да ги опитат. Има деца, които ядат само на сън при мене сладкиши. Те ще плачат най-много. Първо тихичко в съня си, на ужким, а после и наистина ще захлипат. И възглавничките им ще се напоят със сълзичките им. Майките им ще влязат в детските стаи и като видят, че дечицата им плачат ще започнат да ги милват по главичките… Ей, ама ти сега защо плачеш Тони-бонбони?

Тони:                      Ами-и, заради дечицата дето ще плачат заради мен. Не искам никой да плаче. /през сълзи/

Сладкарят:            Недей да плачеш. Успокой се. Сега се сетих, че като ме няма жена ми ще слезе и ще отвори сладкарничката и децата ще ядат до пръсване.

Продължи четенето… →

Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“

Националният конкурс за поезия, посветен на севлиевската поетеса Мара Белчева, е организиран от Община Севлиево, Бизнес сдружение „Севлиево XXI век“, подкрепени от Съюза на българските писатели и Националния литературен музей.

Конкурсът си поставя за цел да стимулира творческия потенциал на български поетеси, чиято поезия носи духа на нашето време, поезия – търсеща и отговаряща на многобройните въпроси, които съвремието поставя. Право на участие имат български поетеси, чието творчество отговаря на целите на конкурса.

Представените за участие в конкурса творби не трябва да са отличавани на други конкурси. Конкурсът е явен. Всеки желаещ да участва в конкурса може да изпрати 3 поетични творби, придружени с имената на участника, адрес, телефон за връзка, кратка анотация на творчеството на кандидата на e-mail: mara_belcheva_sevlievo@abv.bg и с препоръчана кореспонденция на адрес:

5400, Севлиево

            ул. „Княз Борис I“ № 20

            Дом на културата „Мара Белчева“

            за национален конкурс за поезия „Мара Белчева“.

 

Творбите трябва да бъдат изпратени не по-късно от 24 август 2012 г. Конкурсните произведения се оценяват от комисия, включваща представители на организаторите и институциите в Севлиево от сферата на духовната култура.

Присъждат се следните награди:

– Първа  награда – грамота и парична сума  от 500 лв.;

– Втора награда – грамота и парична награда от 300 лв.;

– Трета награда – грамота и парична сума от 100 лв.;

– Награда на бизнес сдружение „Севлиево XXI век“ за севлиевска поетеса;

– Специални награди на съорганизаторите на конкурса.

Наградите се обявяват и връчват на тържествена церемония, организирана през месец септември в рамките на честванията по повод 150-годишнината от рождението на Мара Белчева.

За справки и допълнителна информация по условията за участие в конкурса:

Градска библиотека – 0675/3 27 22 и

            Отдел „Култура и ЕИВ“ – 0675/396 156.

 

 

ХОТЕЛ „МАЕВА“

Разказ от Виолета Бончева

 

Тампико или Темпико, както се пееше в една песен.

Казваха, че като курорт е няколко класи под Акапулко и

Канкун, но това за мен нямаше абсолютно никакво значение.

За мен беше важно, че след две години отново бях на брега на

океана, в прекрасен хотел, построен на плажната ивица, от

чийто прозорец се вижда как небето и водата се сливат в един

невероятно син цвят. И цялото крайбрежие, застроено с

капанчета, заредени с текила, десетки марки бира и люти ястия

за туристите, си беше тук, с по двама-трима дежурни местни

мачос, с широки сомбрера, разкопчани ризи и с лъснати

от жегата чела. На фона на носталгична, романтична музика,

в която затъваш с двата крака…

Хотел „Маева“ сигурно би могъл да побере поне хиляда

курортисти, които да си тръгнат задоволени във всяко отношение

– чистотата, обслужването, близостта на океана, както

и от храната, на която мексиканците особено държат.

Денонощно се консумираше, денонощно се разливаха

коктейли, в които се стапяха тонове бучки лед, звучеше тиха

музика, носеше се аромат на плажно масло и зелени

водорасли.

Продължи четенето… →

НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС – НОВА ЗАГОРА

Организатор: Община Нова Загора

            Условия

Конкурсът е анонимен. Право на участие имат автори над 18-годишна възраст. Всеки автор може да участва с до 3 непубликувани стихотворения в три екземпляра, изпратени в запечатан плик, като в по-малък плик приложи: име, адрес, телефони за контакти.

Обявяването на резултатите и награждаването ще се извърши на Празниците на поезията Нова Загора 2018 г. в рамките на Празника на града.

Награди

Ще бъдат присъдени:

– Награда на кмета на община Нова Загора – на участник в конкурса от община Нова Загора – 150 лв.

– Първа награда – 150 лв.

– Втора награда – 100 лв.

– Трета награда – 80 лв.

            Краен срок за предаване на творбите – 31.08.2018 г.

            гр. Нова Загора – 8900

            ул. „24-ти май” №1

            Община Нова Загора

            за отдел „Култура, медийна политика и интеграция на малцинствата”

            За поетичния конкурс

 

            Тел. за контакти : 0457/6 41 62

КЪДЕ СА МИ ОВЦЕТЕ?

Разказ от Николай Фенерски

Децата ми. Този най-голям изпит, този най-важен изпит в битието ми на планетата Земя.

Всеки ден от моето време, който съм им посветил, ми е по-ценен от вечност самотно съществуване, по-скъп от самия ми живот. Споделените ни мигове, минути, дни остават заковани и се запечатват не като спомени в миналото, а като непрекъснати, постоянни, неотминаващи, райски парчета щастие и блаженство, в които мога да се разтварям, когато си пожелая. Те не са минало. Тези моменти са рай, който е винаги в сегашно време.

Раят със сигурност има такъв вкус. Качваме се на влака от Бургас сутринта и слизаме около обяд в Карлово. Оттам с градския автобус до Сопот и накрая пеша се добираме до лифта, който ще ни издигне на по-високо място. Целта е децата ми да разберат, че България си има гръбнак, здрав гръбнак, наричан още Балкан. И че няма сила на света, която да го пречупи. Целта обаче не се заявява директно и няма нужда от уточняване. Всъщност, просто си правим фемили билдинг без майката, щото тя е на работа и не може да отдели толкова дни да се скитори с нас по джендемите. Целта е да се запилеем сред букове, поляни, върхове, понеже там времето и пространството имат други мерки, други величини са, не тези същите от ниското. А младите умове още не познават разликите. Смятам много полезно за възпитанието да накарам децата да вървят часове наред с раници на гърбовете си десетки километри в планините.

Продължи четенето… →