Йордан Атанасов

Йордан Цонев АТАНАСОВ е роден на 25.01.1943 г. в гр. Брауншвайг – Германия, където родителите му са работили като градинари преди и по време на Втората световна война. През август 1944 година майка му се прибира за малко в България, за да занесе нови семена за градината, но Източният фронт спуска Желязната завеса и те остават сами в Драганово.  След няколко години двама от братята му се завръщат в България, но най-големият и бащата остават завинаги в Западна Германия. До 12-годишна възраст живее във Велико Търново, където майка му работи като перачка в Окръжната болница. Има брат Тодор, който в момента живее във ВеликоТърново.

Йордан Атанасов завършва Селскостопански техникум в Две могили – Русенско.

Продължи четенето… →

Гласът на Мария

От Миролюб Влахов

             За всичко, което се случи с Арчи, мнозина обвиняваха мен – някои твърде откровено и отмъстително, на моменти остро, даже злобно. Дълго опитвах да избягна обясненията. И да си прав,  колкото и последователно да отстояваш това, в края на краищата винаги настъпва момент, след който всичко вече изглежда абсурдно. Знаех, че не мога да избягна отговора, но за да съм искрена, трябваше аз самата да съм наясно с нещата повече от всеки друг, дори от самия Арчи. А не бях.

            Не издържах обаче когато Николай заяви, че съм суетна и глупава и че не знае кое от двете ми идва в повече. Отвърнах му, че суетата никога не съществува сама за себе си – поне моята не беше такава – и че Арчи заслужава суетата на една жена, дори ако заради нея се бе изправил пред собственото си саморазрушение.

Продължи четенето… →

И…

От Владимир Шумелов

            Бях захапал джама май. Отбих се за малко, но депресията ме подпря, и едно, лайф, две…, докато реших, че е достатъчно.

            Изглежда имаше още хляб у мен. На вратата я стопирах. Поздравихме се с желание. Денят бе нулев – късен петъчен следобед. От запад повяваше, но слънцето все още ожесточено припичаше. Предхожих й хладно-мрачната бърлога, на чийто праг разговаряхме. Прие с усмивка.

Продължи четенето… →

Иван Димитров – Змейко

Роден през 1976 година във  Велико Търново.
Отраснал в Троянския балкан, където в ранна възраст започва работа като докер.
По-късно усвоява и практикува дърводелско-резбарския занаят.
Обича и до днес да майстори разни неща, включително и странни музикални инструменти.

Продължи четенето… →

Другата Света гора

От Йордан Атанасов

Света гора е един от емблематичните хълмове на Велико Търново, който поне до момента, за разлика от Царевец и Трапезица, не е проучен археологически, не е социалиризан, независимо от своите несъмнени природни дадености. Това е пространството, в което през Средните векове е работила Търновската книжовна школа, място, свързано с бележити личности, с духовни водачи и светци като Патриарх Евтимий Търновски и многобройните му сподвижници и ученици, олицетворяващи българското културно и духовно излъчване в християнска Европа, споделя проф. д.п.н. Пламен Легкоступ, презентирайки ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: „При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти;

Продължи четенето… →

Премиера на „Литературен бюлетин“

От Ружа Велчева

На 19 март в Изложбени зали  на улица „Рафаил Михайлов“ във Велико Търново се състоя премиера на първия брой на вестник „ЛИТЕРАТУРЕН БЮЛЕТИН“.

Той е издание на Националното общество за литература и изкуство „Формула 6“.

Броят е посветен на 50-годишнината на Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий“ и предимно на така наречената Търновска вълна в младата българска поезия и проза, появила се в края на  60-те и началото на 70-те години. Повечето от най-ярките й…( вижте и снимките)

Продължи четенето… →

Сложна математика

от Ружа Велчева

Аз съм една прилежна ученичка. Завърших втори клас с грамота от директорката. Не ми се опират нито съчинениета, нито задачите. Но това последно домашно по математика ми взе здравето.

За първи път не можах да сметна задачката. А въпросът уж беше съвсем елементарен: „Намерете общия брой на членовете на вашето семейство, като ги обозначите и с бройки по пол…“

Продължи четенето… →

Смях

От Миролюб Влахов

Никой не очакваше, че старият майстор на велосипеди от работилничката под партера ще остави завещание. Смъртта му изненада обитателите на голямата сива къща с грапава циментова мазилка, каквато вече никъде не се правеше, и ги хвърли в недоумение. Те не бяха чували майстора да има роднини. Той се бе заселил в къщата преди всички други и макар че напоследък някои от апартаментите бяха дадени на изплащане, повечето все още оставаха оборотни и малцина от обитателите им бяха прекарали в къщата повече  от пет-шест години. Всички го познаваха, но почти никой не знаеше нещо повече за него. Това незнание бе съвсем естествено и никой не изпитваше угризение заради него. Никой не проявяваше и някаква особена или преднамерена учтивост към него и не го разпитваше за това-онова – майсторът и без това не можеше да им отговори – беше ням и прекарваше дните си в сумрачното мазе под входа. Единственият му приятел бе момчето от четвъртия етаж, чийто баща не живееше със семейството.

Продължи четенето… →

ВЛ – 400

От Владимир Шумелов

 ЕСЕНТА В ПОЛЕТО Е ПРИЯТНА. От години не съм виждал толкова красива есен. Като си помисля, от времето, когато баща ни извеждаше мен и брат ми из пущинаците на нашето малко градче; в заблатеното язовирче ловяхме шаран, беше пълно с печурки на граничната линия на гората с полето, но навътре ни беше страх да навлезем; още по-нагоре, към подстъпите на Голямата планина, се намираше ограденото с бодлива тел ракетно поделение – там, в секретната обител служеше баща ни.

Чакам мъглата да се вдигне. В ранната утрин тя е обвила разораните височини, а в ниското, където се вие пътят, е непрогледна. Пътуваме в мляко. Студено е докъм девет часа, след това слънцето се мъчи да пробие пелената над нас: показва се един забулен светъл диск, която гледаш спокойно, и чак тогава ни стрелват първите истински слънчеви лъчи, рожби на циганското лято.

„Зазко“ е упорит като магаре – изкачва наклона по черния път на първа и с вой спира до лозето.

Продължи четенето… →

Невидимата точка

 

Трябва да призная, че известно време се колебах какво да напиша за начало. Спомням си един текст, в който героят, след години усилия, спомени, търсения  и разсъждения, признаваше, че му е трудно, даже невъзможно, да посочи откъде точно  и откога точно е неговото начало. Не бе сигурен 

Продължи четенето… →