ВЛ – 400

От Владимир Шумелов

 ЕСЕНТА В ПОЛЕТО Е ПРИЯТНА. От години не съм виждал толкова красива есен. Като си помисля, от времето, когато баща ни извеждаше мен и брат ми из пущинаците на нашето малко градче; в заблатеното язовирче ловяхме шаран, беше пълно с печурки на граничната линия на гората с полето, но навътре ни беше страх да навлезем; още по-нагоре, към подстъпите на Голямата планина, се намираше ограденото с бодлива тел ракетно поделение – там, в секретната обител служеше баща ни.

Чакам мъглата да се вдигне. В ранната утрин тя е обвила разораните височини, а в ниското, където се вие пътят, е непрогледна. Пътуваме в мляко. Студено е докъм девет часа, след това слънцето се мъчи да пробие пелената над нас: показва се един забулен светъл диск, която гледаш спокойно, и чак тогава ни стрелват първите истински слънчеви лъчи, рожби на циганското лято.

„Зазко“ е упорит като магаре – изкачва наклона по черния път на първа и с вой спира до лозето.

Продължи четенето… →

Невидимата точка

 

Трябва да призная, че известно време се колебах какво да напиша за начало. Спомням си един текст, в който героят, след години усилия, спомени, търсения  и разсъждения, признаваше, че му е трудно, даже невъзможно, да посочи откъде точно  и откога точно е неговото начало. Не бе сигурен 

Продължи четенето… →

Щастлив човек

От Ружа Велчева

     Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.

         „Туп…туп-туп…“ Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

         Две шишенца медицински спирт издуваха задния джоб на протритите дънки и това беше повод за една почти детинска усмивка на брадясалото лице на кривокракия.

         Но истинското щастие се криеше в кожената пунгия, скрита дълбоко в пазвата му…

Продължи четенето… →

Ситият вълк

 Миролюб Влахов

Тази  Ивана беше невисочка, слаба, руса –  както се казва, сламено-шведско руса  и с фигура, за която не бе нужно друго определение, освен че е спортна. Имаше светлосини, донякъде пъстровати, но всъщност по-скоро само загатнато пъстровати очи и не толкова загатнато смущаващ поглед – може би защото можеше да те гледа без да мига и това оставяше впечатлението за втренченост и проницателност. На моменти се изкушавах да я попитам защо ме гледа по този начин, но се страхувах, че и тя на свой ред ще ме попита по кой именно начин, а не бях измислил какво да й отговоря. Но в действителност исках, човъркаше ме да разбера какво толкова вижда, като се  е взира  така. Това не ме ласкаеше, но май по-скоро си внушавах, че не се лаская. Може би все пак начинът, по който ме гледаше без почти да мига, ми харесваше и това си бе усещане като след или пред комплимент, но не същински.

Продължи четенето… →

За учителите

От Владимир Шумелов

Това са фрагменти за „учителите“, по-право тези, които те провокират да пишеш и то по определен начин. По времето на соца, когато прописвахме, изпитвахме силното влияние на новата западна проза и повеите на течения в изкуството и науката, които бяха отшумели години назад (екзистенциализма, „новия“ френски роман, американците и „новата критика“, структурализма и постструктурализма, деконструктизвизма, субкултурата и контракултурата, постмодернизма). По някое време се прехласвахме и пред смелостта на руснаците от „перестройката“. Четяхме несистемно – и висока литература, и т. нар. мейнстрийм. Всеки според интелектуалната си подготовка и възможности предпочиташе различни автори. Например аз обичах и Бекет и Селинджър, но все пак предпочитах Бекет. Селинджър беше някак си прекалено фин за мен, мистично далечен. Падоксално, но е така. Съвсем по друг начин ми въздействаше писането на Карвър. От такива като него научаваш писателски хватки, техники и пр. Но толкова.

Днес, много години след тези увлечения, разбрах едно – станал съм по-голям песимист. Ако нещо ме придърпва да продължа, то не са юношеските и по-късни увлечения по имена и книги, защото имам литературен хастар. От друга страна идва умората – от литература и другата, екзистенциална умора. Страх от Края и някакъв глобалистичен страх от катаклизъм, несигурност. Философът проф. дфн Калин Янакиев казва: „Съществува – в глобален план съществува усещане за изчерпване на историята. Не в смисъл, че тя е катастрофирала, а в смисъл, че сме разочаровани от всички „проекти“, от „осъществяването“ на човечеството изобщо. Имаме чувството, че оттук-нататък животът ще продължава „и така нататък“. Дори ставаш мизантроп.

Продължи четенето… →

Емпромптю

От Владимир Шумелов

– Как ти беше името?

– Адам. А ти?

– Ева. Седни тук и ме целуни!… Ей, по-леко, не хрупаш салата! Авантюрист…

– О’кей…

– Авантюрист такъв, откъсна ми езика… Чакай, трябва да ти кажа нещо…

– Мислиш, че си бременна?

– О, не ме прекъсвай, мисля, че…

– Плашиш ме.

– Успя ли да се изплашиш и ти веднъж. Мръсник… Ох!

Продължи четенето… →

През клоните на ореха

от Ружа Велчева

„ Ще си тегля вече въжето…Писна ми да съм никой…Край…“

Сухите жилави ръце на Горан се присегнаха към най-долните клони на вековния орех, вкопчиха се здраво в тях, а босите му пети дадоха тласък на тялото нагоре към върха на дървото…

То въже нямаше – струва доста пари, но се надяваше дебелият шнур, който крепи панталона му, да го издържи…

Дясна ръка, лява ръка, тласък на петите…И Горан пълзеше бавно нагоре.

Гълъбите и гаргите по клоните подскачаха от крак на крак и с нескрито любопитство наблюдаваха тази странна птица, която напираше към тяхното пернато царство.

Продължи четенето… →

Историята на всеки

Всеки има своята история. И я носи в себе си от първия си вик и до сетното. Тя е една безкрайна верига от брънки, всяка от които сама по себе си, е друга история. На свой ред, тази друга история може да е ярка или бледа, незабравима или банална, голяма до необозримост или незабележима до безплътност. Просто защото ние сме изградени от безбройни, а нерядко и безкрайни, истории и това в немалка част от живота ни е извън нас самите. И нерядко изобщо нямаме контрол върху тези истории. Понякога се случва така, че някоя от тези истории изведнъж пораства, става истински възхитителна история и надмогва нашата лична история, макар иначе да е нейна брънка. Или пък брънка от историите на тези около нас.

Продължи четенето… →

Кафе за Сара

От Миролюб Влахов – Миролич

На Рос

            Жената зад бара бе едра и руса – естествено руса, каза си Сара, и продължи да я наблюдава, докато тя зареждаше дозата за нейното кафе в машината. Не знаеше името й, но вече се познаваха. През последните четири месеца Сара често пиеше кафето си тук, нерядко и без Иван – някак си свикна да се отбива и да сяда на някоя от масичките зад витрината, по възможност на тази с двата стола и саксийката с цвете, което като че ли бе вечно цъфтящо в теменуженовиолетово, а листата му бяха месести и големи колкото детска длан, с жилки във виненочервено, сякаш не бяха на растение, а кръвоносни съдове под нечия прозрачна кожа. Все се канеше да попита момчето, което сервираше как се казва цветето, но отлагаше, може би това бе един малък повод да дойде пак и пак.

            Оставаха десетина минути до уговорената среща и тя си представи как той влиза – висок и съвсем леко приведен, но не от прегърбване,       а от онази особена смесица на деловитост и артистичност, която излъчваше и която така незабележимо внушаваше доверие и любопитство. Представи си как затваря чадъра и го стръсква дискретно встрани от входа, а после се оглежда, но всъщност веднага отправя поглед към нейната маса, с което показваше, че винаги е готов да я потърси, че това не го унижава или наранява, че няма нищо против другите да забележат това, тя също да го забележи, но че в действителност знае къде да я открият очите му и това го радва.

            Трябваше да си признае, че бе очаквала този разговор, поне през последните шест седмици след онази знаменита нощ, когато

Продължи четенето… →

Ружа Велчева

Ружа Велчева е родена в гр.Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „електроника“, без да изневерява на първата си любов-поезията.

Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „СМЯНА  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“ и „Света гора“.

Автор е на 8 книги:

Продължи четенето… →