Ние, разказвачите…

Под една или друга форма и в една или друга степен, обаятелно или не толкова, с по-голям или по-малък успех, всички ние сме и разказвачи. Или по скоро – сме предимно разказвачи.

Имах късмета да срещна в досегашното си странстване из този чудат живот различни хора и  за повечето от тях смятам, че си е струвало да ги познавам, дори  възхитително. Нетът ми дава възможността да разкажа за тях, а този сайт ще позволи и на други да разкажат своите истории, независимо какви са. Мисля, че си струва  да бъдат споделени.

Господ  или съдбата, ако не са едно и също, може не винаги да е бил щедър към мен, а понякога и суров може би  е бил (както  и към останалите между впрочем), но едно е сигурно: дарил ме е с приятели.  Тук те ще споделят свои  мисли, истории, спомени, творби . Нарочно не слагам епитет към думата приятели – тя казва всичко.   Надявам се да се харесат нашите – техните и моята,  – истории: ИСТОРИИТЕ НА РАЗКАЗВАЧИТЕ.

 

Владимир Шумелов

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 280 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги

Продължи четенето… →

Как се поддадох на изкушението

От Ружа Велчева

Идеята за този разказ ми хрумна през годината,когато работех като наемен работник, прикрепена към една възрастна, 82 годишна дама и едно също така доста възрастно куче на дъщерята на дамата. На бабата правех компания, пазарувах, понякога готвех, а кучето трябваше да разхождам по колкото пъти да ден поискаше то!…Дъщерята често отсъстваше от града и от България и тогава даже оставах да спя при тях – в истинския смисъл да думата!…Понеже кучето беше свикнало да спи на леглото до господарката си,а аз спях на неййното легло, та трябваше да се понасяме с него взаимно!…Както и да е!Заплащането беше повече от отлично и приемах всичко,само и само да са доволни и бабата, и кучето!…

Продължи четенето… →

Изкушението

От Ружа Велчева

Баба Мария отдавна нямаше котка. Последната я напусна, тихо угасвайки на преклонна за посестримите си възраст и от години лежи под ружите в края на двора.  Трудно преболедува смъртта й и повече не прибра животинка до себе си – знаеше, че при следващата не тя, а котката ще тъгува за нея. Дните на баба Мария са вече преброени и тя не искаше нейното успение да ръзкъса любящото сърце на котката.

Продължи четенето… →

В началото на пътя

Разказът е включен в книгите: „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“) и „И така нататък“ (2007, ИК „Фабер“, В. Търново); публ. във в.„Литературен вестник“ (бр. 43, 5–11.12.1994 г.). Един традиционно написан авторефрексивен текст (въпреки имитиращата обективност третолична гледна точка), с който обичайно се откриват сборници с кратка белетристика, но който носи белезите на все още недосъзрелия (голям) белетрист…

 

В началото

От Владимир Шумелов

Четирима са. Студенти в самото начало. Жизнени непукисти. Малко изплашени от информацията и изискванията, но сигурни, че ще се справят.

Отиват в малко градче, където търсят хотел. Първоначално опитват в манастира и мотела до манастирския комплекс, но места няма. Затова остават в хотела в центъра на града. Хотелът е с хубавото име „Милкана“. Нищо, решават те, ще преспим, а сутринта ще запалим свещи в манастира, ще обходим и пещерата. За случая са облечени спортно – джинси и якета.

Продължи четенето… →

Притча за моето завръщане

От Миролюб Влахов

До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха.

Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците на птици и животни, на плажа мъже и жени плетяха мрежи, а около тях се гонеха деца. Бях на палубата. Някъде зад острите върхари на гората се долавяха контурите на града.

Продължи четенето… →

Притча от прахта

От Миролюб Влахов – Миролич

Миналата година седяхме на терасата у дома с Владимир Шумелов и умувахме върху съдържанието на първата ми книга с разкази. Положението изглеждаше сериозно, поне за мен, а по всичко изглежда и за него. Бях нещо като новобранец след почти двадесет години извън бранша и разчитах само на остатъци от някогашни представи и умения, на естетика, която напоследък бе просъществувала извън актуалните тенденции. Докато  подбирах разказите (първоначално и след това), докато  редактирах и качвах на файлове, докато се метлявех из правописните дебри, ми се налагаше да разчитам повече на дисциплина и принципи, които винаги съм считал за важни в  редакторския, авторския и оформителския труд, макар и те да бяха

Продължи четенето… →