Да се харесаш

От Христина Панджаридис

  След десетина години седене зад бюрото на Силвия й беше трудно да си представи какво ще работи. Съкратиха я като началник, закриха целия отдел “Образование” в общината.

   Сутрин гледаше през прозореца как бръчките на мъглата скриваха деня. Чуваше забързаните токчета на жените от блока, отиващи първа смяна в шоколадовата фабрика. Мислеше си да попита за свободно място, но се спря. Тя не обичаше шоколад. Как да вършиш нещо, което ти е безразлично. Харесваше й да е сред хора и по очите им да отгатва доволни ли са, имат ли въпроси. Искаше й се да говори, да слуша, да търси решения, да звъни по телефона и да предизвиква… а не да обслужва машина и да бърше тави със спирт за секунди с бяло боне на главата.

Продължи четенето… →

03.05.2013

 

Пред народната библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново: Сашка Александрова – поет и журналист, Милка Денева – журналист,  Светла Андреева – писател и журналист, Владимир Шумелов – писател, журналист, литературен анализатор и критик, Миролюб Влахов – журналист и писател.

Предстои представянето на новите книги на Светла Андреева  и Владимир Шумелов – съответно романът „Хляб за грешници“ и сборникът с литературно-критически статии „Лисица в кокошарника“, април 2013. Снимка Ружа Велчева

Ван от стая осем

 От Миролюб Влахов

                                                                                                                                                  На И. Г.

              Скъпа Ван,

          Трябва да ти кажа, че твоето признание направо ме изуми. Разбира се, че е така, и не бързай да ме упрекваш, че преувеличавам. Зная, че пак имаш под ръка някое обяснение или може и въобще да не признаеш за какво всъщност става дума. Да не би да си влюбена, Ван!

            Изобщо не съм очаквала подобно нещо. И то от теб. Даже се запитах – това ти ли си или не си ти! За теб ли самата наистина става дума или за някой друг? Какво ли не ми мина през ума, но няма да крия, че съм  разочарована. Да тръгнеш ти по  доктори и сеанси и да ти се случват такива неща нощем!Та аз, Ван, винаги съм те смятала за много умна и предвидлива. Такава си беше още от момиче. Помниш ли как винаги познаваше какво ще се случи, когато идваше нова възпитателка? И как предсказа до най-малката подробност цялата оная шантава  история на Гатева с Попов. Тогава първа се досети, че то ще си е сладникава авантюра, от която накрая Гатева ще си остане само с единия подарък. Сега този подарък е на 32 години, ако не  е станал вече и на тридесет и пет, знаеш, слаба съм по сметките, даже на цикъла си зациклям. А Попов си остана сам. Ти и това бе предвидила –  че не е мъж за семейство и деца и че ще си кукува цял живот сам.

            Още тогава, Ван, ти успяваше да видиш не само чаршафите и какво става под тях, но и какво ще остане след тях. Спорехме с теб и се възхищавахме на шеметната им любов. Колко романтично бе, а ти мълчеше, отказваше да споделиш ентусиазма ни и чак ни вбесяваше, като само подмяташе, че не е така.

Продължи четенето… →

Христина Панджаридис

 

   Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила факултета по журналистика със специализация „Радио“. Работила в общинския вестник на Елин Пелин, издавала частен седмичник „Нов общински новинар“.

   През 2011 г. излиза романът „Ярост“ /Сиела/, написан в  съавторство с Димитър Стоянов.

   Нейният разказ „Сто майки и сто бащи“ е преведен на македонски и английски и публикуван в международното литературно издание Блесок. Има преведени стихове на френски език.

    Пише хайку, стихотворения, разкази.

    Живее във Франция.

Разговорът

 

 От Владимир Шумелов

          Сутринта до носа ми достигна къдрав дъх на „Бърбън“. Протегнах ръка към нощното шкафче и отпих от незатворената бутилка. Живнах. Включих дека, но вместо „Нирвана“ от тонколоните се обадиха „Оуейзис“. Намалих звука. В същото време дрънна телефонът – дрънкаше оръжие безспир, а аз не можех да се повдигна от надуваемия дюшек, нямах воля и ме цепеше канче; кварталът се събуди и очаквах да завият полицейски сирени, когато все пак се дотътрих до слушалката, кръстът ми се бе изкривил от ишиаса, лумбагото или дявол знае какво. Ще се мре, казах си преди да повдигна слушалката, и гаврътнах стотина грама „Бърбън“ със затворени очи. После я вдигнах. Тежеше по-малко от пет кила, но кренът й бе ужасяващ, уравних го с нова порция уиски, докато оттатък пикаеха сярна киселина. И на мен ми се пикаеше, ох, как ми се… Затворих и се втурнах…

Продължи четенето… →

За новия роман на Светла Андреева

 

От Владимир Шумелов

                Светла Андреева дебютира през 1985 г. със сборника разкази „Телевизор и канарче“ (изд. „Народна младеж“, С.) и заслужено се нареди сред обещаващата фаланга от автори, които по това време пишеха т. нар. психологическа проза. През 2000 г. тя издаде и втората си книга с разкази под заглавието „От дявола родени“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново), с която защити достойно дотогава разработваните теми и идеи. Седем години след това се появи и първият й роман „Козите на Джим“ (изд. Астарта“, В. Търново) на съвременна тема от времето на Прехода. Изминалите години и търпението бяха дали резултат – макар и камерен като сюжет, в текста личи усет към епичния наратив и обобщението, явни са постиженията на авторката в стилово и композиционно отношение.

            Ето защо не се учудих на втория й роман със заглавието „Хляб за грешници“ (с първоначално заглавие „През есента на тази година“), който бележи израстване в творческите й търсения. Вроденото й любопитство на белетрист, практикуваната с години журналистика, както и професионалните й занимания й с асоциални типажи от последно време й дават необходимата база от фактология.

Продължи четенето… →

Грехът на Юда

 

От Ружа Велчева

 

6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7. Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8. Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9. Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11. И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12. Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13. И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14. А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15. Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16. Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17. Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18. Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19. Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20. А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21. И попита жителите на онова място и рече: да е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22. Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23. Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
24. Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25. Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26. Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.

                                                     Битие,глава 38

 

 

          На Фани й предстоеше дълго пътуване до Димитровградския пазар и искаше да си подбере мълчалив и сигурен таксиметърджия – искаше да си подремне в колата спокойно, пък и носеше доста пари за стоката. Огледа колите на пиацата, по – скоро лицата на шофьорите и се спря на него, защото изглеждаше тих, даже някак отнесен и това й хареса. Той ще е. Но се излъга. И той я беше избрал – скромно облечена жена, силно накуцваща, с мургаво лице, а  някак светла душа…И й кимна безмълвно да седне отпред.

Продължи четенето… →

Има ли кокошарник и лисица за него?

 

От д-р Радка Пенчева

 

Нова литературнокритическа книга на Владимир Шумелов

 

 

            Както разбираме от предговора на книгата, аз самата съм взела участие в определянето на заглавието й. И наистиа, през студената зима на 2012 г., една вечер стояхме на маса с Владимир Шумелов, Снежана Иванова и Емил Андреев, който се ровеше в стари списания и вестници от края на 19. и началото на 20. век по повод на историческия роман, който пишеше по това време. Тогава Владимир Шумелов сподели идеята си за заглавие на новата си книга и ние всички харесахме „Лисица в кокошарника“.

            Само по себе си това заглавие е една метафора. Метафора, която предполага общност на пишещи и съответно – страсти, свързани с вълнения, които се очакват от литературната критика. Уви, като се позамислим, ще признаем, не без огорчение, че нито има истинска писателска общност, нито пък, доколкото я има, тя се вълнува особено от литературната критика. Един, може би, нормален процес между свободни хора и творци.

Продължи четенето… →

Хлапето

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях.
Деня беше слънчев. Бели, пухкави облаци се припичаха на слънцето.
Не бързаха за никъде, също като стада овце в полето.
А ние отивахме към ниското при кошарите, в полето, където минаваха първите ми лета.

Продължи четенето… →

Двойна премиера във Велико Търново

От Ружа Велчева

        Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“  е истинско средище на творци, читатели и нова българска литература. На 11 април в голямата читалня се състоя истински културен празник – двойната премиера на новите книги на великотърновските творци Светла Андреева и Владимир Шумелов.

      В романа си „Хляб за грешници“ Светла Андреева, както споделя редакторът на книгата Владмир Шумелов,  „без да има претенции за криминале, проследява механизма на това как една обикновена жена може да се превърне в убиец. Иначе – роман за престъпление и възмездие, за вината, за чистилището, за силата да вземаш решения, за идващия Видовден…“

       Обемната книга на Владимир Шумелов „Лисица в кокошарника“ е побрала великолепни критически етюди върху книги и литературни градове. Редактор е д-р Радка Пенчева, която пространно представи автора и неговото достойно място в нивата на съвременната оперативната литературна критика у нас.

         Вечерта завърши с коктейл във фоайето на библиотеката, съчетан с откриване на фотоизложба на групата на свободните фотографи от Велико Търново.