Грехът на Юда

 

От Ружа Велчева

 

6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7. Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8. Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9. Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11. И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12. Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13. И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14. А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15. Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16. Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17. Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18. Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19. Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20. А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21. И попита жителите на онова място и рече: да е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22. Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23. Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
24. Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25. Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26. Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.

                                                     Битие,глава 38

 

 

          На Фани й предстоеше дълго пътуване до Димитровградския пазар и искаше да си подбере мълчалив и сигурен таксиметърджия – искаше да си подремне в колата спокойно, пък и носеше доста пари за стоката. Огледа колите на пиацата, по – скоро лицата на шофьорите и се спря на него, защото изглеждаше тих, даже някак отнесен и това й хареса. Той ще е. Но се излъга. И той я беше избрал – скромно облечена жена, силно накуцваща, с мургаво лице, а  някак светла душа…И й кимна безмълвно да седне отпред.

Продължи четенето… →

Има ли кокошарник и лисица за него?

 

От д-р Радка Пенчева

 

Нова литературнокритическа книга на Владимир Шумелов

 

 

            Както разбираме от предговора на книгата, аз самата съм взела участие в определянето на заглавието й. И наистиа, през студената зима на 2012 г., една вечер стояхме на маса с Владимир Шумелов, Снежана Иванова и Емил Андреев, който се ровеше в стари списания и вестници от края на 19. и началото на 20. век по повод на историческия роман, който пишеше по това време. Тогава Владимир Шумелов сподели идеята си за заглавие на новата си книга и ние всички харесахме „Лисица в кокошарника“.

            Само по себе си това заглавие е една метафора. Метафора, която предполага общност на пишещи и съответно – страсти, свързани с вълнения, които се очакват от литературната критика. Уви, като се позамислим, ще признаем, не без огорчение, че нито има истинска писателска общност, нито пък, доколкото я има, тя се вълнува особено от литературната критика. Един, може би, нормален процес между свободни хора и творци.

Продължи четенето… →

Хлапето

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях.
Деня беше слънчев. Бели, пухкави облаци се припичаха на слънцето.
Не бързаха за никъде, също като стада овце в полето.
А ние отивахме към ниското при кошарите, в полето, където минаваха първите ми лета.

Продължи четенето… →

Двойна премиера във Велико Търново

От Ружа Велчева

        Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“  е истинско средище на творци, читатели и нова българска литература. На 11 април в голямата читалня се състоя истински културен празник – двойната премиера на новите книги на великотърновските творци Светла Андреева и Владимир Шумелов.

      В романа си „Хляб за грешници“ Светла Андреева, както споделя редакторът на книгата Владмир Шумелов,  „без да има претенции за криминале, проследява механизма на това как една обикновена жена може да се превърне в убиец. Иначе – роман за престъпление и възмездие, за вината, за чистилището, за силата да вземаш решения, за идващия Видовден…“

       Обемната книга на Владимир Шумелов „Лисица в кокошарника“ е побрала великолепни критически етюди върху книги и литературни градове. Редактор е д-р Радка Пенчева, която пространно представи автора и неговото достойно място в нивата на съвременната оперативната литературна критика у нас.

         Вечерта завърши с коктейл във фоайето на библиотеката, съчетан с откриване на фотоизложба на групата на свободните фотографи от Велико Търново.

Този Бог има чувство за хумор

От Палми Ранчев

Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж. Имаше доста едра глава и тесни рамене. Приличаше на лесничей в зеленикавия си костюм с кръгли ревери. Срещна погледа ми и неочаквано се представи: Лайош Някой си. Бил преводач от унгарски.

– Отдавна чакам тази среща – изрекох бързо. – Не зная дали ще повярвате. Но е така

– Явно няма да скучаем – отбеляза преводачът. – Сигурен ли сте, че точно мен очаквате.

Продължи четенето… →

Десети конкурс „Очи към себе си“

 От  Ружа Велчева

На 30 март  в галерия „Арт Маркони“ Варна се състоя заключителният етап на Десетия конкурс за хумористична поезия и проза „Очи към себе си“ на сайта за нова българска художествена ЛИТЕратура „ХуЛите“ и галерия „Арт Маркони“ – Варна.  Обявени бяха отличените творби в двете категории „Поезия“ и „Проза“ и връчени наградите.

В конкурса взеха участие 54 автора от страната и чужбина с 91 произведения47 в категория „Поезия“ и 44 в категория „Проза“.

Тази година произведенията оценява жури в състав:

Вася Константинова – главен администратор на ХуЛите
Ваня Маркова – поет, главен „виновник“ за съществуването на конкурса, основна движеща сила в галерия “Арт Маркони”

Продължи четенето… →

Гола любов

От  Христина Панджаридис

Виолета живее срещу училището. В неделния следобед момчетата прескачат оградата и играят мач или баскетбол на спортната площадка. Декемврийският сняг днес е покрил терена и никой няма желание да тича по заледеното.

Тя взима термоса със силен чай от червени плодове, проверява за ключовете, и отива на работното си място. Обикновено оставя трудоемката работа за събота и неделя. Основно почистване на класните стаи, кабинетите, физкултурния салон, останалите зали. Прозорците намръщено я гледат с петна от ръце и седмична прах. В последния ден на седмицата ги измива, за да блестят в понеделника.

Продължи четенето… →

Йордан Атанасов

Йордан Цонев АТАНАСОВ е роден на 25.01.1943 г. в гр. Брауншвайг – Германия, където родителите му са работили като градинари преди и по време на Втората световна война. През август 1944 година майка му се прибира за малко в България, за да занесе нови семена за градината, но Източният фронт спуска Желязната завеса и те остават сами в Драганово.  След няколко години двама от братята му се завръщат в България, но най-големият и бащата остават завинаги в Западна Германия. До 12-годишна възраст живее във Велико Търново, където майка му работи като перачка в Окръжната болница. Има брат Тодор, който в момента живее във ВеликоТърново.

Йордан Атанасов завършва Селскостопански техникум в Две могили – Русенско.

Продължи четенето… →

Гласът на Мария

От Миролюб Влахов

             За всичко, което се случи с Арчи, мнозина обвиняваха мен – някои твърде откровено и отмъстително, на моменти остро, даже злобно. Дълго опитвах да избягна обясненията. И да си прав,  колкото и последователно да отстояваш това, в края на краищата винаги настъпва момент, след който всичко вече изглежда абсурдно. Знаех, че не мога да избягна отговора, но за да съм искрена, трябваше аз самата да съм наясно с нещата повече от всеки друг, дори от самия Арчи. А не бях.

            Не издържах обаче когато Николай заяви, че съм суетна и глупава и че не знае кое от двете ми идва в повече. Отвърнах му, че суетата никога не съществува сама за себе си – поне моята не беше такава – и че Арчи заслужава суетата на една жена, дори ако заради нея се бе изправил пред собственото си саморазрушение.

Продължи четенето… →

И…

От Владимир Шумелов

            Бях захапал джама май. Отбих се за малко, но депресията ме подпря, и едно, лайф, две…, докато реших, че е достатъчно.

            Изглежда имаше още хляб у мен. На вратата я стопирах. Поздравихме се с желание. Денят бе нулев – късен петъчен следобед. От запад повяваше, но слънцето все още ожесточено припичаше. Предхожих й хладно-мрачната бърлога, на чийто праг разговаряхме. Прие с усмивка.

Продължи четенето… →