Гемовия завой на Янтра

   

     От Йордан Атанасов

(Откъс от романа „Хамовото семе“)

Ля­то­то бе­ше в раз­га­ра си. Су­хо­то кон­ти­нен­тал­но ля­то и из­га­ря­що­то чети­ри­де­сет­г­ра­ду­со­во слън­це бя­ха ха­рак­тер­ни за август.То из­пичаше зе­мя­та, зър­но­то, хо­ра­та и жи­вот­ни­те. Из­кар­ва­ше им во­да­та. По­ле­то и хар­ма­ни­те ди­мя­ха. То­ва вре­ме бе­ше бла­го­дат­но за Сто­ян Ге­мов – един стран­ник, ко­го­то по­вечето дра­гой­нов­ци смя­та­ха за луд. Из­г­леж­да­ше 65-70 го­ди­шен. Труд­но бе да се оп­ре­де­ли въз­раст­та му, за­що­то бе­ше жи­лав и слаб, ко­са­та му естествено чер­на, ле­ко про­ша­ре­на, а очите му – жи­ви въг­ле­ни. Жи­ве­е­ше сам. Но има­ше и дру­гар – един стар дръг­лив вол. Бе­ше го кръс­тил Ар­жен­ти­нец. Бай Сто­ян, та­ка го­во­ре­ха се­ля­ни­те за не­го по­меж­ду си, но той ис­ка­ше да се об­ръ­щат към не­го с „Гос­по­дин Ге­мов”. Беше независим човек, демократ. И го доказа на Първи май, когато произнесе вдъхновена реч срещу насилието над хората, за  човешките права и свободи. Тогава много хора си промениха мнението за него.

 Както и преднате години, той пра­ве­ше кир­пич на бре­га на Ян­т­ра. Ав­гус­тов­с­ко­то слън­це из­пичаше бър­зо ка­лъ­пи­те. Кой­то стро­е­ше плев­ня или ду­вар, зна­е­ше, че тук ще на­ме­ри ев­тин и качествен стро­и­те­лен ма­те­ри­ал. За­ку­пе­но­то се но­се­ше фран­ко ад­ре­са на ку­пу­вача. Майс­то­рът са­мо­ръчно то­ва­ре­ше ка­ру­ца­та, впря­га­ше Ар­жен­ти­не­ца и с пе­сен на ус­та из­вър­ш­ва­ше дос­тав­ка­та.

Продължи четенето… →

Вестник „Литературен глас“ на 20 години. Честито!

 

От Владимир Шумелов

На 1 октомври 2002 г. – Деня на поезията и музиката – в. „Литературен глас“ (Стара Загора) отпразнува своя двоен юбилей – 100-тен брой и 10 години от своето рождение.

Днес, в навечерието на 24 май – Деня на славянската писменост, наука и култура, 11 години по-късно, „Литературен глас“ отбелязва и своята 20-годишнина. Малко или много е това? В историческия контекст на излизалите периодични издания за литература, култура и изкуство преди социалистическия преврат на 9 септември 1944 г., след него, а и в годините на т.нар. Преход от социализъм към капитализъм, 20 години са голям период. На пръстите на една ръка се броят изданията, успели да се съхранят за такъв период. И това е още един повод за гордост на старозагорци, успели да възродят една културна традиция и да я развият в днешните трудни условия.

Продължи четенето… →

В леглото с Ники Кънчев

 От Ружа Велчева

               Аз съм Калудка, една обикновена жена. Даже безлична.

            Когато се пенсионирах преди няколко години, разбрах много скоро, че трябва да направя нещо, за да не умра от глад през отпуснатите ми от Бога години напред.

            Започнах с чистенето на 3 входа от блока, в който живея. Деветдесет лева са си добри пари, но инфлацията бързо стопи допълнителния ми капитал.

            Тогава се насочих към хартиените отпадъци. Направих си карта на квартала и всяка сутрин с детска количка обикалях района. Понякога, когато имах късмет, стигах до 8-10 лв. на ден, но една мразовита утрин Мафията на клошарите така ме ступа, че забравих вече за хартията.

Продължи четенето… →

Да се харесаш

От Христина Панджаридис

  След десетина години седене зад бюрото на Силвия й беше трудно да си представи какво ще работи. Съкратиха я като началник, закриха целия отдел “Образование” в общината.

   Сутрин гледаше през прозореца как бръчките на мъглата скриваха деня. Чуваше забързаните токчета на жените от блока, отиващи първа смяна в шоколадовата фабрика. Мислеше си да попита за свободно място, но се спря. Тя не обичаше шоколад. Как да вършиш нещо, което ти е безразлично. Харесваше й да е сред хора и по очите им да отгатва доволни ли са, имат ли въпроси. Искаше й се да говори, да слуша, да търси решения, да звъни по телефона и да предизвиква… а не да обслужва машина и да бърше тави със спирт за секунди с бяло боне на главата.

Продължи четенето… →

03.05.2013

 

Пред народната библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново: Сашка Александрова – поет и журналист, Милка Денева – журналист,  Светла Андреева – писател и журналист, Владимир Шумелов – писател, журналист, литературен анализатор и критик, Миролюб Влахов – журналист и писател.

Предстои представянето на новите книги на Светла Андреева  и Владимир Шумелов – съответно романът „Хляб за грешници“ и сборникът с литературно-критически статии „Лисица в кокошарника“, април 2013. Снимка Ружа Велчева

Ван от стая осем

 От Миролюб Влахов

                                                                                                                                                  На И. Г.

              Скъпа Ван,

          Трябва да ти кажа, че твоето признание направо ме изуми. Разбира се, че е така, и не бързай да ме упрекваш, че преувеличавам. Зная, че пак имаш под ръка някое обяснение или може и въобще да не признаеш за какво всъщност става дума. Да не би да си влюбена, Ван!

            Изобщо не съм очаквала подобно нещо. И то от теб. Даже се запитах – това ти ли си или не си ти! За теб ли самата наистина става дума или за някой друг? Какво ли не ми мина през ума, но няма да крия, че съм  разочарована. Да тръгнеш ти по  доктори и сеанси и да ти се случват такива неща нощем!Та аз, Ван, винаги съм те смятала за много умна и предвидлива. Такава си беше още от момиче. Помниш ли как винаги познаваше какво ще се случи, когато идваше нова възпитателка? И как предсказа до най-малката подробност цялата оная шантава  история на Гатева с Попов. Тогава първа се досети, че то ще си е сладникава авантюра, от която накрая Гатева ще си остане само с единия подарък. Сега този подарък е на 32 години, ако не  е станал вече и на тридесет и пет, знаеш, слаба съм по сметките, даже на цикъла си зациклям. А Попов си остана сам. Ти и това бе предвидила –  че не е мъж за семейство и деца и че ще си кукува цял живот сам.

            Още тогава, Ван, ти успяваше да видиш не само чаршафите и какво става под тях, но и какво ще остане след тях. Спорехме с теб и се възхищавахме на шеметната им любов. Колко романтично бе, а ти мълчеше, отказваше да споделиш ентусиазма ни и чак ни вбесяваше, като само подмяташе, че не е така.

Продължи четенето… →

Христина Панджаридис

 

   Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила факултета по журналистика със специализация „Радио“. Работила в общинския вестник на Елин Пелин, издавала частен седмичник „Нов общински новинар“.

   През 2011 г. излиза романът „Ярост“ /Сиела/, написан в  съавторство с Димитър Стоянов.

   Нейният разказ „Сто майки и сто бащи“ е преведен на македонски и английски и публикуван в международното литературно издание Блесок. Има преведени стихове на френски език.

    Пише хайку, стихотворения, разкази.

    Живее във Франция.

Разговорът

 

 От Владимир Шумелов

          Сутринта до носа ми достигна къдрав дъх на „Бърбън“. Протегнах ръка към нощното шкафче и отпих от незатворената бутилка. Живнах. Включих дека, но вместо „Нирвана“ от тонколоните се обадиха „Оуейзис“. Намалих звука. В същото време дрънна телефонът – дрънкаше оръжие безспир, а аз не можех да се повдигна от надуваемия дюшек, нямах воля и ме цепеше канче; кварталът се събуди и очаквах да завият полицейски сирени, когато все пак се дотътрих до слушалката, кръстът ми се бе изкривил от ишиаса, лумбагото или дявол знае какво. Ще се мре, казах си преди да повдигна слушалката, и гаврътнах стотина грама „Бърбън“ със затворени очи. После я вдигнах. Тежеше по-малко от пет кила, но кренът й бе ужасяващ, уравних го с нова порция уиски, докато оттатък пикаеха сярна киселина. И на мен ми се пикаеше, ох, как ми се… Затворих и се втурнах…

Продължи четенето… →

За новия роман на Светла Андреева

 

От Владимир Шумелов

                Светла Андреева дебютира през 1985 г. със сборника разкази „Телевизор и канарче“ (изд. „Народна младеж“, С.) и заслужено се нареди сред обещаващата фаланга от автори, които по това време пишеха т. нар. психологическа проза. През 2000 г. тя издаде и втората си книга с разкази под заглавието „От дявола родени“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново), с която защити достойно дотогава разработваните теми и идеи. Седем години след това се появи и първият й роман „Козите на Джим“ (изд. Астарта“, В. Търново) на съвременна тема от времето на Прехода. Изминалите години и търпението бяха дали резултат – макар и камерен като сюжет, в текста личи усет към епичния наратив и обобщението, явни са постиженията на авторката в стилово и композиционно отношение.

            Ето защо не се учудих на втория й роман със заглавието „Хляб за грешници“ (с първоначално заглавие „През есента на тази година“), който бележи израстване в творческите й търсения. Вроденото й любопитство на белетрист, практикуваната с години журналистика, както и професионалните й занимания й с асоциални типажи от последно време й дават необходимата база от фактология.

Продължи четенето… →