И…

От Владимир Шумелов

            Бях захапал джама май. Отбих се за малко, но депресията ме подпря, и едно, лайф, две…, докато реших, че е достатъчно.

            Изглежда имаше още хляб у мен. На вратата я стопирах. Поздравихме се с желание. Денят бе нулев – късен петъчен следобед. От запад повяваше, но слънцето все още ожесточено припичаше. Предхожих й хладно-мрачната бърлога, на чийто праг разговаряхме. Прие с усмивка.

Продължи четенето… →

Иван Димитров – Змейко

Роден през 1976 година във  Велико Търново.
Отраснал в Троянския балкан, където в ранна възраст започва работа като докер.
По-късно усвоява и практикува дърводелско-резбарския занаят.
Обича и до днес да майстори разни неща, включително и странни музикални инструменти.

Продължи четенето… →

Другата Света гора

От Йордан Атанасов

Света гора е един от емблематичните хълмове на Велико Търново, който поне до момента, за разлика от Царевец и Трапезица, не е проучен археологически, не е социалиризан, независимо от своите несъмнени природни дадености. Това е пространството, в което през Средните векове е работила Търновската книжовна школа, място, свързано с бележити личности, с духовни водачи и светци като Патриарх Евтимий Търновски и многобройните му сподвижници и ученици, олицетворяващи българското културно и духовно излъчване в християнска Европа, споделя проф. д.п.н. Пламен Легкоступ, презентирайки ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: „При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти;

Продължи четенето… →

Премиера на „Литературен бюлетин“

От Ружа Велчева

На 19 март в Изложбени зали  на улица „Рафаил Михайлов“ във Велико Търново се състоя премиера на първия брой на вестник „ЛИТЕРАТУРЕН БЮЛЕТИН“.

Той е издание на Националното общество за литература и изкуство „Формула 6“.

Броят е посветен на 50-годишнината на Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий“ и предимно на така наречената Търновска вълна в младата българска поезия и проза, появила се в края на  60-те и началото на 70-те години. Повечето от най-ярките й…( вижте и снимките)

Продължи четенето… →

Сложна математика

от Ружа Велчева

Аз съм една прилежна ученичка. Завърших втори клас с грамота от директорката. Не ми се опират нито съчинениета, нито задачите. Но това последно домашно по математика ми взе здравето.

За първи път не можах да сметна задачката. А въпросът уж беше съвсем елементарен: „Намерете общия брой на членовете на вашето семейство, като ги обозначите и с бройки по пол…“

Продължи четенето… →

Смях

От Миролюб Влахов

Никой не очакваше, че старият майстор на велосипеди от работилничката под партера ще остави завещание. Смъртта му изненада обитателите на голямата сива къща с грапава циментова мазилка, каквато вече никъде не се правеше, и ги хвърли в недоумение. Те не бяха чували майстора да има роднини. Той се бе заселил в къщата преди всички други и макар че напоследък някои от апартаментите бяха дадени на изплащане, повечето все още оставаха оборотни и малцина от обитателите им бяха прекарали в къщата повече  от пет-шест години. Всички го познаваха, но почти никой не знаеше нещо повече за него. Това незнание бе съвсем естествено и никой не изпитваше угризение заради него. Никой не проявяваше и някаква особена или преднамерена учтивост към него и не го разпитваше за това-онова – майсторът и без това не можеше да им отговори – беше ням и прекарваше дните си в сумрачното мазе под входа. Единственият му приятел бе момчето от четвъртия етаж, чийто баща не живееше със семейството.

Продължи четенето… →

ВЛ – 400

От Владимир Шумелов

 ЕСЕНТА В ПОЛЕТО Е ПРИЯТНА. От години не съм виждал толкова красива есен. Като си помисля, от времето, когато баща ни извеждаше мен и брат ми из пущинаците на нашето малко градче; в заблатеното язовирче ловяхме шаран, беше пълно с печурки на граничната линия на гората с полето, но навътре ни беше страх да навлезем; още по-нагоре, към подстъпите на Голямата планина, се намираше ограденото с бодлива тел ракетно поделение – там, в секретната обител служеше баща ни.

Чакам мъглата да се вдигне. В ранната утрин тя е обвила разораните височини, а в ниското, където се вие пътят, е непрогледна. Пътуваме в мляко. Студено е докъм девет часа, след това слънцето се мъчи да пробие пелената над нас: показва се един забулен светъл диск, която гледаш спокойно, и чак тогава ни стрелват първите истински слънчеви лъчи, рожби на циганското лято.

„Зазко“ е упорит като магаре – изкачва наклона по черния път на първа и с вой спира до лозето.

Продължи четенето… →

Невидимата точка

 

Трябва да призная, че известно време се колебах какво да напиша за начало. Спомням си един текст, в който героят, след години усилия, спомени, търсения  и разсъждения, признаваше, че му е трудно, даже невъзможно, да посочи откъде точно  и откога точно е неговото начало. Не бе сигурен 

Продължи четенето… →

Щастлив човек

От Ружа Велчева

     Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.

         „Туп…туп-туп…“ Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

         Две шишенца медицински спирт издуваха задния джоб на протритите дънки и това беше повод за една почти детинска усмивка на брадясалото лице на кривокракия.

         Но истинското щастие се криеше в кожената пунгия, скрита дълбоко в пазвата му…

Продължи четенето… →

Ситият вълк

 Миролюб Влахов

Тази  Ивана беше невисочка, слаба, руса –  както се казва, сламено-шведско руса  и с фигура, за която не бе нужно друго определение, освен че е спортна. Имаше светлосини, донякъде пъстровати, но всъщност по-скоро само загатнато пъстровати очи и не толкова загатнато смущаващ поглед – може би защото можеше да те гледа без да мига и това оставяше впечатлението за втренченост и проницателност. На моменти се изкушавах да я попитам защо ме гледа по този начин, но се страхувах, че и тя на свой ред ще ме попита по кой именно начин, а не бях измислил какво да й отговоря. Но в действителност исках, човъркаше ме да разбера какво толкова вижда, като се  е взира  така. Това не ме ласкаеше, но май по-скоро си внушавах, че не се лаская. Може би все пак начинът, по който ме гледаше без почти да мига, ми харесваше и това си бе усещане като след или пред комплимент, но не същински.

Продължи четенето… →