Любовни досиета

 От Ружа Велчева

Досие 4: Персиецът

В една нереална, зимна вечер, в моята студентска  мансарда, на шега от мен наречена “Ноевия ковчег”,  почти под звездите:

           

Устните ти

много бавно

и много нежно

ваят

глината

на младото ми тяло…

 

Върти се стародавното

грънчарско колело…

 

И чашата

на жадната снага

събира

звуци,

аромати,

огнени стихии…

 

Наздраве, виночерпецо!

 

Грънчарю,

пий!

 

Душата ми

събудена

изпий

до дъно…

           

            Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост  на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия – дълбоки, топли очи – свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор – сластен танц на чувствена  персийка, фини и нежни ръце – слънчева ласка под южни ветрове…

            Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.

 

Любовни досиета

 От Ружа Велчева

Досие 3: Ловецът

 

Ловецо на илюзии,

не стреляй!

 

Аз съм гълъбицата,

която сутрин

душата ти събужда. 

 

Аз съм сърната,

която в гората те води…

 

Аз съм  орлицата,

която умира

само в полет…

 

Почакай,

не натискай спусъка!

 

Тъй неусетно

ще си изтекат годините.

 

И в дългите

студени  вечери

спомена

за ловна страст,

трофеи

и илюзии

от пропиляни,

проиграни

мъжки нощи

ще вледенява

самотата ти…

 

Ловецо на илюзии,

не стреляй –

прегърни ме…

 

Обичай ме сега –

за миг поне…

Защото утре ще е късно.

 

           

           Мъж с  чар и талантлив поет, в който по онова време бяха влюбени всички софийски поетеси – от най-младите до тези, които ги имаше вече в читанките,  Ловецът ме научи на две основни неща:

Продължи четенето… →

Комунистическият „лов на вещици“

От полк. о. р. доц. д-р инж. Георги Кокеров

 Търсене на врагове с партиен билет от БКП през 1978 – 1980 г.

Един призрак броди по Европа

„Комунистически манифест“

  . . .

            Лов на вещици е издирването на доказателства и свидетелства, че дадено лице извършва деяния, забранени от Светата църква и Светата инквизиция и провеждането на инквизиционен процес, при който да бъде установено и доказано дали обвиняемото лице действително е практикувало магьосничество. Целта на подобни действия е задължително откриване на доказателства и свидетелства за достигането на предварително поставена цел.

 

I.

 

В зората на своята философска дейност Карл Маркс утвърждава, че усъвършенстване на обществото може да се постигне чрез насилствено изменение на създадения със закони обществен ред. Това ще осъществи пролетариатът, който чрез класова борба, въоръжен терор и насилие ще вземе властта. Като най-многобройната класа единствен пролетариатът може да управлява обществото чрез диктатура.

В „Комунистически манифест“ е представено обществото на комунизма. Малко хора са чели това произведение и затова не познават същността на комунизма. Маркс и Енгелс точно и ясно представят обществото на комунизма като ясно очертана пирамида с разделяне на обществото на нисши, средни и висши (с безброй междинни степени) слоеве.  Всички богатства и цялата власт са концентрирани на върха, нисшите слоеве се превръщат в послушни и покорни изпълнители Всичко, за което са мечтали Маркс и Енгелс, е реализирано в Бухенвалд, Дахау, Заксенхаузен, в концлагерите на Гулаг… Това са тъкмо такива трудови армии, където хората нямат семейство, нямат частна собственост, а децата са превърнати в производителни работници. Мечтите на двамата злодеи са се вместили зад телените мрежи на концлагерите и не са излезли навън.

Продължи четенето… →

Любовни досиета

От Ружа Велчева

Книгата, която написах с толкова любов

Тази година се навършват 10 години от отпечатването на книгата ми. Когато дописвах заключителните редове, мислех, че съм затворила един важен етап от живота си между кориците, но явно съм се лъгала…Понякога така се случва с авторите –тръгвайки по широкия бял свят, книгата започва свой собствен живот!…А може би тъкмо това е най-хубавия момент след писането…

            Не предполагах, че моите истории ще будят интерес в толкова хора, много от тях никога не бяха се докосвали отблизо до света на пишещите…Явно все пак, всеки от тях откриваше сходни истории със собственото си битие и така, оказа се, че моите „Досиета…“ се четат на един дъх, независимо от пола и възрастта…А каква по-голяма награда за един творец!

            С допечатките тиражът на „Досиетата“ достигна 400 броя, единприличен тираж по време на криза!…А желаещи да четат книгата – много повече. Тогава реших да я пусна в необятната река на интернет…

Продължи четенето… →

Късмет

От Миролюб Влахов

              Димката и Манаси се измъкнаха от Добриня рано преди обяд – в оня ничий час между утрото и обеда, когато мракът вече е отстъпил достатъчно далеко, разпръснат накъм контура на прихлупеното от сиротност поле. Само тук-таме из ниските места бе останала  несигурна дрезгавина, която бързо се  топеше като сладкиш. На мястото й се примъкваше светлината на деня – изпълнена с неприкрита и някак си уморена досада, без да бърза да се разположи по  хълмовете и сред храстите и дърветата по тях. Беше студено и влажно, но не чак дотам нетърпимо, дори напротив – въпреки това, въздухът бе наситен със свежест и обещание за неща, които всеки  носеше дълбоко в мислите си и очакванията си и само от него зависеше дали да ги потисне, или да им се наслади и сподели.
            Двамата поеха към Бели бряг, но още преди да превалят билото, срещу запустялата къща на художника, отбиха вляво. Над тях останаха вече превзетата от папрат и трънаци кариера и руините на колибата на Танко Бонев. Вървяха мълчаливо. Димката – нисък и плещест, с широки, огъващи се крачки, като че ли при всяко докосване до земята преодоляваше съпротивата на невидими пружини, Манаси – длъгнест и суховат, заметнал на рамо ловджийската пушка, цевта й климкаше отегчено до бедрото му, втренчила изцъклено око в премръзналата земя. Така, почти без да обелят дума, само просумтявайки или прокашлюквайки от време на време, прошариха и лозята в Гръцки дол и опосканите от последните есенни стада ливади под Юрта. После забиха из бранището на Дъртата гора.

Продължи четенето… →

Сбирка на литературен салон „Васил Попов“

            На 9 юни във ВеликоТърново в дома на Ружа Велчева се състоя поредната среща на членовете на Литературен салон „ВАСИЛ ПОПОВ“. Присъстваха  Владимир Шумелов, Миролюб Влахов, Ружа Велчева, Светла Андреева, Янислав Янков и Снежана Иванова. Гост на сбирката беше писателят Йордан Атанасов от Стара Загора.
На снимките: Янислав Янков, домакинята Ружа Велчева, която за пръв път представи  новата си поетична книга „Вън от рая“, и Светла Андреева; Йордан Атанасов, главен редактор на „Литературен глас“ – Стара Загора, и Ружа Велчева; Владимир Шумелов, Янислав Янков и Йордан Атанасов; Снежана Иванова, която току-що е получила от Йордан Атанасов наградата си от литературния конкурс за поезия от миналия месец в Стара Загора; Снежана Иванова и Владимир Шумелов мигове преди да се впуснат разгорещен, но приятелски спор; Светла Андреева, която преди малко е обещала да напише разказ специално за „Разказвачите“ и Миролюб Влахов.

Любовни досиета

От Ружа Велчева
Второ пристанище – Габрово
„Бели щъркели, мои сънища бели…“ (септември, 1967 – март, 1972)

В Габрово първо трябваше да се преборя с мъката по Варна и по морето. Вечер, щом затворех очи, пред мен преминаваха варненските улици – къща до къща, магазин до магазин, любимите тихи кафенета… Чувах прибоя, протяжния писък на гларусите… Липсваха ми приятелите от литературната група. Пишех дълги писма на Драга Севова, на приятелките ми Валентина Ганчева, Юлия Костова и Дора Николова… Понякога получавах писма от тях и всеки ред беше малък празник за мен. Живодар Душков пишеше редовно от родната казарма и писмата му бяха дълги, дълги – в истинския смисъл на думата!

            Бързо открих сродни души в Габрово чрез местния вестник  “Балканско знаме”. Първите ми публикации в него ме свързаха с хора, които останаха за мен приятели за цял живот, независимо от това, къде ни запиляха пътищата на живота: Кольо Атанасов и Иван Венков (вече покойници), Емил Розин, Борис Данков, Минчо Минчев, Петър Цокев, Мария Шандуркова,  Цвятко Йовчев, Йордан Хаджиев, Христо Бекриев, Радослав Бумов(също покойник), Генчо Витанов, Георги Ганев, Димитър Горсов… (На снимката: Станислав Сивриев)

            В кафенето на Клуба на културните дейци идваха и приятели от другите културни гилдии – художниците Никола Николов, Кънчо Цанев, неповторимият  Калми, Снежина и Емил Попгенчеви, актьори, музиканти…По него време скулпторът Величко Минеков работеше също в Габрово – монтираше вълнуващите композиции за моста до Културния дом.

            Толкова незабравими вечери… Не се чувствах вече изгубена, не се чувствах сама.

Продължи четенето… →

Отличие за Снежана Иванова от „Магията любов“

 Това е втора награда от конкурс за поетесата през тази пролет

 На 8 юни в Града на розите и любовта – Казанлък, по време на Фестивала на розата бяха връчена за 12-и път наградите за поезия от националния конкурс „Магията любов“. Конкурсът се провежда след едногодишно прекъсване и е организиран от Литературно сдружение „Кула“ и Община Казанлък. Анонимно представените стихотворения на поети от цялата страна бяха журирани от Румен Денев (председател) и поетите Аксиния Михайлова и Женя Димова. Първа награда и степента „Магистър на любовта“ беше присъдена на Петър Чухов от София, втора – на търновската поетеса Снежана Иванова, а трета награда отиде при Наталия Цветанова от Монтана. Тримата лауреати си поделиха награден фонд от 800 лв. Поощрения получиха: Илиана Илиева (София), Галин Петров (Сливен) и Милена Белчева (Варна).

Това е втората национална награда за поезия, която Снежана Иванова печели в рамките на един месец (на 21 май 2013 г. тя получи Трета награда в Националния поетичен конкурс на в. „Литературен глас“ в Ст. Загора по повод 20-годишнинита на вестника).

Любовни досиета

От Ружа Велчева

Досие 2: Морякът

 Господи, какъв мъж! Само това успях да си кажа, когато го видях да влиза в стаята.

Празнувахме с колеги имен ден, а виновникът за веселбата беше той. Току-що се беше върнал от плаване и като че ли още се носеше край него мирис на море, далечни пристанища, екзотични земи…

С него моретата и океаните нахлуха  в душата ми, където копнежът по дългите сини пътища зрееше отдавна… Една детска мечта, която съхраних жива през годините!

И досега не мога да кажа къде се крият корените на тази моя луда любов към морето. Родена и израсла далече, навътре в сушата, преди да го видя за първи път на 10 години, аз го носех в сърцето си… На 15 години прелиствах лоции и учебници по корабоводене… На 18 станах завинаги негова годеница. Вече студентка във Варна, успях да зърна полякинята Данута Кобилинска, капитан на кораб за далечно плаване, заобиколена от помощниците си, между които и нейният съпруг… Пъстрите варненски улици се бяха смълчали под уверените стъпки на тази крехка, красива и смела жена… И аз мечтаех да съм като нея, но в ония години на пръсти се брояха момичетата, които можеха да учат във Военно-морското училище. Имах си и съвсем луд план – да отвлека контраадмирал Иван Добрев (публична тайна беше , че обичаше вечер да си пие аператива в ресторант “Севастопол”) и да го освободя само срещу заветното място на курсант… Сега ми звучи съвсем налудничаво, но тогава почти си вярвах, че ще го направя един ден.

Морякът носеше  посланията на морето и аз повярвах, че съм  открила сродна душа. А и това приятелство като начало ми даваше свободата да скрия дълбоко в душата си греховната любов към моя вечен спътник.

 Попивах разказите на Моряка за далечните земи, за онези страшни часове на самота, в които мъжете копнеят и мразят, а знойните жени от лъскавите календари над койките  проникват във всяка пора на жадната им за  ласка кожа… Дълги, жестоки часове и дни, в които желязото на корабния корпус парализира волята на иначе железните мъже…

Продължи четенето… →

Любовни досиета

От Ружа Велчева

          Досие 1: Вечният спътник

        

       Първата любов буквално нахлу в живота ми, като внезапен щорм, който победно издува платната, но и ненадейно къса вантите…

            Сблъскахме се случайно на варненския булевард ”Ленин”. Бях още съвсем нова в литературната група и само бегло се познавахме. Беше в отпуск. Липсваше познатата униформа, но походката издаваше морската закваска. Русият му перчем грееше , надвиснал над присмехулниците – очи, и аз не можах просто ей така да отмина – само с кимане за здрасти… Така е било орисано!

            В ръката си стискаше запис с хонорар от София (а тогава хонорарите бяха наистина добри пари!), но му трябваше гарант с паспорт, за да го получи в пощата.

            Парите вече бяха в джоба му, редно беше да почерпи и така се отзовахме на терасата на  “Балкантурист” в “Дружба”, пред две големи

мастики  и две огромни порции  сух таратор.

            Мъжко пиене и мъжки разговор край това невероятно Черно море – едно безкрайно пътуване на две сродни души, пресекли се в безкрая…

            Повече говореше той. Попивах всеки звук, всяка дума. За мъжките приятелства, за тази сладка болка – творчеството, за морето като реалност и съдба… ( На снимката: Никола Радев на кораб през седемдесетте)

            Неусетно около нас притъмня, но в душата ми беше светло, толкова светло…

Продължи четенето… →