Този Бог има чувство за хумор

От Палми Ранчев

Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж. Имаше доста едра глава и тесни рамене. Приличаше на лесничей в зеленикавия си костюм с кръгли ревери. Срещна погледа ми и неочаквано се представи: Лайош Някой си. Бил преводач от унгарски.

– Отдавна чакам тази среща – изрекох бързо. – Не зная дали ще повярвате. Но е така

– Явно няма да скучаем – отбеляза преводачът. – Сигурен ли сте, че точно мен очаквате.

Продължи четенето… →

Десети конкурс „Очи към себе си“

 От  Ружа Велчева

На 30 март  в галерия „Арт Маркони“ Варна се състоя заключителният етап на Десетия конкурс за хумористична поезия и проза „Очи към себе си“ на сайта за нова българска художествена ЛИТЕратура „ХуЛите“ и галерия „Арт Маркони“ – Варна.  Обявени бяха отличените творби в двете категории „Поезия“ и „Проза“ и връчени наградите.

В конкурса взеха участие 54 автора от страната и чужбина с 91 произведения47 в категория „Поезия“ и 44 в категория „Проза“.

Тази година произведенията оценява жури в състав:

Вася Константинова – главен администратор на ХуЛите
Ваня Маркова – поет, главен „виновник“ за съществуването на конкурса, основна движеща сила в галерия “Арт Маркони”

Продължи четенето… →

Гола любов

От  Христина Панджаридис

Виолета живее срещу училището. В неделния следобед момчетата прескачат оградата и играят мач или баскетбол на спортната площадка. Декемврийският сняг днес е покрил терена и никой няма желание да тича по заледеното.

Тя взима термоса със силен чай от червени плодове, проверява за ключовете, и отива на работното си място. Обикновено оставя трудоемката работа за събота и неделя. Основно почистване на класните стаи, кабинетите, физкултурния салон, останалите зали. Прозорците намръщено я гледат с петна от ръце и седмична прах. В последния ден на седмицата ги измива, за да блестят в понеделника.

Продължи четенето… →

Йордан Атанасов

Йордан Цонев АТАНАСОВ е роден на 25.01.1943 г. в гр. Брауншвайг – Германия, където родителите му са работили като градинари преди и по време на Втората световна война. През август 1944 година майка му се прибира за малко в България, за да занесе нови семена за градината, но Източният фронт спуска Желязната завеса и те остават сами в Драганово.  След няколко години двама от братята му се завръщат в България, но най-големият и бащата остават завинаги в Западна Германия. До 12-годишна възраст живее във Велико Търново, където майка му работи като перачка в Окръжната болница. Има брат Тодор, който в момента живее във ВеликоТърново.

Йордан Атанасов завършва Селскостопански техникум в Две могили – Русенско.

Продължи четенето… →

Гласът на Мария

От Миролюб Влахов

             За всичко, което се случи с Арчи, мнозина обвиняваха мен – някои твърде откровено и отмъстително, на моменти остро, даже злобно. Дълго опитвах да избягна обясненията. И да си прав,  колкото и последователно да отстояваш това, в края на краищата винаги настъпва момент, след който всичко вече изглежда абсурдно. Знаех, че не мога да избягна отговора, но за да съм искрена, трябваше аз самата да съм наясно с нещата повече от всеки друг, дори от самия Арчи. А не бях.

            Не издържах обаче когато Николай заяви, че съм суетна и глупава и че не знае кое от двете ми идва в повече. Отвърнах му, че суетата никога не съществува сама за себе си – поне моята не беше такава – и че Арчи заслужава суетата на една жена, дори ако заради нея се бе изправил пред собственото си саморазрушение.

Продължи четенето… →

И…

От Владимир Шумелов

            Бях захапал джама май. Отбих се за малко, но депресията ме подпря, и едно, лайф, две…, докато реших, че е достатъчно.

            Изглежда имаше още хляб у мен. На вратата я стопирах. Поздравихме се с желание. Денят бе нулев – късен петъчен следобед. От запад повяваше, но слънцето все още ожесточено припичаше. Предхожих й хладно-мрачната бърлога, на чийто праг разговаряхме. Прие с усмивка.

Продължи четенето… →

Иван Димитров – Змейко

Роден през 1976 година във  Велико Търново.
Отраснал в Троянския балкан, където в ранна възраст започва работа като докер.
По-късно усвоява и практикува дърводелско-резбарския занаят.
Обича и до днес да майстори разни неща, включително и странни музикални инструменти.

Продължи четенето… →

Другата Света гора

От Йордан Атанасов

Света гора е един от емблематичните хълмове на Велико Търново, който поне до момента, за разлика от Царевец и Трапезица, не е проучен археологически, не е социалиризан, независимо от своите несъмнени природни дадености. Това е пространството, в което през Средните векове е работила Търновската книжовна школа, място, свързано с бележити личности, с духовни водачи и светци като Патриарх Евтимий Търновски и многобройните му сподвижници и ученици, олицетворяващи българското културно и духовно излъчване в християнска Европа, споделя проф. д.п.н. Пламен Легкоступ, презентирайки ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: „При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти;

Продължи четенето… →

Премиера на „Литературен бюлетин“

От Ружа Велчева

На 19 март в Изложбени зали  на улица „Рафаил Михайлов“ във Велико Търново се състоя премиера на първия брой на вестник „ЛИТЕРАТУРЕН БЮЛЕТИН“.

Той е издание на Националното общество за литература и изкуство „Формула 6“.

Броят е посветен на 50-годишнината на Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий“ и предимно на така наречената Търновска вълна в младата българска поезия и проза, появила се в края на  60-те и началото на 70-те години. Повечето от най-ярките й…( вижте и снимките)

Продължи четенето… →

Сложна математика

от Ружа Велчева

Аз съм една прилежна ученичка. Завърших втори клас с грамота от директорката. Не ми се опират нито съчинениета, нито задачите. Но това последно домашно по математика ми взе здравето.

За първи път не можах да сметна задачката. А въпросът уж беше съвсем елементарен: „Намерете общия брой на членовете на вашето семейство, като ги обозначите и с бройки по пол…“

Продължи четенето… →