Чичките и Великден

Из бележките на Ивелин Любенов
Сутринта, като слязох пред нашия небостъргач на кафе, чичките вече го бяха пак попривършили и се оглеждаха за мен, да ги почерпя с второ за празника. Но аз, не че, като всеки селф-мейд милионер, не съм стиснат, но намирам, че точно сега е време за смирение и молитви, а не за показно разточителсто, и им отказах, колкото и да е несвойствено за мен да отказвам на нуждающите се. И усетих, че им стана криво, подпряха блока на по едно рамо и ме загледаха на кестерме. Аз, уж да се помайтапя, викам на единия чичка, откоро присламчил се в нашето елитарно общество:
– Може ли да се казваш Благой, а да си такава киселица! Това не е ли противоречие?
– Аз може и да съм киселяк, ма барем не съм спаружил гребен, като тебе – сопна ми се той – Язък ти за претенциите, че можеш да се равниш по нас! А едно зелье не знаеш да претакаш у нов бидон! Мислиш, че като купуваш сè от най-скъпото, та се не тъпчеш и ти с отрови ли?
Бай Гаци и той опита да разведри малко нагнетеното положение и вика:

Продължи четенето… →

КОМУНИКАТИВНО-ИЗРЕЧЕНСКИ АСПЕКТИ В РАЗКАЗИТЕ НА ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ

От Кирил Попов

През соцреализма писателите работеха като редактори или на относително високи обществени постове. Днес работят всичко, познавам не един и двама, припечелващи пари за издаването на книгите си и за живота си като пастири, охранители, амбулантни търговци и даже придружители на инвалиди…

В том I на „Стилуети“ включихме статия за писателя Владимир Шумелов. Повече като нейно продължение все в един по-определен езиково-стилов аспект поместваме в том II и настоящия текст, отнасящ се до предпочитанието на писателя към динамичната проза с артистистична употреба и преупотреба на глаголни форми от всякакъв вид, време и наклонение… И с емоционално-оценъчна, експресивна и функционална характеристика на действия и герои. Винаги в зависимост от естеството на комуникацията, както и от нагласата и способността за диалог у реципиента на текста. А в науката битува твърдението, че предаваната между субектите информация, „ако не е нова в денотативно отношение, тя има стойност на новост в конотативно“1.

Ярък художествен историк на своето съвремие, писателят Владимир Шумелов познава отлично тематичното и стилово-образно разнообразие в езиковото и поведенческото общуване между младите хора – „жизнени непукисти“, участници в Движението за натуракратично общество (разказа „Движението“), и в своите разкази и новели показва майсторско изобразяване и отразяване на така наречената модалност2 в характеристиката на героите и развитието на действието. А тъй като героите на този писател в преобладаващата си част са погълнати в образователния процес, техният език от една страна е когнитивно натоварен, а от друга, изразява различна степен на достоверност, молба, желание, убеждение, чувство, идея…

Продължи четенето… →

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „СВЕТЛОСТРУЙ“

Кметство Щръклево, Община Иваново, Област Русе и читалище „Възраждане 1906“, с. Щръклево със Съдействието на Дружеството на писателите – Русе

 

обявяват провеждането на Четиринадесети литературен конкурс „Светлоструй“ на името на известния литературен вестник в провинцията, излизал в периода 1928 – 1938 г. в с. Щръклево, Русенско.

 

Наградата се дава на всеки две години за най-добри книги в следните жанрове:
– Поезия;

– Белетристика;

– Публицистика.

 

            За нея могат да кандидатстват извънстолични автори, не по-възрастни от 45 години.

            Книгите трябва да бъдат издадени в периода между двете издания на конкурса (2016 – 2018 г.).

Авторите да изпращат до 10 август 2018 г. книгите си в два екземпляра.

            Контакти:

            7078 с. Щръклево, област Русе

            ул. „Централна“  № 40

            Читалище „Възраждане 1906“

            тел.: 0879 575 107

            e-mail: chitalishte1906@abv.bg

 

Наградата ще бъде връчена на литературния празник в читалището на с. Щръклево на 14 септември (петък) 2018 г. от 17.00 часа.

 

„Повесма“ на Снежана Иванова – да превърнеш мита в мистерия*

От Владимир Шумелов

 

Характеристики на поетическото у Снежана Иванова

Винаги съм се питал коя от всичките 15 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос.

За „Пролуки“ (2010): Много от мотивите, образите и темите в поезията на Снежана Иванова са с библейски корени или са свързани с общочовешката митология – изгнание, изход, завръщане, страдание, жертвоприношение, страх, свобода, лишеност, смърт, прераждане; Тайната вечеря, Възнесение (Спасовден); образи от Старозаветните легенди, от фолклора, философски термини, или конкретни обекти и реалии от действителността – Хаити („Хаити“), Демир Баба („Светилище“), краен квартал („Краен квартал“), квартира („Квартири“). И „Пролуки“, както всички поетически книги на Снежа Иванова е единна, монолитна откъм форма и съдържание, словесно прецизна, дори фина, но и „една много твърда и дори монументална поетика […] поетика на крайните обобщения, на законодателните обобщения“ (М. Бодаков).

Марин Бодаков (в първото представяне на антологията „Преодоляване на страха“ пред публика във В. Търново, 2009 г.) е убеден, че „нейната поетика е като вакуумирана: Снежана има ограничен – това ни най-малко не означава беден – речник. Нещо повече, този речник безкомпромисно се самоограничава, защото той се стреми да бъде изграден от основополагащи понятия“. И още: „Тя връща Словото назад, свива го, присвива го болезнено – до една изначална точка на езикова и мисловна компресия, от която единственият изход е лирическият взрив“. […] „… чрез този подход Снежана не пише книга, не, тя гради храм на кота нула“.

Разбира се, в линейния ход на тази антология ще усетите един преход от по-традиционна (като форма и изказ) поезия към по-нетрадиционна (по-„формотворческа“), от поезия, залагаща на енигмата и философски експлицираща идеи, образи и символи (нощта, смъртта, числата, огледалото, съня, луната, олтара, пустинята-нивата, пътя, гроба, майката, бащата, Господ), към поезия със същите символи и образи, но вече натоварени с нови смисли и реминисценции от действителността, облъхнати чрез емпатията на Аза.

Ако все пак трябва да тръгнем отнякъде, това са ин­те­ре­си­те на поетесата в об­ласт­та на срав­ни­тел­но­то ре­ли­ги­оз­на­ние и древ­ни­те езо­те­рич­ни уче­ния, част от които реализирани в есеистичните й книги. И най-вече началото – първите й стихосбирки, в които намираме трайното й увлечение към йероглифи, клинописи, формули, числа, древните сакрални азбуки, като начини на гадаене и философско-поетическо осмисляне на света.

Продължи четенето… →

„Смисълът“ – между фантастичния екшън и популярната лекция по астрофизика

От Борислав Гърдев

„Смисълът“ е продължение на търсенията на Людмила Филипова , които помним от „Мастилениятлабиринт“ и „Където се раждат ангелите“.

Тя се утвърди като  създател на фантастично – прогностичния екшън и смята, че там трябва да затвърди завоюваните позиции.

Личното ми мнение, което съм споделял и преди е, че нейната сила е в пресъздаването на лично преживени драматични събития и осмислянето на сложния делник, в който живеем и който все повече се отдалечава от представите ни за нормално битие.

Тя доказа, че може да го претвори убедително в „Анатомия на илюзиите“.

Тъжното е, че спря до „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ и се насочи директно към фентъзито и приключенските екшъни.

Постигна голям успех, стана много популярна, но същевременно започна да боксува в креативните си търсения.

Заредиха се поредица от книги, кои от кои по – амбициозни и мащабни, в които образи, конфликти и сюжетни конструкции започнаха да се повтарят, да напомнят нещо вече четено, гледано, познато.

Продължи четенето… →

НОВИЯТ БРОЙ НА ГОДИШНИК „ЛЮБОСЛОВ“ – ЧИКАГО

От Владимир Шумелов

През февруари 2018 г. от печат излезе новият брой на литературния годишник „Любослов“, орган на Съюза на българските писатели в САЩ  и по света. Писателският съюз в САЩ съществува от 2010 г. и е базиран в Чикаго. Регистриран е по всички закони на щата Илинойс и Федералните закони на САЩ, а основната му цел е да популяризира българската литература в Америка и по света, да подкрепя и насърчава творците на българското слово навсякъде, където живеят българи. Първият алманах на Съюза излиза през 2012 г. под името „Българско слово и багри от САЩ и света“ с подкрепата на Агенцията за българите в чужбина, като е посрещнат с голям интерес от читателите и критиката. Вторият  годишник със заглавието „Любослов“ е публикуван през 2013 г. и с това заглавие изданието следва стриктно своята периодика през следващите години.

Новият шести брой на периодичното издание за 2017 г. е подготвен от екип: редактори и съставители Виолина Б. Иванова и Симеон Гаспаров; графика и предпечат – Нели Иванова-Кехайова; художник на корицата – Иво Рафаилов. Според екипа на „Любослов“ още преди шест години изданието е приело и следва три основни принципа. Единият е да се откриват пишещите на български автори навсякъде по света. Другият е са се търси разнообразието в текстовете – поезия, проза, пътепис, очерк и т.н. И третият е да се откриват млади автори и да им се дава творчески път, стимул да пишат и мечтаят. В годишника са включени 45 български автори, живеещи и работещи в родината си и извън нея. На страниците на алманаха са включени и текстове Сияна Василева – 19-годишна ученичка от България. В новия брой има също творби на поети с китари (между които и Васко Кръпката), известни и не толкова известни имена на поети и писатели от страната и чужбина. Те участват с поезия, разкази, пътеписи, откъс от автобиографичната книга „Падение и спасение“ на журналистката от bТВ Весела Тотева, за това как се е преборила с хероиновата зависимост.

Продължи четенето… →

Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – 2018

Община Кюстендил, читалище „Братство 1869“ и Информационен център Европа Директно – Кюстендил, обявяват Дванадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил, 2018.

Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил. В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Координатор: Благой Ранов (тел. 0896 62 62 23)

За жури на конкурса се канят утвърдени имена в българската литература.

Творбите (до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра) трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2018 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. „Отец Паисий“ 11

Читалище „Братство 1869“ (за литературния конкурс)

или по електронната поща: chitalishte@bratstvokn.org като прикачен файл във формат doc или rtf.

Конкурсът е анонимен и участниците следва да посочат отделно трите си имена, точен адрес, телефон за връзка или e-mail.

До 24 май 2018 г. резултатите от конкурса ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалище „Братство 1869“:  www.bratstvokn.org

Награден фонд:

– Първа награда – 300 лв

– Втора награда – 200 лв.

– Трета награда –  100 лв.

Журито ще присъди и 6 специални предметни награди.

 

п.к. 2500 

гр. Кюстендил

ул. „Отец Паисий“ 11

Читалище „Братство“ 

тел: 078/ 52 91 95, 078/ 52 63 95 

e-mail: bratstvo@abv.bg

e-mail:chitalishte@bratstvokn.org
www.bratstvokn.org

ГЛАСЪТ НА МАРИЯ

Разказ от Миро Владим

За всичко, което се случи с Арчи, мнозина обвиняваха мен – някои твърде откровено и отмъстително, на моменти остро, даже злобно. Дълго опитвах да избягна обясненията. И да си прав,  колкото и последователно да отстояваш това, в края на краищата винаги настъпва момент, след който всичко вече изглежда абсурдно. Знаех, че не мога да избягна отговора, но за да съм искрена, трябваше аз самата да съм наясно с нещата повече от всеки друг, дори от самия Арчи. А не бях.

Не издържах обаче когато Николай заяви, че съм суетна и глупава и че не знае кое от двете ми идва в повече. Отвърнах му, че суетата никога не съществува сама за себе си – поне моята не беше такава – и че Арчи заслужава суетата на една жена, дори ако заради нея се бе изправил пред собственото си саморазрушение.

– Ти дължиш на всички ни това обяснение – настояваше Николай. – Няма да ти позволя да се измъкнеш.

– Не съм си го и помисляла дори.

– Не можеш непрекъснато да превръщаш всичко около себе си в декор.

– Не ме разбра правилно. Не мисля, че Арчи е рухнал, на мен не ми изглежда така.

– Не се измъквай. Наясно си за какво говоря.

Беше смутен, но си мислеше, че не забелязвам неговата несигурност, която се дължеше повече на гнева и порива му за реванш, отколкото на някакво колебание или съмнение в правотата му. Изглежда обаче изобщо не си даваше сметка за това. Този разговор му струваше усилие, но бе против същността му да си  го признае. И той ще ми говори за суета. 

Продължи четенето… →

Представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“

ПОКАНА

Къща-музей „Гео Милев“ и в. „Литературен глас“ – Стара Загора

Ви канят на представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)

Думи за автора и книгата – Владимир Шумелов

Място: Стара Загора, къща-музей „Гео Милев“ Дата: 6 март (вторник) 2018 г. | 18.00 ч.

За автора: Снежана Иванова (1958) е българска поетеса и есеистка с интереси в областта на сравнителното религиознание и древните езотерични учения. Работи и живее във Велико Търново. Лауреат на редица национални награди за поезия и журналистика. През 2011 г. получава международната награда за поезия „Сеферис“ след участието си в XXII-ия световен конгрес на поезията в Лариса, Гърция. Автор на сборниците с философски есета „Адамови хроники“ (1997), „Преображенията на избраника“ (2003), „В/зад огледалото на Кронос. Обред и инициация“ (2009); на поетическите книги „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), „Преодоляване на страха“ (избрана поезия, 2009), „Пролуки“ (2010), „Таро. Граматология на сянката“ (2015), „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018; книгата е спечелила конкурс „Помощ за книгата“ на МК за 2017 г.)

За книгата:

Проектът на новия сборник „Повесма“ е свързан с досегашните търсения на Снежана Иванова в областта на поезията. В нея ще открием една основна характеристика – мистичността; вътрешни стилове, които съдържат мистически формули, прокламации, наричания, напеви в определени стихотворения и които отвеждат до мистически дълбинното – до нивото на подсъзнанието – писане. Тази поезия не представя (изобразява), а провокира читателя да търси и открива други смисли, да се превръща в сътворец и участник в словесното тайнство. Тя не е подражаващо изобразяване на процес, а съ-преживяване, драма (дромена), самото действие и въздействие на ставащото, неговата реализация в субекта.

Владимир Шумелов
Снежана Иванова

ОТЕЧЕСТВО

щях да съм привечер в локвите облаците приличат на кукери полъхът е непроницаем бежешком светят камъните на последния дом преди да съм стигнала първия тук съм началото на творението непостижимото черно не е мирова скръб а сълзата на баба ми напевите на пресъхналите й гласове острото на адамовата им ябълка знакът в мистериозната тишина там където съм винаги неназовимо

РОЗИ В ЦЕЛОФАН

Разказ от Миро Владим

Изглежда бе забравила за опасността да ги видят съседите. Щеше ли да го вземе за страхливец, ако ú го напомнеше? Цял след обяд тя избираше какво да правят.  Той предлагаше, стараеше се да внимава, а тя не бързаше – решаваше миг преди да проличи досадата ú или той да издаде разочарованието си. Но все пак това му даваше кураж да продължи и смътното усещане, че може би е намерил баланса между желанието да я има и надеждата, че тя иска същото. Надяваше се, че оценява  деликатността му, но подозираше, че на няколко пъти това по-скоро я бе изнервило.

– Не си мой тип, но си сладък – беше му казала Офелия, когато се вмъкнаха в тъмния коридор. Гласът ú бе тих, но поне вече не шептеше, както на улицата, докато, впити един в друг, се промъкваха, в сенките на дърветата, към къщата. На пейката, в тъмната алея след ресторанта, повече бе мълчала и тогава това засилваше смущението му, че е толкова близо до нея и тя така покорна в ръцете му. Бе го помолила да не ú се извинява след всяко докосване.

Опита се да открие снизхождение в думите ú, но се отказа. Опасяваше се, че и да го няма, ще си го измисли. Може би все пак трябваше да ú благодари. Бе отключила, придърпвайки бравата към себе си и опитвайки се да надигне леко вратата. Когато ключът се превъртя, я натисна с рамо напред, открехна я, колкото да се провре, и вече отвътре протегна ръка и го издърпа. В коридора бе непрогледно. Почувства топлината на тялото и аромата ú, с който още не бе свикнал, струваше му се силен и възбуждащ. Чу щракването на секрета. Ръцете ú  обвиха врата му и тя повтори, че ú е сладък. После го притегли и целуна.

Продължи четенето… →