Думи за новата книга на Светла Андреева

От Владимир Шумелов

Новата белетристична книга на Светла Андреева „Добри, красиви, зли“, както и предишните й книги, е обърната отново към българското съвремие. Определена от авторката като роман, но всъщност повече разгърната повест, тя разчита на ясни, просто разказани истории на ограничен  кръг герои от българското съвремие, един наратив, който по традиция включваме в потока на т.нар. психологическа проза. Романите й от първото и второто десетилетие на XXI век отразяват конкретни исторически моменти от Прехода на страната ни след 1989 г., ситуирани обикновено във фиктивни провинциални градове (градчета, села), които заедно със системата от герои са „разпознаваеми“ от българския читател. Вероятно този интерес е донякъде следствие от вроденото й любопитство на белетрист, практикуваната с години журналистика, както и професионалните й (доскоро) занимания с асоциални типажи, които й дават необходимата база от фактология.

Основните сюжетни линии в „Паяци и пеперуди“ са две: едната е около т.нар. новобогаташи (Жана, Евгения Миланска), а другата е свързана с местната интелигенция – поетите Михаил Андреев, Бела Снежина, Славей Яворов, писателката Блага Стефанова и др. Тези линии се пресичат по различни поводи (в основата им, разбира се, са парите и всичко, свързано с тях), а развръзката на повечето от конфликтите в разказа е предвидима, позната от подобни ситуации, лансирани в масмедиите. Макар и камерна като сюжет, в книгата художествената интерпретация на факти и явления надгражда суровия материал от действителността, личи усет към епичния наратив и обобщението, а рутината и годините на писане са шлифовали фразата стилово, композиционно текстът е хармоничен и изграден върху най-добрите ни разказвачески традиции.

            Наред с наученото от големите имена на българската белетристика още от 80-те години на миналия век, когато Светла Андреева дебютира със сборника разкази „Телевизор и канарче“ (1984), не можем да не забележим, че тя непрекъснато обогатява своя жизнен и творчески опит, черпейки от практиката на сериозната най-нова западноевропейска и американска белетристика, а всяка нейна нова книга разширява периметъра на авторските й търсения – като сюжети, герои, актуални социално-обществени проблеми. Новата й книга залага не толкова на сюжетна динамика и шокиращи обрати в сюжетните линии, а е съсредоточена в демонстрация на умението да създава интересен третоличен разказ, разчитащ на добросъвестното боравене с фактология и личното отношение към описваните факти и събития. Успехът и тук, както и в предишните книги на Светла Андреева, се състои в това, че описвайки картини от разпада на социалния живот в българската провинциална действителност, тя ги претворява в живи образи и ситуации в развитие, анализира екзистенциалните дилеми на своите герои, прави нужните социално-психологически внушения. В текста ще се срещнем с проблемите на хората на бизнеса и психологията на т.нар. средна възраст и кугарите, с творческите проблеми и зависимости на писателите в извънстоличната среда, техните падения и успехи, ролята на социума върху всички тях…

Игри между интелигентни и добри, злочести и озлобени хора, в които губещи и печеливши няма, защото в крайна сметка внушението е, че житейската логика е желязна: трябва стъпка по стъпка да търсим хармонията в човешките отношения, справедливостта, свободата… За да направим своя най-добър личен житейски и професионален избор.

Светла Андреева. Добри, красиви, зли. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2017.

 

Болница „Курталина”

Из бележките на Ивелин Любенов
Бай Пеци е постъпил в отделението преди мене, но не се знае ще го бъде ли. Все пак това е кардиология, не е сладкарница „Кукуво лето”. На Болница „Каритас” още от едно време пациентите й викат по няколко начина. Ударението всеки си го слага, където му е най-сгодно, но освен това й викат Корида, Корита, Карина, а аз, откакто излязох от упойка, взех да й викам „Курталина”, щото така те обработват, че човек се куртулисва (тур. и диал. куртулисвам се – освобождавам се) по най-бързия начин. Или се оправя или се отправя…, ми де този късмет! Имала си доскоро и сушина пред задния вход, предният главен лекар я поръчал на Ателие за художествена утвар – тераса с нова, хубава, модерна конструкция от ковано желязо, подпряна с четири изящни гръцки кариатиди от бел врачански камък. Ум да ти зайде.
– Нема обезболяващи за отлитающите, ма има пари за глезотии – надига се от кревата един друг байчо, с три байпаса, слагани от трима различни специалиста от три различни болници
– Това е дарение! Един човек си е написал завещанието точно у нашата стая, те на това шкафче – им соча аз, надвиквайки се с новините по телевизията, – ма парите не стигат за цял операционен корпус, а само за новия вход, и то без гранитогреса.

Продължи четенето… →

НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „ЛЮБОВТА Е ПИЯНСТВО ИЛИ ПИЯНСТВО ОТ ЛЮБОВ“

ОБЩИНА СИЛИСТРА ДИРЕКЦИЯ „ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ“ – ОТДЕЛ  „КУЛТУРА“ 

ЛИТЕРАТУРНО СДРУЖЕНИЕ „РЕКАТА И ПРИЯТЕЛИ“ 

ОБЯВЯВАТ

СЕДЕМНАДЕСЕТИ НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС

„ЛЮБОВТА Е ПИЯНСТВО ИЛИ ПИЯНСТВО ОТ ЛЮБОВ“  

за написване на стихотворение, посветено на темата за любовта и/или виното – 14 февруари – Ден на Св. Валентин и/или на Св. Трифон Зарезан.               

Условия за участие в конкурса:              

Право на участие имат лица над 18 години.              

Конкурсът е анонимен. Желаещите да участват трябва да изпратят до 12.02. 2018 г. (валидна е датата на пощенското клеймо) голям пощенски плик, съдържащ:

•       едно непубликувано и напечатано в 3 екземпляра стихотворение;

•       малък, запечатан плик с лични данни: трите имена, адрес, e-mail, телефон за връзка с автора и кратка творческа биография (дата и място на раждане, публикации).

•       Всеки участник може да изпрати само едно  стихотворение, посветено на темата за любовта и/или виното.                

Конкурсът е под патронажа на кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов.              

Творбите ще се оценяват от тричленно жури,  утвърдено със Заповед на Кмета на Община Силистра. Ще бъдат връчени три  парични награди: първа – 200 лв., втора – 150 лв., и трета – 100 лв. Награда на Литературното сдружение „Реката и приятели”- 100 лв.              

Произведенията не трябва да бъдат публикувани до обявяване на резултатите от конкурса, както и да не са се състезавали в други конкурси. При неспазване на горепосочените условия кандидатът няма да бъде  включен в конкурса.               

Награждаването на победителите в конкурса ще се състои  на 22.02.2018 г., 17.00 ч. в Заседателната зала на Община Силистра.               

Адресът за получаване на стихотворенията е:              

гр. Силистра –7500               ул. „Симеон Велики“ №33               Община Силистра               стая 314,  За конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов“               

Справки и допълнителна информация: тел: 086/816273,e-mail: culture@silistra.bg

Национален конкурс за поезия „Теодор Траянов“

ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК

 

Обявява

 

Национален конкурс за поезия „Теодор Траянов“

 

Конкурсът е явен и се провежда на 3 години. Първото му издание е през 2012 г., когато се навършиха 130 години от рождението на поета.

Желаещите да участват в конкурса могат да кандидатстват с последната си издадена стихосбирка, изпратена по пощата на адрес:

4400 Пазарджик,

бул. „България“ 2, Община Пазарджик

за дирекция „Образование и култура“.

 

Носителят на националната награда „Теодор Траянов“ получава 1 000 евро и грамота.

Крайният срок за получаване на творбите е 15 януари 2018 г.

Резултатите от конкурса се обявяват на 30 януари, рождения ден на Теодор Траянов, на официална церемония.

 

Досегашни носители на наградата „Теодор Траянов“ са били:

2012 г. – Марин Георгиев за стихосбирката му „Доживяване“, и Валери Станков за стихосбирката му „Аутопсия на зимните миражи“;

2015 г. – Валентина Радинска за „Времена“, и Андрей Андреев за „Кладенците на моя живот“.

 

За дебютната книга „Провокатор на въображения“ от Генчо Генчев

От Владимир Шумелов

Тридесет и два основно кратки разкази е събрал между кориците си дебютният сборник на Генчо Генчев. Някои от тях звучат хумористично, други притчово, трети есеистично. Свързани с най-новото време, тематиката им е разнопосочна, без точни темпорални и териториални лимити. Все пак селото – този отдавна отстранен от българското писателско око образ – се появява по-често. Именно селото, но и малкото селище, покрайнините на държавата, предградията на живота са ония топоси, на които се натъкваш постоянно в текстовете. Написани като аз-повествование, на разговорен, преплетен с жаргон език, те пресъздават „живия живот“, но не езикът е основното тук. Не и сюжетът. Щрихи от днешния живот, по-често битови, но и също толкова често обърнати към миналото. Понякога дидактично-поучителни и клатещи пръст, понякога заразяващи със смях или тъга. Но винаги добронамерени. И въпреки това тези текстове са разкази. Не са експеримент, но заразяват с искреност, ако можем дори да добавим щипка „нов автентизъм“ (Пл. Дойнов), граничеща с наивитет на моменти или излишна описателност, но във всички случаи увличащи, провокиращи въображението.

Разбира се, разказът непременно трябва да е „провокатор на въображения“, независимо за какво става дума в него. Макар че, както забелязва разказвачът в едноименния текст, по-голям провокатор от живота няма – нещо, което „осъзнаваш по-късно, когато животът се е посмял на твой гръб и си си научил урока“. Все пак това е в основата на творчеството, на креативността – въображението, създаването на ония реално-фантазмени образи и картини, които провокират/асоциират в съзнанието ни нови необичайни, невъзможни образи, представи или идеи. Задачата на Генчо Генчев в дебютния сборник в това отношение е била доста трудна, особено когато е формулирана като заглавие. В голяма част от текстовете авторът не разказва небивалици, не фантазира, а с един спокоен, ведър тон реди семпли епизоди от ежедневието около нас. Героите му също не са надарени с необикновени качества, не страдат от нелечими филии и фобии, не живеят на други планети, а са между нас, те са ние. Разбира се, понякога авторовото въображение прескача реалността („Птичка“) и тогава децата говорят с птици; друг път то ни води по пътя на някоя „легенда за черните магии“ (едноименният разказ) или ни разказва „как живеят мислите“ (едноименният разказ), как детето поема към голямото изкуство („Подаръкът“), как обикновеният човек се превръща в известен богат художник („Абстракция“). В повечето случаи фантазменото, съновидението се преплита с реалното, иронията/самоиронията прелива в хумор, а хуморът в горчилка или тъга, което донякъде дава втори план на разказа и в което е неговата ценност, а обикновеният човек (герой) се превръща в уникален вид, благодарение на вроденото си любопитство и чувството за хумор  („Позитивно мислене“, „Алфа мъжкар“, „Ловджията“, „Как познах „кърската любов“, „Летящи катерички през зимата“, „Запуснат двор“, но и мн. др.). Във финалния текст „The Secret“ бай Стоян параджията завършва своята изповед така: „За днес стига. Утре пак търсете – в любопитството е прогресът“. Любопитството, но и позитивизмът, хуманизмът и всички ония дребни добродетели, които ни правят повече хора, са в тъканта на тези текстове. В основата на ред разкази е споменът, предаден като разказ в разказа или авторова рефлексия от някого, от нещо, незначителен или случаен детайл – стъпало на дървена стълба („Стълбата“), книга със забравени 17 лева на 52 страница („Различен ъгъл“)… Като (да припомня края на „Различен ъгъл“) старият виц за бабата, която изнасилвали…, но то било преди 50 години. „Е защо викаш чак сега? Ми хубаво мий да си спомням – въздъхнала бабата.“

Продължи четенето… →

Последно сбогом на Сашко Александров

От Борислав Гърдев

 

Пиша тези редове по много тъжен повод.

На 30 ноември 2017 г. внезапно почина моят добър приятел Сашко Александров – Алекс Болдин.

Приключи едно ползотворно 11 годишно сътрудничество.

Сашко беше рядко етичен и коректен човек.Радваше се искрено на моите текстове и с желание ги пускаше в своите сайтове „Български истории“ и „Разказите“.

А какви премеждия имаше с поддръжката им, колко атаки и хаквания  преживя, колко пъти, пухтейки, се е заканвал да се откаже от тази робска и неблагодарна работа, е съвсем друга история.

На него дължа и скромните си успехи като белетрист.

(Юни, 2017, Враца. Снимката е от архива на М. Влахов)

Той ме насърчи да пиша разкази, тъй като моята „Коледна приказка“ много му хареса, а когато се двоумях дали да публикувам повестта „Самотни сърца“, след като бях пускал при него фрагменти, под формата на малки разкази,пак той ме насърчи.

Причината да се колебая бе комплицирана и имаше етичен подтекст.

Съавторката на проекта дезертира на финала и вместо шумна премиера на книжното тяло ме обвини в предателство, колаборация и търсене на евтина реклама в някакви въображаеми медии.

Естествено, това бе нелепа измислица, но аз повече от година се чудех какво да правя.

Сашко пое риск, подтикна ме да направя публикацията, добави името й като съавтор, така, както е редно и след това дълго ми разказва какви добри отзиви е получил за текста ми.

Продължи четенето… →

СНЕЖНА БАЛАДА

Разказ от Виолета Бончева

Бяла  Варна или  по-скоро – ледена. Централният площад е  синкав  от зáмръза,  а от няколко минути върху него вече падат нови снежинки. Те са леки и сухи, спускат се бавно и поднебесните пространства  изглеждат омотани в една възторжена , неземна дантела. Тази гледка е толкова красива, че не изисква нищо друго, освен дълбока тишина… придружена с благодарност, към  Всевишния за това, че обитаваш умерения географски пояс, богат със своите четири сезона. И кой е най-красивият от тях – и ти  не знаеш…

Кафето е двойно и дълго, защото и моят престой в заведението ще бъде поне час. Леденият пейзаж постепенно се населва с хора, защото е краят на работния ден. Те се движат внимателно по площада, като в бавен кадър – всеки в своята посока, сякаш този снежен порив е нещо обичайно за града. Наистина, поредната зима донесе сибирски студ и само защото исках да видя как изглежда морето в прегръдката му, се навих да придружа Калин по време на служебното му пътуване до тук. Чакат ни повече от триста километра обратно път през нощта. Сега съм и  изправена срещу морето, не мисля за трудностите, които евентуално трябва да преодоляваме. Всичките ми усилия са насочени към това със затворени очи да  „боядисам” вълните в синьо, да призова слънцето и бриза, както и летните спомени… Защото никога не бях си представяла днешния му зимен цвят – посребрено сиво, в което потъват снежните небеса… Зимният морски пейзаж ме покорява, прониква в мен, както и нещото, което в този момент  ме изпълва, е усещането за безпокойство. Вероятно заради  далечен спомен от минал живот, от епохата на русалките, които днес обитават океанските дълбини на някой далечен край по света…а може би и някогашното кристално дъно на Черно море, в което днес, под 30 метра  дълбочина е мъртвило.

Продължи четенето… →

Ружа ВЕЛЧЕВА – биография

Родена съм на 22 август 1946 г. в гр.Павликени от комбинацията на два рода, свързани дълбоко с българската история. По майчина линия-кореняци търновци, по бащина линия – кореняци габровци.От странната комбинация между болярски и балканжийски гени се е получила една лъвица, която винаги върви през годините с гордо изправена глава, въпреки раните, битките и загубите…Като се прибави и това, че прадядо ми Петър по майчина линия е родом от сърцето на Странджа, от с.Кости, светилище на нестинарите, генетичната сплав става още по-взривоопасна!..Бунтарството, боголюбието и патриотизма са отличителни черти в характера ми от дете!…

VLUU L100, M100 / Samsung L100, M100

Дядо ми по майчина линия е участник в железничарските стачки през 1918-1919 г. За да се спаси от гоненията след потушаване на стачката, отива в Бачковския манастир, завършва там семинария и когато го ръкополагат за свещеник, се оженва за 16-годишната ми баба Донка, красива търновка…Умира твърде млад, на 33 години…От него съм наследила сините очи, обичта към поезията, рисуването и българската история…Баба ми по бащина линия Ружа, на която съм кръстена,беше отлична шивачка, член на църковното настоятелство на църквата в Павликени и един от основните гласове в църковния хор…Дядо ми Васил по бащина линия заедно с брат си Георги са държали най-престижната гостилница на времето в Габрово „Игото“, където са отсядали всички знатни гости на града. В един момент братята решават да разделят капитала си и тогава дядо ми наема ресторант-градина близо до ж.п. гарата в Павликени.този ми дядо е участвал преди да се захване с гостилничарството във всичките войни -от Балканската до Първата световна война като кашавар в армията, защото е бил дюстабанлия и не е ставал за пешак…, но това не му е пречило да проявява истинска храброст в решителни моменти, например при превземането на Одрин, където се е бил с оръжие ,заедно с всички български храбреци там и за което е получил сребърен и бронзов медали за храброст.

VLUU L100, M100 / Samsung L100, M100

Семействата на баща ми и майка ми за определен период от време се оказват с Павликени и затова съм се появила там на бял свят. От 1956 г. обаче надделява желанието на майка ми да се върнат в красивото Търново и вече 61 години съм жител на този прекрасен град, където през 1964 г. завърших гимназия, а  през 1972 г- електроника в Техническия университет в Габрово и 33 години работих като инженер, от които 29 години в системата на техническия контрол на Българската телекомуникационна компания. От 1 септември 2004 г. се влях с редиците на шастливците, които са успели да се пенсионират. След това наблегнах на писането, като поработвах какво ли не допълнително-гледах внуци и чужди дечица, грижех се за една възрастна дама и дори за едно куче…

Продължи четенето… →

Конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика

Издателства „АРС“ и Scribens обявяват конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика

 

             В трите раздела на конкурса ще бъде присъдена до една награда от всяко от двете издателства – предложение за договор за издаване и издаване на книгата.

Издателствата си запазват правото да предложат и на други участници в конкурса договор за издаване.

Участници в конкурса могат да бъдат автори, пишещи на български език, без ограничения във възрастта и местоживеенето им.

Продължи четенето… →

Конкурс за нова пиеса на тема „Родината“

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

обявява конкурс за нова пиеса на тема „Родината“

 

Идеята

НБУ обявява Конкурс за нова пиеса на български език по зададена тема. Конкурсът се провежда всяка година.

Темата се определя от излъчено от академичния състав на НБУ жури на конкурса и се обявява до края на април.

В рамките на девет месеца, до края на януари на следващата година участниците в конкурса създават и изпращат на електронен или хартиен носител своите творби.

Журито номинира най-добрите от тях.

Авторите на номинираните творби са отличени с участие във втория етап на Конкурса – това е Лаборатория за пиеси, ръководена от специално поканен от НБУ, изявен в драматургията и театъра автор. Първият водещ на Лабораторията за пиеси за 2016 беше Боян Папазов.

Лабораторията за пиеси се провежда през последната седмица на февруари. В лабораторията авторите работят върху своите произведения и оформят техните окончателни варианти.

Журито определя измежду тях носителя на годишната награда и я обявява в края на март след Международния ден на театъра.

Продължи четенето… →