ГЛАСЪТ НА МАРИЯ

Разказ от Миро Владим

За всичко, което се случи с Арчи, мнозина обвиняваха мен – някои твърде откровено и отмъстително, на моменти остро, даже злобно. Дълго опитвах да избягна обясненията. И да си прав,  колкото и последователно да отстояваш това, в края на краищата винаги настъпва момент, след който всичко вече изглежда абсурдно. Знаех, че не мога да избягна отговора, но за да съм искрена, трябваше аз самата да съм наясно с нещата повече от всеки друг, дори от самия Арчи. А не бях.

Не издържах обаче когато Николай заяви, че съм суетна и глупава и че не знае кое от двете ми идва в повече. Отвърнах му, че суетата никога не съществува сама за себе си – поне моята не беше такава – и че Арчи заслужава суетата на една жена, дори ако заради нея се бе изправил пред собственото си саморазрушение.

– Ти дължиш на всички ни това обяснение – настояваше Николай. – Няма да ти позволя да се измъкнеш.

– Не съм си го и помисляла дори.

– Не можеш непрекъснато да превръщаш всичко около себе си в декор.

– Не ме разбра правилно. Не мисля, че Арчи е рухнал, на мен не ми изглежда така.

– Не се измъквай. Наясно си за какво говоря.

Беше смутен, но си мислеше, че не забелязвам неговата несигурност, която се дължеше повече на гнева и порива му за реванш, отколкото на някакво колебание или съмнение в правотата му. Изглежда обаче изобщо не си даваше сметка за това. Този разговор му струваше усилие, но бе против същността му да си  го признае. И той ще ми говори за суета. 

Продължи четенето… →

Представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“

ПОКАНА

Къща-музей „Гео Милев“ и в. „Литературен глас“ – Стара Загора

Ви канят на представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)

Думи за автора и книгата – Владимир Шумелов

Място: Стара Загора, къща-музей „Гео Милев“ Дата: 6 март (вторник) 2018 г. | 18.00 ч.

За автора: Снежана Иванова (1958) е българска поетеса и есеистка с интереси в областта на сравнителното религиознание и древните езотерични учения. Работи и живее във Велико Търново. Лауреат на редица национални награди за поезия и журналистика. През 2011 г. получава международната награда за поезия „Сеферис“ след участието си в XXII-ия световен конгрес на поезията в Лариса, Гърция. Автор на сборниците с философски есета „Адамови хроники“ (1997), „Преображенията на избраника“ (2003), „В/зад огледалото на Кронос. Обред и инициация“ (2009); на поетическите книги „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), „Преодоляване на страха“ (избрана поезия, 2009), „Пролуки“ (2010), „Таро. Граматология на сянката“ (2015), „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018; книгата е спечелила конкурс „Помощ за книгата“ на МК за 2017 г.)

За книгата:

Проектът на новия сборник „Повесма“ е свързан с досегашните търсения на Снежана Иванова в областта на поезията. В нея ще открием една основна характеристика – мистичността; вътрешни стилове, които съдържат мистически формули, прокламации, наричания, напеви в определени стихотворения и които отвеждат до мистически дълбинното – до нивото на подсъзнанието – писане. Тази поезия не представя (изобразява), а провокира читателя да търси и открива други смисли, да се превръща в сътворец и участник в словесното тайнство. Тя не е подражаващо изобразяване на процес, а съ-преживяване, драма (дромена), самото действие и въздействие на ставащото, неговата реализация в субекта.

Владимир Шумелов
Снежана Иванова

ОТЕЧЕСТВО

щях да съм привечер в локвите облаците приличат на кукери полъхът е непроницаем бежешком светят камъните на последния дом преди да съм стигнала първия тук съм началото на творението непостижимото черно не е мирова скръб а сълзата на баба ми напевите на пресъхналите й гласове острото на адамовата им ябълка знакът в мистериозната тишина там където съм винаги неназовимо

РОЗИ В ЦЕЛОФАН

Разказ от Миро Владим

Изглежда бе забравила за опасността да ги видят съседите. Щеше ли да го вземе за страхливец, ако ú го напомнеше? Цял след обяд тя избираше какво да правят.  Той предлагаше, стараеше се да внимава, а тя не бързаше – решаваше миг преди да проличи досадата ú или той да издаде разочарованието си. Но все пак това му даваше кураж да продължи и смътното усещане, че може би е намерил баланса между желанието да я има и надеждата, че тя иска същото. Надяваше се, че оценява  деликатността му, но подозираше, че на няколко пъти това по-скоро я бе изнервило.

– Не си мой тип, но си сладък – беше му казала Офелия, когато се вмъкнаха в тъмния коридор. Гласът ú бе тих, но поне вече не шептеше, както на улицата, докато, впити един в друг, се промъкваха, в сенките на дърветата, към къщата. На пейката, в тъмната алея след ресторанта, повече бе мълчала и тогава това засилваше смущението му, че е толкова близо до нея и тя така покорна в ръцете му. Бе го помолила да не ú се извинява след всяко докосване.

Опита се да открие снизхождение в думите ú, но се отказа. Опасяваше се, че и да го няма, ще си го измисли. Може би все пак трябваше да ú благодари. Бе отключила, придърпвайки бравата към себе си и опитвайки се да надигне леко вратата. Когато ключът се превъртя, я натисна с рамо напред, открехна я, колкото да се провре, и вече отвътре протегна ръка и го издърпа. В коридора бе непрогледно. Почувства топлината на тялото и аромата ú, с който още не бе свикнал, струваше му се силен и възбуждащ. Чу щракването на секрета. Ръцете ú  обвиха врата му и тя повтори, че ú е сладък. После го притегли и целуна.

Продължи четенето… →

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КЪС РАЗКАЗ „РАШКО СУГАРЕВ“

 

            Национален дарителски фонд „13 века България“ обявява Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ за автори до 35 години с краен срок до 30 март 2018 г.

 

Националният конкурс „Рашко Сугарев“ за къс разказ е за автори до 35 години.     Разказът трябва да е публикуван в периодичния печат или в книга през 2017 г.

В литературния конкурс, провеждан от Национален дарителски фонд „13 века България“, през 20-тe поредни години досега са отличавани днес вече утвърдени имена като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов, Яница Радева, Росен Карамфилов…

Продължи четенето… →

Стълба до Луната

Разказ от Христина Панджаридис

Светлин от дете носеше очила и беше срамежлив, а за капак и влюбен в Луната. Порасна и вече мъж не престана да зяпа нагоре и да тръпне за любовна среща по пълнолуние. Светлин работеше по строежите и ковейки пирони, режейки дъски, разбра как точно да осъществи желанието си. С майка си живееха сами и затова не скри от нея.

  • Мамо, ще скова стълба и ще се кача на Луната. Друг изход да разкрия сърцето си не намирам.
  • Ех и ти! – каза майка му, без да определи одобрява ли или е против.

 

Докато той правеше всичко да сподели чувствата си, майка му правеше всичко да го откаже. Светлин писа писма, които в пощенските клонове изхвърляха, пращаше телепатични обяснения чрез телескопите, медитираше пред изрисувания образ на Луната върху тапета в стаята си. Нищо не подейства.

Продължи четенето… →

Четвърти национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“

Сдружение на писателите – Варна

обявява

Четвърти национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“

 

Съорганизатори – Община Варна, БНР – Радио Варна, вестник „Народно дело” – Варна, издателство „Хермес” – Пловдив, галерия „Тереза Зиковска“ – Варна, Фондация „Слово”, Фондация „Култура за Варна“

 

За участие в конкурса се приемат непубликувани разкази с обем до 5000 знака. Не се допускат за участие преводи или адаптации. Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва в конкурса с един текст.

Материали се изпращат по електронен път и на хартиен носител.

Продължи четенето… →

В търсене на житейския ориентир

От Борислав Гърдев

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България.

Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат.Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, съссвежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга.

Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед.

В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Продължи четенето… →

Почина поетесата и преводачката Емилия Трифонова*

IN MEMORIAM

 

„Светът е моето изпитание“

 

Това е поетически сборник от 44 лирически къса, фокусирани около любовта, мимолетността, вечността на чувствата, нежността и ранимостта на женската душа; стихове, пълни с копнежи и съмнения, но всеопрощаващи; стихове за тъгата, суетата, болката и радостта от живота, съзерцанието, чудесата – в нея има всичко, от което съвременният човек е лишен. Но това са и стихове за равносметката, за съчувствието и любовта към родината, за приятелството и надеждата…

Стихосбирка за любовта във всичките й измерения („От толкова много любов ми идва да вия“); за катарзиса на днешния човек, изправен пред проблемите на света и пред себе си; за човешкото оцеляване и победата на духа над материята.

Продължи четенето… →

Иже еси на небесах

От Ивелин Любенов

На моите чички сутринта им беше студено и почнаха да се оплакват.
Единият вика:
– А бе, моят доктор, толко услуги съм му правил, а отказва да ме лекува! Вика, че съм имал И-рационални страхове!
– И моят – обади се друг чичка – Вика, че А-ритмите на сърцето са ми добре
– Колко е ИН-волюирала системата! – възкликанах аз
– Да бе! – ядоса се другия чичка – Бах таа еволюция! Та ни изпоизмори!
– Яс съм си добре! – рече друг – оти организъма ми още не се амортизирал!
– Значи са ти добри амортисьорите!
– Те това е Amor fati! – заключих аз – Ницше го е казал (лат. Любов към съдбата си)

Продължи четенето… →

ПРИТЧА ЗА МОЕТО ЗАВРЪЩАНЕ

Разказ от Миро ВЛАДИМ

До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха.

Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците на птици и животни, на плажа мъже и жени плетяха мрежи, а около тях се гонеха деца. Бях на палубата. Някъде зад острите върхари на гората се долавяха контурите на града.

Корабът навлезе бавно в лагуната. Толкова бавно и толкова тихо, че в началото никой не го забеляза. Не извиках, за да не прекъсна играта на децата, но напразно. Ефирно като русалка момиченце ме видя и посочи с пръст. Трима от мъжете затичаха към кораба. Гребците отпуснаха веслата.

– Починете си – казах им.

Те се усмихнаха.

– Ние търсим Одисей – ти вече знаеш това – и нямаме време да се бавим без причина. Обиколихме всички морета и заливи, но не го открихме. Страхуваме се, че е загинал някъде, а ние, опиянени от коварна заклинателка, сме пропуснали да забележим отсъствието му.

Продължи четенето… →