Историите

Публикувано на от

Историята на всеки

Всеки има своята история. И я носи в себе си от първия си вик и до сетното. Тя е една безкрайна верига от брънки, всяка от които сама по себе си, е друга история. На свой ред, тази друга история може да е ярка или бледа, незабравима или банална, голяма до необозримост или незабележима до безплътност. Просто защото ние сме изградени от безбройни, а нерядко и безкрайни, истории и това в немалка част от живота ни е извън нас самите. И нерядко изобщо нямаме контрол върху тези истории. Понякога се случва така, че някоя от тези истории изведнъж пораства, става истински възхитителна история и надмогва нашата лична история, макар иначе да е нейна брънка. Или пък брънка от историите на тези около нас.

Може в известна степен да е спорно, може да има и изключения, но си мисля, че всяка история заслужава да бъде разказана. Мисля си също, че историите са като влаковете. И както за всеки влак има пътници (ако се позовем на твърдението), така и за всяка история има слушатели. Нужно е само пътникът да е на точната гара и влакът да спре на нея. Както  и разказвачът да заведе своята история при слушателя си или той да изпита потребността да се спре пред нея, за да я изслуша. Струва ми се  още, че предимството е на страната на историите. Влаковете няма как да напуснат своите релси и току-виж в един момент  наистина останали без пътници. Докато историите имат свои пътеки и пътища. Накъдето и да са устремени и както и да криволичат, те имат далеч повече шансове да срещнат своите слушатели, да бъдат видени, разказани или чути.

Длъжен съм да призная, че има и нещастни истории, които нямат нито разказвачи, нито слушатели. При това те съвсем не са малко. Но винаги остава надеждата, че дори и най-незначителната историйка в един момент може да се окаже приказно интересна или съдбовна. Иска ми се тези истории да имат повече късмет.

Животът ни поднася всеки ден истории. Забелязал съм, че има хора, които притежават всевиждащо око за тях. Те умеят да открият историята, да усетят душата й, да погалят лицето й, да я вземат в скута си, да я разкажат. Имам честта да познавам такива хора и  благодатта някои от тях да са ми приятели. И макар този сайт да е личен, или поне да е замислен като такъв, се радвам, че имам възможността да им предоставя поле да разказват тук своите истории.

Аз самият също имам какво да разкажа. Или поне си въобразявам, че е така. Но всъщност не само се надявам, вярвам го. Искам да разказвам истории. И очаквам те да намерят своите слушатели.

Чуйте нашите истории.  Приседнете до тях, елате в тях, заживейте с тях.

Миролюб Влахов – Миролич

Вашият коментар