Почина поетесата и преводачката Емилия Трифонова*

IN MEMORIAM

 

„Светът е моето изпитание“

 

Това е поетически сборник от 44 лирически къса, фокусирани около любовта, мимолетността, вечността на чувствата, нежността и ранимостта на женската душа; стихове, пълни с копнежи и съмнения, но всеопрощаващи; стихове за тъгата, суетата, болката и радостта от живота, съзерцанието, чудесата – в нея има всичко, от което съвременният човек е лишен. Но това са и стихове за равносметката, за съчувствието и любовта към родината, за приятелството и надеждата…

Стихосбирка за любовта във всичките й измерения („От толкова много любов ми идва да вия“); за катарзиса на днешния човек, изправен пред проблемите на света и пред себе си; за човешкото оцеляване и победата на духа над материята.

Лирическото чувство в поезията на Емилия Трифонова е пропито от естественост и простота, както и присъщите на съвременната женска лирика очарование, емоционалност и духовно богатство. То преминава през времето, през географията и обществените катаклизми, за да се утаи в рода, родината и вътре в себе си. Стихосбирка на завръщането. На събирането на разпилените късове живот в единна духовна сплав. Стихосбирка за душата и нейната цялост, за личния избор и силата да кажеш: „Оставам тук. / Светът е моето изпитание“.

 

Емилия Трифонова. С тишина на голото ми рамо. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2014, 50 с.

 

* Емилия  Трифонова  е родена в с. Ленково, Плевенско. Майка на три деца. Завършила е Висш медицински университет – София, специалност „Здравна педагогика“ и „Управление на здравните грижи“.

            Издава поетичните книги „Обидена сълза“ (1993), „Носталгията мирише на снежинки“ (2008), „С тишина на голото ми рамо“ (2014) и книгата „Запази една сълза за мен” (на гръцки език). Член на Дружеството на писателите – Плевен, на UNESCO за литература, изкуство и наука за Гърция и за Испания. Участва активно в Международни  писателски срещи. Публикува репортажи и поезия в сайтове за емигранти и други сайтове за литература, във вестници и списания в България и чужбина. Има преведени стихове на руски, сръбски, албански и гръцки език. Награждавана е с медал и грамоти за поезия и принос в културния живот в България и в чужбина. Говори гръцки, руски и испански езици. За Деня на поезията през 2014 г. тя гостува във В. Търново и е сред организаторите на Мини фестивала „Литературен мост: Атина – Велико Търново“.

            Умира на 4 февруари 2018 г.

            Поклон пред паметта й!