Дневни архиви

Представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“

ПОКАНА

Къща-музей „Гео Милев“ и в. „Литературен глас“ – Стара Загора

Ви канят на представяне на новия поетически сборник на Снежана Иванова „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)

Думи за автора и книгата – Владимир Шумелов

Място: Стара Загора, къща-музей „Гео Милев“ Дата: 6 март (вторник) 2018 г. | 18.00 ч.

За автора: Снежана Иванова (1958) е българска поетеса и есеистка с интереси в областта на сравнителното религиознание и древните езотерични учения. Работи и живее във Велико Търново. Лауреат на редица национални награди за поезия и журналистика. През 2011 г. получава международната награда за поезия „Сеферис“ след участието си в XXII-ия световен конгрес на поезията в Лариса, Гърция. Автор на сборниците с философски есета „Адамови хроники“ (1997), „Преображенията на избраника“ (2003), „В/зад огледалото на Кронос. Обред и инициация“ (2009); на поетическите книги „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), „Преодоляване на страха“ (избрана поезия, 2009), „Пролуки“ (2010), „Таро. Граматология на сянката“ (2015), „Повесма“ (изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018; книгата е спечелила конкурс „Помощ за книгата“ на МК за 2017 г.)

За книгата:

Проектът на новия сборник „Повесма“ е свързан с досегашните търсения на Снежана Иванова в областта на поезията. В нея ще открием една основна характеристика – мистичността; вътрешни стилове, които съдържат мистически формули, прокламации, наричания, напеви в определени стихотворения и които отвеждат до мистически дълбинното – до нивото на подсъзнанието – писане. Тази поезия не представя (изобразява), а провокира читателя да търси и открива други смисли, да се превръща в сътворец и участник в словесното тайнство. Тя не е подражаващо изобразяване на процес, а съ-преживяване, драма (дромена), самото действие и въздействие на ставащото, неговата реализация в субекта.

Владимир Шумелов
Снежана Иванова

ОТЕЧЕСТВО

щях да съм привечер в локвите облаците приличат на кукери полъхът е непроницаем бежешком светят камъните на последния дом преди да съм стигнала първия тук съм началото на творението непостижимото черно не е мирова скръб а сълзата на баба ми напевите на пресъхналите й гласове острото на адамовата им ябълка знакът в мистериозната тишина там където съм винаги неназовимо