Месечни архиви

РОЗИ В ЦЕЛОФАН

Разказ от Миро Владим

Изглежда бе забравила за опасността да ги видят съседите. Щеше ли да го вземе за страхливец, ако ú го напомнеше? Цял след обяд тя избираше какво да правят.  Той предлагаше, стараеше се да внимава, а тя не бързаше – решаваше миг преди да проличи досадата ú или той да издаде разочарованието си. Но все пак това му даваше кураж да продължи и смътното усещане, че може би е намерил баланса между желанието да я има и надеждата, че тя иска същото. Надяваше се, че оценява  деликатността му, но подозираше, че на няколко пъти това по-скоро я бе изнервило.

– Не си мой тип, но си сладък – беше му казала Офелия, когато се вмъкнаха в тъмния коридор. Гласът ú бе тих, но поне вече не шептеше, както на улицата, докато, впити един в друг, се промъкваха, в сенките на дърветата, към къщата. На пейката, в тъмната алея след ресторанта, повече бе мълчала и тогава това засилваше смущението му, че е толкова близо до нея и тя така покорна в ръцете му. Бе го помолила да не ú се извинява след всяко докосване.

Опита се да открие снизхождение в думите ú, но се отказа. Опасяваше се, че и да го няма, ще си го измисли. Може би все пак трябваше да ú благодари. Бе отключила, придърпвайки бравата към себе си и опитвайки се да надигне леко вратата. Когато ключът се превъртя, я натисна с рамо напред, открехна я, колкото да се провре, и вече отвътре протегна ръка и го издърпа. В коридора бе непрогледно. Почувства топлината на тялото и аромата ú, с който още не бе свикнал, струваше му се силен и възбуждащ. Чу щракването на секрета. Ръцете ú  обвиха врата му и тя повтори, че ú е сладък. После го притегли и целуна.

Продължи четенето… →

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КЪС РАЗКАЗ „РАШКО СУГАРЕВ“

 

            Национален дарителски фонд „13 века България“ обявява Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ за автори до 35 години с краен срок до 30 март 2018 г.

 

Националният конкурс „Рашко Сугарев“ за къс разказ е за автори до 35 години.     Разказът трябва да е публикуван в периодичния печат или в книга през 2017 г.

В литературния конкурс, провеждан от Национален дарителски фонд „13 века България“, през 20-тe поредни години досега са отличавани днес вече утвърдени имена като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов, Яница Радева, Росен Карамфилов…

Продължи четенето… →

Стълба до Луната

Разказ от Христина Панджаридис

Светлин от дете носеше очила и беше срамежлив, а за капак и влюбен в Луната. Порасна и вече мъж не престана да зяпа нагоре и да тръпне за любовна среща по пълнолуние. Светлин работеше по строежите и ковейки пирони, режейки дъски, разбра как точно да осъществи желанието си. С майка си живееха сами и затова не скри от нея.

  • Мамо, ще скова стълба и ще се кача на Луната. Друг изход да разкрия сърцето си не намирам.
  • Ех и ти! – каза майка му, без да определи одобрява ли или е против.

 

Докато той правеше всичко да сподели чувствата си, майка му правеше всичко да го откаже. Светлин писа писма, които в пощенските клонове изхвърляха, пращаше телепатични обяснения чрез телескопите, медитираше пред изрисувания образ на Луната върху тапета в стаята си. Нищо не подейства.

Продължи четенето… →

Четвърти национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“

Сдружение на писателите – Варна

обявява

Четвърти национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“

 

Съорганизатори – Община Варна, БНР – Радио Варна, вестник „Народно дело” – Варна, издателство „Хермес” – Пловдив, галерия „Тереза Зиковска“ – Варна, Фондация „Слово”, Фондация „Култура за Варна“

 

За участие в конкурса се приемат непубликувани разкази с обем до 5000 знака. Не се допускат за участие преводи или адаптации. Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва в конкурса с един текст.

Материали се изпращат по електронен път и на хартиен носител.

Продължи четенето… →

В търсене на житейския ориентир

От Борислав Гърдев

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България.

Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат.Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, съссвежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга.

Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед.

В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Продължи четенето… →

Почина поетесата и преводачката Емилия Трифонова*

IN MEMORIAM

 

„Светът е моето изпитание“

 

Това е поетически сборник от 44 лирически къса, фокусирани около любовта, мимолетността, вечността на чувствата, нежността и ранимостта на женската душа; стихове, пълни с копнежи и съмнения, но всеопрощаващи; стихове за тъгата, суетата, болката и радостта от живота, съзерцанието, чудесата – в нея има всичко, от което съвременният човек е лишен. Но това са и стихове за равносметката, за съчувствието и любовта към родината, за приятелството и надеждата…

Стихосбирка за любовта във всичките й измерения („От толкова много любов ми идва да вия“); за катарзиса на днешния човек, изправен пред проблемите на света и пред себе си; за човешкото оцеляване и победата на духа над материята.

Продължи четенето… →

Иже еси на небесах

От Ивелин Любенов

На моите чички сутринта им беше студено и почнаха да се оплакват.
Единият вика:
– А бе, моят доктор, толко услуги съм му правил, а отказва да ме лекува! Вика, че съм имал И-рационални страхове!
– И моят – обади се друг чичка – Вика, че А-ритмите на сърцето са ми добре
– Колко е ИН-волюирала системата! – възкликанах аз
– Да бе! – ядоса се другия чичка – Бах таа еволюция! Та ни изпоизмори!
– Яс съм си добре! – рече друг – оти организъма ми още не се амортизирал!
– Значи са ти добри амортисьорите!
– Те това е Amor fati! – заключих аз – Ницше го е казал (лат. Любов към съдбата си)

Продължи четенето… →