Месечни архиви

Не всичко е любов

Из бележките на Ивелин Любенов

Никога не съм твърдял, че „не всичко е любов”, обаче вече мисля да хвана да почна да го твърдя, щото не е като да няма никакъв резон, ако ме разбирате от пръв път?

Отидохме на рожден ден на бившето й гадже. Тя много държеше настоящите да одобряват бившите, щото и те са бъдещи бивши, а самите бивши да поддържат приятелски отношения помежду си и известна здравословна конкуренция и да се надяват, че са потенциални бъдещи. Това си е нейна стратегия, не че я разбирам напълно. Напомня ми онова бъдеще време в миналото, дето все не мога да го зацепя, аз, дето.. айде да не казвам, па камо ли вие или моята по-оскъдно капираща (итал. Схващаща) Гертруде.
Вън на паркинга някакъв най-любезно ме помоли:
– Бихте ли препаркирал, че сте заели две паркоместа
Аз съм много вежлив и спокоен. Или по-точно с течение на времето се успокоих, откакто бизнесът ми толкова си потръгна сам, че изобщо не се налага моята намеса. По цял ден с Гертруде си разменяхме любезности, а ако ни доскучаеше, почвахме да си разказваме стари вицове (старите са с по-дълбок хумор, не са толкова лесносмилаеми, разбирате ли, ако сте забелязали)
– Ама, разбира се, прав сте, извинявам се, любезни Господине, много сте любезен, благодаря Ви! – ведро отговорих аз и си врътнах ключовете на пръстчето
– Щото не е фер все пак, нали, ако ме разбирате – продължи да важничи Господинът
– Разбира се, че ви разбирам, говорите ясно и разбираемо – усмихвах се аз
– Да, разбрах Ви! – контрира той – Щото най- не обичам да правя забележки на хора, дето не разбират от забележки
– Аз не бях забелязал, впрочем, че това е, забележи, разделителна, да я наречем, линия, та, затова, извинете, ей сега ще я преместя – и наистина щях да преместя колата одмах, разбираш ли
– Това е архитектурен дизайнер – похвали се моето гадже с мен и се опита да ме хване под мишница – много разбира от паркинги, рампи и цялостна вертикална планировка
– Да, разбирам, което не го прави по-малко куц в паркирането – сопна се раздразнено господинът
– Но той не е куц… – изненадано парира Гертруде и бюстът й видимо се изду от изненадващата доза напрежение
– Така де, сакат исках да кажа, ако ме разбирате – продължаваше да повишава децибелите онзи и сякаш да търси стълкновение
– Ама, не ме разбрахте, явно! Не е инвалид просто, редовен си е, разбирате ли – опитваше се да ме защитава вярната ми спътница Гертруде, без да се усети, че онзи точно от такива скандали си подхранва накърненото самочувствие
– Ама разберете бе хора – настояваше той – всички се инвалидизираме. Жените не толкова, че природата ви пази, но мъжете са амортизирани още на 40
– Ма той е на 30! – тропна Гери с краче – Няма и толко! (Шшшшт, бях на 33, но й бях излязъл с номер, че съм на 28, да й галя егото)
– Още по-зле! Гледай кво нещо, значи, иди и разбери! Природата не прощава никому. Тцъ-тцъ – извърна се той невярващо и тръгна да се прибира в кабинката си. Аз още се колебаех дали да се ядосам, но Гери, кой знае защо, го изгледа победоносно и ме хвана над китката
– Момент! Може ли да влезем все пак, разбираш ли? – малко надменно понечи да тръгне тя към бариерата. Къщата беше в дъното на двора, потънала в пинии и обляна в светлините на елитарното художествено осветление. А защо такава спретната къщурка, аз очаквах, честно казано, някой по-гъзарски замък, и се бях барнал в изискан старомоден костюм, с папионка на кръстосани рапири.
– Ако сте за партито, да, би могло, евентуално – поспря се видимо изненадан от настоятелността ни разсилният – въпреки че, ако питате мен, не ви препоръчвам да настоявате да влизате непоканени.
– Е, как така, непоканени, Гери! – издразних се аз – Излъга ли ме, че си канена?
– Ние сме канени от самия Хер Гутман, – натърти Гертруде и заплашително си извади мобилния – мож да му позвъним заедно, ако се налага. На бас, че ме е канил, аз да не съм някоя парясница, да ходя неканена! И искаше лично да се запознае с Хер Либхер, негова милост, който, освен че ми е временен спътник, е и, поне засега, даровит дизайнер с международен размах.
– И с куп още недоразвити потенции – допълних я аз досежно себе си
– Май не се разбираме, уважаеми – въздъхна тежко служителят – на хохдойч (литературен немски, а не на трудноразбираем диалект, както повечето) ви говоря, Хер Гутман има частно парти именно с покани и моля, без да се лъжем на дребно и да се докачаме на потенциал
– Е, добре де, ние сме поканени, то е ясно, и с официална покана, хартиена, печатна, така де, принтирана, и мисля, че е в чантата, разберете… – ровеше Гертруде из фамозната си чанта, която й бях закупил още на миналия Свети Валентин, (колко бързо лети времето!) – и ми правеше знаци да не се нервирам
– Не ви разбирам, съжалявам, Хер Гутман има рожден ден, може би от последните… Не е юбилей, но все пак, малко такт….
– Ами дааа, – Гертруде усети, че насреща си има лек противник – за рождения ден сме, ако не сте разбрал, и носим подарък, е, малко е миниатюрен, не ме карайте да ровя из чантата точно сега, но е много изискан и е сравнително скъп, бих казала, дори за милионер – и Гертруде победоносно извади подаръка
– Мултимилионер! – натърти икономът – Хер Гутман има активи от порядъка на стотици милиони дойче марки, както наследени, така и придобити в собственото кариерно развитие
– Аз за него не говоря! Прекрасно знам как се въртят милиони! Но, – Гери посочи към мен – той е млад милионер, не чак толкова опитен и дотам схватлив, затова и малко трудно се нави да купим толкова скъп подарък за моя скъп Фриц! Нали, Шатц!
– Рожден ден, казвам, – видимо се разсърди Икономът, при все че с очите си видя собственоръчно подписаната от бившия на моята покана – само с бивши гаджета… – и икономът разпери ръце
– Кой, той ли? Ма ние разбрахме идеята, разбрахме, не помня как разбрахме, но знаем, знаем, няма страшно, има виц в цялата идея, чували сме за такива идеи, идейно си е, нали шатц, аз затова те поканих и теб, да оцениш идеята
Аз не знам как бихме се забавлявали в компанията на двайсет-трийсет бивши, особено, след като някои сме и баджанаци, при все че тук не използват думата баджанак, ами си викат роднини. Но ако сме кръстосани роднини, това си е чисто кръвосмешение, а аз не обичам особено кръстоските, щото все някой накрая дава фира. Може да е последният, като мен, а може и да е някой, който най-малко е заслужил, пак като мен
– Ми как искате да се разберем? Господинът – и той кимна с брадичка към мен – да не е дегизирана дама?
– Кой? Иво? Иво си е Иво, що да се дигизира, той не е от ъндърграунда, аз не мога да ви разбера, той е от Камарата на архитектурните дизайнери на Обербайерн, Либхер, архитект Либхер, с диплом от престижен български университет
– Е, аз пък не мога да го разбера кво иска – шепнех й аз – опитай се ти да го разбереш! Нали си му бивша, все някак би трябвало да сте се разбирали
– На тоя ли бе? – опули очи тя – не го ли виждаш какъв е пуяк
– Не, бе, шатц (нем. – съкровище), на оня, на дъртия инвалид, как беше, Финк
– Не е Финк, а Фриц
Уж шепнехме, но оня ни чул и държеше да натърти:
– Хер Гутман не е Финк, Фриц е
– И аз това викам, – реши да вземе инициативата Гери – затова, ако може, се отместете вече или ни пропуснете. Хер Либхер е с мен и влиза с мен, макар и да е хер! Тук не пише изрично женско парти – И тя отново размаха разпечатката на поканата
– Клекни бе Гери, мини под тая пуста рампа, егати, да не е берлинска стена
– Да му клекна, на този! – Гери имаше достойнство и държеше да влезе като изискана дама през парадния вход, ако не и да бъде посрещната с фанфари
– Госпожо ще се повторя, последно, това е парти, първо, първо по рода си, казвам, и надявам се не последно, е за бившите му гаджета, капиши? Мадами, секси, яки, натокани, разголофендрени. Умни, успешни, бизнес лейдис… Съжалявам, уважаеми Либхер!
– Хер не знам кой си – намесих се авторитетно аз, щото мисля, че го разбрах накъде бие – Извинете, моля ви се, нима достойната ми спътница не е достатъчно разголо.. – и кимнах с глава към обидно огромното й деколте
– Даааа, – сведущо кимна на свой ред Портиерът, а във взора му прочетох тъга – не съм казал такова нещо, моля ви, в никакъв случай, разголо… си е, Госпожо, много приятно за окото сте си се раазголо…, блазе му на Хер Иво, но не сте, вие не сте … не е, тя е е… – почна да заеква той
– Руса съм – троснато отвърна моята и му показа подлакътник – на, виж, леко набождат, да, загледай се, то си личи
– Признавам, – учудено каза любезният Господин – добра епилация, но не сте, ако сте, извинете, но смятам, че не сте…. нали ме разбирате…!
– Кой, аз? – разбра го тя и се ядоса – Не съм му бивша?
– Кой, тя? – това вече ме ядоса. Не стига, че идвах по принуда при бившия й, ами трябваше и да търпя съмненията му
– Добре де, може да е съгрешавал всякак, ма по-отдавна, сега му знам вкуса, различен е – – изстреля отривисто като бундесвер-офицер фарфаронът
– Ба, различен е – обиди се тя окончателно – Цицоман си беше и цицоман ще си остане до гроб. И тоя е същият – посочи ме тя
– Боя се, че не се разбираме, при все че измествате темата. Хер Гутман харесва колоездачки и полоездачки, с малки, стегнати бюстове, както се разбира от последните му завоевания, в това число не влизат изключенията, но там не става дума за любов, ако ме разбирате, щото то не всичко е любов на днешно време
– Хахаххаха – избухнахме спонтанно в смях ние – това е абсурд. Тук има някакъв скеч, някаква уловка…
– Съвсем не – почеса се Господинът – намирам дамата ви за твърде привлекателна, Господине, при това и предизвикателна, но това не съответства на профила на бившите на Хер Гутман, освен ако не си покажете ….
– Ма не я ли видяхте, разбираш ли, тя покана бе господине, ти не му я показа ясно преди малко, бе, Гери – не се стърпях аз – докажи му, че си му била гадже, знам ли там колко, месец ли си била, година ли, знам ли
– Не, не казвам, че не сте му била, да не ме разберете погрешно – опитваше се да смекчи тона Господинът – вероятно сте му била. Поне до доказване на противното. Не съм упълномощен да питам коя колко – месец, два, три, рекорд, негова воля
– Е кво тогава – действително не разбираше Гери, както в онзи момент междувпрочем, дори и аз – Тогава кво?
– Е кво тогава – рекох и аз, но като мълния ми просветна, че вероятно Икономът е забелязал, че Гертруде не е достатъчно, за да не кажем никак… ей, дявол да го вземе, набито око има този дъртофелник., И е деликатен, не й го казва в очите
– Господа, разберете се помежду си, – обърна ни гол гърб Гери – аз вече звъня, ето, звъня, вдига ми, мисля, че няма проблем. Ало, Фриц…
– Тъпичко ти е гаджето, пич – изстреля Онзи – Фриц никога не си е падал по такива! А теб не са те канили!
Не че не ща да те пусна, ма кво ще правиш в оня кокошарник вътре със силиконови гърли
– Разбрах ви, веднага разбрах за какво иде реч – благодарно му прошушнах аз – И аз бях против, впрочем, да идваме на такива мероприятия, но късно реагирах
И наистина беше късно, щот се зададе Финк, пардон Фриц, дъртия мултимилионер, под ръка с две бивши руси красавици, запазили до известна степен някаква част от някогашния си чар и весело ни подвикна:
– Ама влизайте, бе, хора! Нали не съм пропуснал да те поканя, Гретхен! – цунка той моята целеотдадена Гертруде – това ли е настоящият приятел? Приятно ми е, чувал съм за вас, много разчупена архитектура сте направил на многоетажния паркинг. Когато успея, винаги паркирам там. До покрива трудно въртя по рампите, имам световъртеж, шемет един вид, но подземните нива ги преодолявам криво-ляво. Първоначално се чудех защо сте насадили там колоните, но вече им свикнах, пък и не ходя толкова често, де. Добре сте ми дошли
– Хело, хело – чуруликаха и бившите гърлфрендки на бившия френд на моята настояща
– Хер Гутман – намеси се авторитетно икономът – разбрах молбата Ви да не допускам нул ахт фуфцен (нем. – 0815, т.е. с нищо незапомнящо се, скучновато), затова ги задържах
– Хо-хо – хихикаха коконите – и подрусваха закачливо онова, що беше преляло над квадратните им баварски деколтета
– Нул ахт фуфцен? – изпищя на фалцет Гертруде – разбра ли сега – със зловещо изражение се обърна тя към мене – намерила съм си нул ахт фуфцен! Или само нул?! Реагирай му!
– Не съм те намирал никъде – подразних й се аз – ти ме намери по обява в сайт за запознанства
– Там пишеше ли, че търся нул ахт фюнфцеен или кръгла нул? Или то си е по дифолт?
– Не се карайте на партито, хора – весело ни подканяше Фриц – аз съм имал всякакви гаджета, разбира се, дори и нул ахт фуфцен, това не може да се избегне
– Именно – потвърдих и аз
– Трябваше да се костюмирам като нул ахт фюнфцен ли? – още се ядосваше Гертруд – пише ли го в поканата, а, пише ли, че е маскен бал, а? Къде е оригиналната версия на поканата? А, шъ въ.. р’зираш ли!
– Спокойно, шатц, – авторитетно се опитвах да внеса архитектурен порядък аз – господин икономът се шегува неуместно, нали, Господине и е уволнен предполагам, нали, уважаеми Господин Гутман
– Ееее, по-ларж, моля, парти тайм е – се смееше Фриц – хората се шегуват с всичко. Готина е, нали? – намигна Фриц на дъртите си шафрантии, визирайки Гери
– Хи-хи – буботеха те и дори я сочеха някак неособено неприлично с пръст, сякаш току-що леко са попрекалили с подпийването
– Заслужавам ли аз нул ахт фуфцен? – недоумяваше тя – Или може би, ах, Боже мой, самата аз съм… Разбирате ли?!
– Коя година бяхме с теб? – закачливо я питаше Фриц, като я подкара пред себе си, а тя весело извръщаше глава зад рамо и ехидно стрелкаше другите бивши с поглед – Не се сърди, но съм забравил, разбираш ли, щото годините летят, разбирате ли?
Ние двамата с иконома вървяхме отзад по красивата алея и аз злобно процедих през зъби:
– Тъпанар!
– Ти си тъпанар – рече той – щом си й се вързал!
– Тя не е тъпа!
– О да бе, хич!
– Не може, разбираш ли, да съдиш хората от един повърхностен пръв поглед
– Не казвам това, разбираш ли – прокашля се той – Но през далечната 2001 година…
– Баджанаци ли сме? – бързо зацепих аз
– Опасявам се, че има резон в съмнението Ви
Признавам, че за малко не ми се подкосиха краката, но се хванах за сламка:
– Но тя не Ви позна?
– Кой, Хилдегард ли?
– Гери, Гертруде е тя, не Хилдегард?
– Хилдерард ли е Гертруде?
– Не, Гертруде си е Гертруде! Както аз съм Иво, анадън му? А ти кой си, впрочем, да се разберем?
– Франк съм аз! Франк. Но не съм франк (игра на думи, франк е народност), баварец съм си. А и франк не съм (франк – френска парична единица)
– Ето, видаш ли. А аз съм лев! Лъв! Булгар! Полов атлет!
– Няма начин, разбитам те, при тази нимфоманка… – съчувствено ме потупа той по гърба
– Кой, Гери ли, Гертруде е божа кравичка, разбираш ли! Аз кви бивши съм имал….
– Ама кви? Баварки ли или българки?
– Е, кво значение, всякакви, даже и баварски българки
– Ооо, да, знаем ги тях, ма те не са ли български циганки?
– Айде сега, ще се обиждаме ли, все едно аз да кажа, че Господарят ти прави парти за дегизирани баварски циганки!
– Унгарски, това са оригинални унгарски циганки, какъвто е и той!
– Не е ли евреин?
– Нееее! А Ваша милост?
– Аз? Нали ти казах, че съм булгар, бе!
– Е булгар какви са в крайна сметка?
– Еба ли го, Велики са и това си е!

Партито мина в много спокойна и дружеска атмосфера и всички момичета много се забавляваха. Ние бяхме само тримата баджанаци, други не се вяснаха, разбираш ли, не че нямаме такива, но Портиерът нали пусна бариерата и спря да пуска… И Гери твърди, поне от миналия Свети Валентин, че е спряла да пуска, и аз се правя, че й вярвам, а всъщност, ако ме разбирате правилно, не ми дреме, щото тя е просто момиче, от обява, не е някоя еврейска аристократка да речеш, или да е като бившата ми официална съпруга, която беше, Бог да я прости, както скромно съм отбелязвал мимоходом, двойно „Фон” (фон и по баща и по първи съпруг), а и няма чувство за хумор или поне не разбира моя. А заслужава ли си да се опитваш да си приспособяваш вродените чувства спрямо някакво чуждо телО, та било то и на бивша знаменитост и парти-стар!
Мене всички на това пусто парти, разбира се, ме одобриха безусловно, едно щото съм млад, убав и умен милионер, друго щото, поне вие би трябвало да ме разберете, съм булгарский лев, лъв същий!
И тия три дни яли, пили и се веселили, (на нас ни доскуча почти веднага) и тоя се прави на Крез! Аз когато, ако, правя фирмено парти, откарваме поне по една седмица, ако не и повече, бетер циганска сватба у Солипиново! Това разбирам аз под купон! Щото то или се прави тихичко любов или се дъдне по цели недели да огърмиш нахията! Да, не всичко е любов. Любовта е кът и аз си я пазя и ще си я пазя до последно за сетния си земен миг, няма да си я пилея по сайтовете за запознанства и фейсбук, я!
Хилдегард, ква е па тая Хилдегард, разбираш ли, не беше ли някаква светица!? Сега пък кво е искал да ми каже тоя, ей, Богу, не зацепвам!
…. (Може да се чете дотук) ….
Държа да внеса един нюанс в повествованието, като за финал, и да ви споделя размишленията си, че хората не се делят на схватливи и тъпи, бедни и богати духом и джобом, и т.н. и т.н., а чисто и просто на повече или по-малко реализирали потенциала си, щото всички имат потенциал. Лошото е, че тия с малкия потенциал го реализират напълно, че и отгоре, а ние с големия, все се мъчим и накрая все излиза, че сме непрокопсаници. Което, сами разбирате, че няма как да е така.
А всъщност за коя любов говорехме, щото според древните гърци, които вероятно са го копи-пейстнали от булгар, има 7 вида любов, да не ги изброявам всичките. Аз, който съм ги реализирал, мога вече доста по-категорично да твърдя, че не всичко е любов! … Да довърша ли? Има и подаяния! Но кой би желал да живее от подаяния?! Освен от подаянията на Всевишния. Но за тях трябва да отдадете безусловна любов, каквато, разбира се, не притежавате. Трудно ще ме разберете, щото смесвам различни първоизточници, измежду бившите и настоящите ми гурута, но, надявам се все пак частично да ме разберете, та да постигнете частична житейска удовлетвореност. То пълно щастие няма. Ако си реализираш напълно потенциала, пак казвам, се обръща пясъчния часовник и ставаш празен като кимвал, що дрънка! Ма айде вие като напреднете с КПД-то, може да се обадите и да ви направим пътна карта по хюмън дизайн, както казва голямата наука на Оня Университет.
Безплатно, бе! Не ви ща пукнатите франкове!
* Обявата на Гертруде още си стои в оня сайт за запознанства, пропуснали са да я махнат. Но, виж, аз, ако взема да махна Гери, разбираш ли, то тогава тя, обявата имам предвид, пак ще придобие актуалност. Забелязвате ли ква въртележка? На това ли му викат кръговрат? Оставям ви, че си има и друга работа, на вас ви дай вечно парти! Е, нема! То има, де, ама само във вечните ловни полета! А вие не сте за там, ако ме разбирате! Ба, разбирате вие!

 

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЗЕМЯ НА ПЕЕЩИТЕ КОЛЕЛЕТА“ – 2017 г.

ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

ОБЯВЯВА

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЗЕМЯ НА ПЕЕЩИТЕ КОЛЕЛЕТА“ – 2017 г.
   

СТАТУТ НА КОНКУРСА

Националният литературен конкурс „Земя на пеещите колелета“ се посвещава на големия писател и разказвач, певеца на Добруджа – Йордан Йовков.

 

1. Цел
Конкурсът има за цел да продължи литературната традиция на Йовковия разказ, в който действията и персонажите са вдъхновени от хуманизма, трудолюбието на добруджанеца и стремежа към красотата във всички нейни форми и проявления.

 

2. Организатори
Конкурсът се организира от Община Генерал Тошево под патронажа на кмета на общината с финансовата подкрепа на ЕТ „Добруджа експорт – Георги Балабанов“ и с медийната подкрепа на сп. „Антимовски хан“.

 

3. Провеждане
3.1 Конкурсът е явен и се провежда през година.
3.2 Обявява се през м. май на текущата година и приключва през м. ноември – в рамките на честванията на Йордан Йовков и празниците на град Генерал Тошево.

 

4. Право на участие
В конкурса могат да участват автори, навършили 16 години.
Не се допуска участие в конкурса на членове на журито за текущата година.

 

5. Изисквания към творбите
5.1. Формат на разказа – до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, междуредие 1.
5.2. Всеки автор може да участва с един разказ. Допуска се и съавторство.
5.3. В конкурса участват само произведения, които не са публикувани до момента на приключването на конкурса, включително и в електронен вариант.
5.4. Срок, форма и начин за предаване на творбите. Участниците представят творбите си в срок до 30 септември на текущата година в електронен вариант или на хартиен носител на следните адреси:
– на е-mail адрес: kultura@toshevo.org
– на адрес Община Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ № 5, за конкурса /в този случай се гледа пощенското клеймо и ръкописи не се връщат/
5.5. Придружаваща информация на отделен файл /лист: трите имена на автора, възраст, населено място, личен телефон и e-mail адрес за връзка.
6. Критерии за оценяване на разказите:
6.1. Съдържание и стил:
– свързаност с проблематиката за земята, труда на хората и Добруджа;
– последователност/логика на изложението;
– динамика на повествованието;
– умение да се изграждат характери;
– композиция – завръзка, основен текст, развръзка, финал.
6.2. Език – езиков речник и умение да бъде използван; правопис и пунктуация.
7. Оценяване:
7.1. Оценяването се осъществява от тричленно жури, включващо изявени литературни творци, утвърдено със заповед на кмета на община Генерал Тошево за всеки обявен конкурс.
7.2. Разказите се предоставят на журито без личните данни на автора.
8. Награден фонд.
8.1. Наградният фонд се осигурява от Община Генерал Тошево и ЕТ „Добруджа експорт – Георги Балабанов“.
8.2. Конкретният размер на наградния фонд на конкурса се определя съгласно заповед на кмета на община Генерал Тошево за всеки обявен конкурс.
Награден фонд за 2017 г. – 1 500 лв.
8.3. Присъждат се следните награди:
– І, ІІ и ІІІ награда;
– Поощрителна награда;
– Специална награда за местен творец;
– Награда за млад автор;
– Награда на ЕТ „Добруджа експорт – Георги Балабанов“.
8.3. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на сайта на Община Генерал Тошево: http://www.toshevo.org/
9. Награждаване
9.1. Церемонията по награждаването се състои в началото на месец ноември в гр. Генерал Тошево.
9.2. Победителите в Конкурса се уведомяват своевременно за точното време и място за връчване на наградите.

9.3. Пътните разходи на наградените участници за участие в заключителния етап на конкурса и връчване на наградите се поемат от Община Генерал Тошево.

9.4. Отличените разкази се публикуват в сп. „Антимовски хан“ и в общинския вестник „Добруджански глас“.
9.5. Авторите на отличените разкази предоставят на организаторите правото на последваща публикация в самостоятелен сборник

 

За контакт и допълнителна информация:
Община Генерал Тошево

Отдел „Култура, вероизповедания и интеграция“

Маргарита Великова, началник-отдел: тел: 0885604151; 0889 954880

ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КРАТЪК РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“ ЗА АВТОРИ ДО 35 ГОДИНИ

Сдружение на писателите – Варна с подкрепата на Община Варна

обявява

Трети национален конкурс за кратък разказ „Атанас Липчев“

 

Тема: „… Закъде сме без вяра, тя ни е пъпната връв, тя е коренището, забило яки корени в тази солена, черна и изстрадала земя“  (Ат. Липчев, „Ние, българите“).

 

Условия: В конкурса могат да участват автори до 35-годишна възраст. За участие в конкурса се приемат непубликувани разкази с обем до 5000 знака. Не се допускат за участие преводи или адаптации. Конкурсът е анонимен. На заглавната страница напишете само заглавието. Не поставяйте името на автора!

Материали се изпращат по електронен път и на хартиен носител.

 

А. Изпращане на материалите по електронен път:

Изпратете като отделни прикачени файлове:

1. Страница, съдържаща името на автора, пощенски код, град, адрес, имейл адрес, телефонен номер и заглавие на разказа, с който участвате.

2. Кратка биография на автора (не повече от 100 думи)

3. Пълен текст на разказа във Word или PDF формат

 

Б. Изпращане на материалите на хартиен носител:

Името, адресът, телефонният номер и имейлът на участника се запечатват в малък ненадписан плик. Творбата и пликът с личните данни на автора се изпращат в голям плик.

 

Всеки автор може да участва в конкурса с един текст.

Творбите се изпращат не по-късно от 1 ноември 2017 г. Материали, неотговарящи на което и да е от изискванията за участие няма да бъдат разглеждани и представени за журиране.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 15 ноември 2017 г.

Не се дава информация по време на хода на конкурса до официалното обявяване на резултатите. Официалното награждаване на победителите ще стане през четвъртата седмица на м. ноември 2017 г.

 

Награди:

– Първа награда – 300 лв. и плакет,

– Втора награда – 200 лв. и плакет,

– Трета награда – 100 лв. и плакет.

 

Разказите да бъдат изпратени на адрес: kil2009@abv.bg или гр. Варна – 9000, Снежана Атанасова, ул. „Крали Марко“ 11 (Дом на писателя) За Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“.

 

Участието в конкурса не е обвързано с предварителна такса. Отправяйте вашите запитвания на тел. 052/ 639 374 или към: e-mail: kil2009@abv.bg

 

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „КИЛ“, както и на сайта на изданието. Най-добрите разкази ще бъдат включени в специален сборник. Авторите на номинираните текстове ще бъдат поканени да участват в творчески вечери, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „КИЛ“.

Владимир Шумелов

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. В началото на 90-те години на XX в. е асистент по общо езикознание във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. Един от основателите на Сдружение „Клуб на дейците на културата – Велико Търново“ (2016). В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 450 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997 – 2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език.

През 2012 г. печели Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – разказа „Майната ви“; през 2013 г. – Втора награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна – разказа „Пътеката“; през 2014 г. – Първа награда за проза с разказа „Пърформанс на пчелата в полет, ден преди…“ в националния конкурс „Дървото на живота, посветен на Станка Пенчева (Стралджа); през 2015 г. – Втора награда в конкурса „Любовта в края на кабела“ на Фондация „Буквите“ – за „Разговорът“; през 2015 г. – Втора награда за разказ в Третия национален конкурс на сайта за литература „e-Lit.info“ и Община Троян „Любовен човек“ – за „Любов, отново“; през 2016 г. – Първа награда за разказ в конкурса „Атанас Липчев“ (Варна) – за „Фотоувеличение“; през 2016 г. Първа награда в конкурса „Дървото на живота“, посветен на Станка Пенчева (Стралджа) – за „Деветият кръг“; през 2017 г. – Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – за „Фотографията“.

От началото на 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ на Община В. Търново.

Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994, изд. „Елпис“, В. Търново; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ (2004, ИК „Жанет-45“, Пловдив), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника“ (критически етюди върху книги и литературни градове, изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), Pink Floyd (елипси)“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Ще чакам дъгата“ (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017); съст. на „Биобиблиогрпафия на Владимир Шумелов“ (2015).

 

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ПЕТЪР КОВАЧЕВ“ – 2017

Община Плевен обяви седмото издание на Националния литературен конкурс „Петър Ковачев“. Конкурсът е анонимен, темата е по избор на авторите, като всеки има възможност да участва с непубликувани произведения в жанровете поезия, проза и драма.

Произведения за конкурса се представят запечатани в голям плик с надпис „За конкурса „Петър Ковачев“. В големия плик се поставя малък непрозрачен плик с данните на писателя – трите имена, адрес, телефон и електронна поща. При наличие на други надписи върху пликовете участникът не се допуска до конкурса. Произведенията се приемат на адрес:

5800 Плевен

            Площад „Възраждане“ 4

            Център за административно обслужване на граждани

            Община Плевен, Отдел „Култура“, за НЛК „Петър Ковачев“.

В конкурса могат да участват лица над 18-годишна възраст с произведения и в трите категории. Във всяка една от категориите се представят само с едно произведение. Творбите се изпращат до 30 октомври 2017 г. и се оценяват от тричленно жури, назначено със заповед на кмета на Община Плевен. Авторът, определен за носител на Националната награда „Петър Ковачев“ във всяка категория, получава парична премия в размер на 500 лева и диплом от Община Плевен.    Церемонията по награждаването ще се състои през месец декември 2017 г.

 

Владимир Шумелов с Втора награда от Петнадесетия конкурс за кратка проза на електронните издания за литература LiterNet & eRunsMagazine ’2017

На 1 септември 2017 г. бяха оповестени резултатите от Петнадесетото издание на конкурса за Кратка проза на авторитетните литературни електронни издания LiterNet  от България и американо-канадското eRunsMagazine. Второто място е отредено за Владимир Шумелов от В. Търново за разказа „Фотографията“ / „The photograph“, заедно с Красимира Зафирова (Перник, 1957)  за „Великите сили“ / „The Great Powers“, първото е за „Тренировка / Training“ на Мариета Йовчева, а третото си поделят Оля Стоянова (София, 1977) с „Чудесата на крайните квартали“ / „Miracles on the outskirts of the city“ и Силвия Маврикова (1978) със  „Смехът“ / „The laughter“.

Според регламента конкурсът е анонимен. Кратките разкази трябва да бъдат в обем до 1800 знака. Журито, оценявало текстовете е в състав: Николай Фенерски, Веселин Веселинов и Георги Чобански. Кратката проза на Владимир Шумелов печели за втори път конкурса след Второто място за „Майната ви“ / „Fuck you“ през 2012 г. Всички наградени текстове са преведени на английски език и публикувани в ЕС LiterNet и eRunsMagazine. Предстои издаването на електронен двуезичен сборник с кратка проза, в който ще бъдат включени всички текстове, наградени през 15-те години, откакто съществува Конкурса за кратка проза.

През годините в него призьори са били млади и известни български творци от различни поколения: Петър Чухов, Валери Стефанов, Христо Карастоянов, Владислав Василев, Тони Теллалов, Ясен Василев, Калин Василев и др.