Категория Архиви: Милка Иванова

СБОГОМ, ЧАПЛИН!

 

Разказ от Милка Иванова

 

Днес окончателно се разделям с една приятелка от детинство. Бях свикнала с нейния полуциничен примитив, понякога ме забавляваше. Но напоследък ми дойде в повече. Излизам от дома й подтисната. Трябва ми нещо, за което да се хвана, искам да отделя. Трябва ми книга, прочетена наскоро. Освен това искам да се скрия от дъжда в някое кафене. Вали от разсъмване, но някак уютно. Нещата с отделянето се случват, докато се разсейвам с мислите на Борхес, че кафенето се е изродило в бар и  представата, която имаме за града е донякъде анахронизъм. Унасям се и подминавам последното кафе по „Богориди“. Вече по „Александровска“, изтръсквам чадъра и потъвам в първото. Сядам до прозореца. Само стъклото ме отделя от минувачите. В съседно сепаре, четирима стихнали мъже около петдесетте гледат навън пъстрите дамски чадъри. Останалите рехави посетители са около двайсетгодишни. До мен достигат техните фрази, не забързани или отвлечени, а вяли като прозявка. Лицата им са невъзмутими и апатични, очите – напрегнати… Хващам се, че потъвам в едно особено настроение, много често съм го търсила неуспешно: това настроение изтрива времето, всмуква човека и той се изгубва в тайниците на паметта. Разбира се, нещата не се случват изведнъж.

Продължи четенето… →

Милка Иванова

 

Милка Иванова е родена в Бургас на 22 март. Завършила е ТИХ „Николай Зелински“ и журналистика в Бургаския свободен университет. Работи в РЕКИЦ „Читалища“ – Община Бургас.

Издава книгите с разкази „Черна кръв“ (2001), която е номинирана за наградата „Пегас“ на Литературен преглед – Бургас през 2001 г. Получава наградата на в. „Български писател“ за дебютна книга. През 2005 г. излиза вторият й сборник „Пътят на мравките“. Подготвя трета книга с работно заглавие „Бургаски разкази“.

 

Еврейската къща

 

Разказ от Милка Иванова

Някога вярваше, че е белязан от светъл ум и от ония мъжки истории, които връщат на жените паметта за човешките първичности, пориви и безразсъдства, че още щом го зърнат, жените забравят всякакви разсъдлвости и уравновесености, качества по- късни и твърде неуместни за бурите на любовта.

Сега, след двайсет години от първата им среща, настанена в своята разсеяна примиреност, в това свързано с привичките й кафене, когато го видя посмален и поизсъхнал, но все тъй бохемски озарен да прекосява жегата, Дона ненадейно потъна в хладината на един клуб на хвърлей от пристанището.

В ония години, в този клуб на културата – някогашна къща, свидетел на  еврейската предприемчивост и скръбта на еврейските странствания, влизаше всякакъв народ. Дори няколко проститутки със сводник гуляйджия се появиха една вечер и бяха прогонени чак когато едната изпадна в делириум под носа на бармана. Благодарение на системните пропуски на клубната управа, освен културното братство, тук идваха и лекари, юристи, синдикалисти, всички до един герои на новото време. А времето беше изоставило навика да тече безшумно и равно, правеше фантастични скокове и отклонения, и хората отскачаха и се настаняваха, някои за кратко, други за по дълго, в  неговата мечтателна разточителност.

Продължи четенето… →