ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев   11   Понякога съдбата хич не си поплюва, когато реши да разбърка посоката на човешките съдби като колода хазартни карти. Точно в деня, когато изписваха Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев   9   Петров пак лежеше по гръб на провисналото легло. Опушеният болничен таван го притискаше. – „Тежи като похлупак на гробница! – ядосваше се той. Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев   8   Застанал на терасата пред болничната стая, Петров изчака мръкването. Мислеше си: „В небесното море кръглата луна е като зяпнала уста на златен кит, Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев   7   За мъж и жена в усамотено място                                                            никой не мисли, че четат „Отче наш”. Латинска сентенция   …Мястото беше приятно, в Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев (Продължение) 6   На Архангеловден Петров почерпи Арон с кутия шоколадови бонбони: – Днес имам празник. Рожден ден. – Панчо, аз съм на петдесет и осем, Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев   (Продължение) 4 Болничната стая приютяваше своите умърлушени обитатели все тъй неприветливо. Тъжна като продадена невеста под ключ. Мрачна сред есенната дрезгавина, която се процеждаше през Прочети повече →

ОБЕЦИ С РУБИН (повест)

  От Иван Енчев (Продължение) 3 Късно вечерта по мобилния телефон на Петров му се обади неговата първа братовчедка Яница Андреева: „Здравей, драги батко! Как си? Утре да не вземеш Прочети повече →