Категория Архиви: За авторите

Ружа ВЕЛЧЕВА – биография

Родена съм на 22 август 1946 г. в гр.Павликени от комбинацията на два рода, свързани дълбоко с българската история. По майчина линия-кореняци търновци, по бащина линия – кореняци габровци.От странната комбинация между болярски и балканжийски гени се е получила една лъвица, която винаги върви през годините с гордо изправена глава, въпреки раните, битките и загубите…Като се прибави и това, че прадядо ми Петър по майчина линия е родом от сърцето на Странджа, от с.Кости, светилище на нестинарите, генетичната сплав става още по-взривоопасна!..Бунтарството, боголюбието и патриотизма са отличителни черти в характера ми от дете!…

VLUU L100, M100 / Samsung L100, M100

Дядо ми по майчина линия е участник в железничарските стачки през 1918-1919 г. За да се спаси от гоненията след потушаване на стачката, отива в Бачковския манастир, завършва там семинария и когато го ръкополагат за свещеник, се оженва за 16-годишната ми баба Донка, красива търновка…Умира твърде млад, на 33 години…От него съм наследила сините очи, обичта към поезията, рисуването и българската история…Баба ми по бащина линия Ружа, на която съм кръстена,беше отлична шивачка, член на църковното настоятелство на църквата в Павликени и един от основните гласове в църковния хор…Дядо ми Васил по бащина линия заедно с брат си Георги са държали най-престижната гостилница на времето в Габрово „Игото“, където са отсядали всички знатни гости на града. В един момент братята решават да разделят капитала си и тогава дядо ми наема ресторант-градина близо до ж.п. гарата в Павликени.този ми дядо е участвал преди да се захване с гостилничарството във всичките войни -от Балканската до Първата световна война като кашавар в армията, защото е бил дюстабанлия и не е ставал за пешак…, но това не му е пречило да проявява истинска храброст в решителни моменти, например при превземането на Одрин, където се е бил с оръжие ,заедно с всички български храбреци там и за което е получил сребърен и бронзов медали за храброст.

VLUU L100, M100 / Samsung L100, M100

Семействата на баща ми и майка ми за определен период от време се оказват с Павликени и затова съм се появила там на бял свят. От 1956 г. обаче надделява желанието на майка ми да се върнат в красивото Търново и вече 61 години съм жител на този прекрасен град, където през 1964 г. завърших гимназия, а  през 1972 г- електроника в Техническия университет в Габрово и 33 години работих като инженер, от които 29 години в системата на техническия контрол на Българската телекомуникационна компания. От 1 септември 2004 г. се влях с редиците на шастливците, които са успели да се пенсионират. След това наблегнах на писането, като поработвах какво ли не допълнително-гледах внуци и чужди дечица, грижех се за една възрастна дама и дори за едно куче…

Продължи четенето… →

Владимир Шумелов

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. В началото на 90-те години на XX в. е асистент по общо езикознание във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. Един от основателите на Сдружение „Клуб на дейците на културата – Велико Търново“ (2016). В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 450 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997 – 2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език.

През 2012 г. печели Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – разказа „Майната ви“; през 2013 г. – Втора награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна – разказа „Пътеката“; през 2014 г. – Първа награда за проза с разказа „Пърформанс на пчелата в полет, ден преди…“ в националния конкурс „Дървото на живота, посветен на Станка Пенчева (Стралджа); през 2015 г. – Втора награда в конкурса „Любовта в края на кабела“ на Фондация „Буквите“ – за „Разговорът“; през 2015 г. – Втора награда за разказ в Третия национален конкурс на сайта за литература „e-Lit.info“ и Община Троян „Любовен човек“ – за „Любов, отново“; през 2016 г. – Първа награда за разказ в конкурса „Атанас Липчев“ (Варна) – за „Фотоувеличение“; през 2016 г. Първа награда в конкурса „Дървото на живота“, посветен на Станка Пенчева (Стралджа) – за „Деветият кръг“; през 2017 г. – Втора награда в конкурса за Кратка проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (САЩ – Канада) – за „Фотографията“.

От началото на 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ на Община В. Търново.

Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994, изд. „Елпис“, В. Търново; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ (2004, ИК „Жанет-45“, Пловдив), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника“ (критически етюди върху книги и литературни градове, изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), Pink Floyd (елипси)“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Ще чакам дъгата“ (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017); съст. на „Биобиблиогрпафия на Владимир Шумелов“ (2015).

 

Рада Добриянова

 

Рада Добриянова

е поет,белетрист и преводач на шведска художествена
литература на български език.
Автор е на книгите: ”Къща за продан”/разкази/, ”Дворно каре”/
разкази/, ”Ронливият скат”/
роман/, ”Карнавалът на Кокарла”/детска пиеса/, ”Инстинкт”/лирика и импресии/, ”Двойна лира”/двуезична стихoсбирка на български и английски в съавторство с австралийския поет Гад Бен-Мейр, ”Скандинавски фуги”/поезия/, ”Самата любов(Фрагменти)”/поезия/, ”Northern Iris”/poetry/, „Сънобер (стихотворения),
„Говори с мен, Господи!“, поетично музикална струkтрура с музика по поемата от проф. Симо Лазаров), както и на множество публикации в медийното пространство.Награди : за разказ /1980/, за най–добра поетична книга на годината от изд. „Бъргарски писател“ /2015г./,за най–добра публикация във в. „Словото днес“ за представяне на чужда литература/2015г./. Нейни творби са представяни в Швеция, Австралия, Германия, Беларус, Чехия, Македония, Русия,Турция и др.
Рада Добриянова е член на СБП, СБЖ, както и на Сдружението на писателите в Южна Швеция. Нейни преводи обхващат личности като Тихо Брахе, Аугуст Стриндберг, Тумас Транстрьомер, Гунила Клингберг, Хенинг Манкел, Петер Курман, Кристина Лунг, Ан Смит и др.

Ружа Велчева

 

Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в гр.Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „електроника“, без да изневерява на първата си любов – поезията.

Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „СМЯНА  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“.

Автор е на 9 книги: Синя птица (съвместно с още 2 авторки)- Профиздат, 1985 г.; Синя птица (стихове) – ПАН-ВТ, 2000 г.; Полетът на кондора (стихове -български и испански) – ФАБЕР, 2002 г.; Любовни досиета (проза) – ФАБЕР, 2003 г.; Пустинята на времето (поетична антология)-ФАБЕР,2006 г.; Благословената река на спомените (стихове) – ФАБЕР, 2009 г.; Не отвръщай лице, Господи (стихове) – ФАБЕР, 2010 г. ; Морга за изгубени души (сборник с къси разкази) – ФАБЕР, 2011 г. и „Вън от Рая“(стихове,триезична-български,английски и испански) – Изд. Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ В.Търново, 2013 г., „Рая и дъгата“(детска приказка – български и английски) – ИК „ДАР- РХ“, 2014 г.

Продължи четенето… →

Николай Фенерски

 

Николай Фенерски е роден в Архангелск, Русия, през 1974 г. Детството му преминава в Бяла Слатина. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Славянска филология“ (2000). Поезия и проза публикува в студентския алманах „Пир“, разкази във в. „Артфорум“ (В. Търново), в. „Литературен глас“ (Ст. Загора), в. „Труд“, „Монитор“, „Сега“, „Стършел“ и в сп. „Съвременник“, „Лик“, „Фрийстайл“, „Море“ (Бургас), алманах „Света гора“ (В. Търново) и др.

Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване за българския език по TV7. Превежда от словашки език. В момента живее работи в Бургас.

Автор е на книгите с разкази „Апокалипсисът е дело лично“ (2009), „Не казвай на майка си“ (2012) и на романа „1994“ (2015). Създател на сайта и алманаха „Резерват Северозапад“, на документалния филм „Резерват Северозапад“, включен в афициалната селекция на София Филм Фест’ 2012 и с награда на публиката в Бургас.

Лауреат на награда в конкурса за къс разказ на в. „Артфорум“ (2000), на награда „Пегас“ за литература на Община Бургас (2009), награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“ (2010) и награда „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ (2010). През 2012 г. книгата му „Не казвай на майка си“ е номинирана за наградата „Хеликон“, получава литературната награда на Община Бургас.

През 2015 г. романът му „1994“ е награден с „Пегас“ в раздела „Проза“ на Годишния литературен преглед на община Бургас.

Милка Иванова

 

Милка Иванова е родена в Бургас на 22 март. Завършила е ТИХ „Николай Зелински“ и журналистика в Бургаския свободен университет. Работи в РЕКИЦ „Читалища“ – Община Бургас.

Издава книгите с разкази „Черна кръв“ (2001), която е номинирана за наградата „Пегас“ на Литературен преглед – Бургас през 2001 г. Получава наградата на в. „Български писател“ за дебютна книга. През 2005 г. излиза вторият й сборник „Пътят на мравките“. Подготвя трета книга с работно заглавие „Бургаски разкази“.

 

Борислав Гърдев

 

Борислав Гърдев е роден през 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като учител в Елена, преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 е журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи в различни радиостанции, участва в колектива, написал „Съвременна българска енциклопедия“, изд. „Елпис“ (1993-1995) и е един от авторите на поредицата „Бележити българи“ (т. 8, т. 10; изд. „Световна библиотека“, 2012). Трудът „Д-р Петър Гудев – политик и държавник“ (2002) е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век. През 2006 г. издава сборника със статии и есета на исторически и литературни теми „Подир българската мечта“, през 2011 г. изследването си „Яна Язова: След Възкресението“, а през 2012 г. книгата „Избрани страници от българската история“.

Радка Пенчева

 

Рад­ка Пен­че­ва е ро­де­на на 14.02.1960 г. в Дряново, Габровска област. За­вър­ш­ва Ма­те­ма­ти­чес­ка гим­на­зия във В. Тър­но­во (1978), Дър­жав­ния биб­ли­о­те­кар­с­ки ин­с­ти­тут – Со­фия (1980), ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия и ис­то­рия“ (1986). Спе­ци­а­ли­за­ции: ИП­КИР – Мос­к­ва, Ру­сия (1986), Му­зей за нем­с­ка кла­си­чес­ка ли­те­ра­ту­ра – Вай­мар, Гер­ма­ния (1990), изд. „Ате­лие дю Ге“ – Кар­ка­сон, Фран­ция (1998). От 1980 до 1987 г. ра­бо­ти в От­де­ла за тех­ни­чес­ка ин­фор­ма­ция на ЗЗУ – В. Тър­но­во; от 1987 до днес е в къ­ща-му­зей „Еми­ли­ян Ста­нев“ във В. Тър­но­во, гл. уред­ник на му­зея от 1991 г. В пе­ри­о­да 1991–1995 г. е об­щин­с­ки съ­вет­ник, пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та по кул­ту­ра в Об­щин­с­ки съ­вет В. Тър­но­во; през 1998–2003 г. е зам.-пред­се­да­тел на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во; през 1999–2002 г. е зам.-гла­вен ре­дак­тор на в. „Ар­т­фо­рум“ – В. Тър­но­во; от 2000 г. до­се­га е пред­се­да­тел на Сдру­же­ние с нес­топан­с­ка цел „Еми­ли­ян Ста­нев“. Член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново, от 2009 г. Д-р на филогическите науки. Ре­дак­тор и със­та­ви­тел е на Юби­ле­ен вес­т­ник за Еми­ли­ян Ста­нев, на кни­ги­те „Еми­ли­ян Ста­нев – лич­ност и твор­чес­ка съд­ба“, „Ис­то­рия. Ис­то­рии. На­ра­ти­ви“ и др. Учас­т­ва с пре­вод от руски в кни­га­та на Игор Кон­да­ков „Увод в ис­то­ри­я­та на рус­ка­та кул­ту­ра“ (ко­лек­тив, изд. „ПАН-ВТ“, В. Тър­но­во, 2002). Пуб­ли­ку­ва в спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та пе­ри­о­ди­ка и сбор­ни­ци мно­гоб­рой­ни ста­тии и сту­дии вър­ху бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли кла­си­ци и по-не­из­вес­т­ни име­на от ли­те­ратур­на­та ни ис­то­рия. Учас­т­ва в на­уч­ни кон­фе­рен­ции в Бъл­га­рия, Гер­ма­ния, Ита­лия, Фран­ция, Унгария. Има мно­жес­т­во пуб­ли­ка­ции в цен­т­рал­ния и мес­тен ли­те­ра­ту­рен пе­чат, ав­тор на книга­та „Еми­ли­ян Ста­нев – раз­ка­зи за де­ца“ (в съ­авт.). Превеждана е на английски в електронното списание „Muse Apprentise Guild“ от Здравка Евтимова (2004). Автор на самостоятелните критически изследвания „Ли­те­ра­тур­ни­ят ар­хив – не­до­раз­ка­за­на­та па­мет“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2003), „Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“ (ИК „ЛИК“, С., 2009), „Страници и странници в българската култура“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013). Съставителка на книгата с избрани статии на Александър Дзивгов „Литература и общество“ (ИК „Изток-Запад“, С., 2013).

Диан Василев

 

 

Диан Василев е роден на 10.08.1961 г. в Плевен. Завършва математическа гимназия в родния си град, след което прави инженерна кариера. От 2003 г. живее в Калифорния, САЩ, където работи като програмист. Литературните му опити започват още от гимназията, но точните науки не му дават възможност да се отдаде на литературата. Въпреки това като ученик винаги е заобиколен от деца, които го слушат как разказва разни истории. По-късно автори като Хелър и Вонегът му помагат да преодолее трудни моменти, а през 2003 г. последва заръката на Керуак и хваща „по пътя“ към щатите. Установява се в Сан Диего, където е живял неговият любимец – Чандлър.

Разказите му са създавани във Фейсбук в дирекни чатове с приятели и са вдъхновени от техните споделени надежди и желания. Те са реалност плюс една щипка фентъзи за вкус, както ги определя самият автор. В тях той често се връща в дните на детството и юношеството, за да преосмисли много от нещата, чути и видяни тогава, през призмата на днешния ден.

Ивайло Иванов

               

         Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като редактор във вестник „Литературен форум” /1997 – 1998 г./, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения.
Автор е на следните книги: 
“Хензел и Гретел” /1995, поема /, “Искри от воденичните ми камъни” /1997, сатира/, “Очи на дете” /2005, ранни стихове/, “Филологически поеми” /2006/ и “Пастирът на мухи” /2008/, „Песен за бащите на прехода” /2010/, „Брачни песни”  /2013/ , „Светогорски пътеписи”/2013/. Публикува в централния и регионалния печат. Живее в Троян. 

         Сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, литературна критика и църковна публицистика.
Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски.
Награди от различни централни и местни конкурси за поезия.
Член е на Сдружението на българските писатели.