Категория Архиви: Без категория

Конкурс за български хумористичен разказ „Чудомир“

Първият лауреат на конкурса за български хумористичен разказ „Чудомир“, класикът Петър Незнакомов, получава наградата си през 1970 година.

През почти половинвековната си история конкурсът отличи десетки български писатели-хумористи, някои от тях – вече утвърдени, а за някои това бе първото истинско литературно признание.

Сред носителите на наградата са били Йордан Попов, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Дамян Бегунов, Здравка Ефтимова, Георги Мишев, Христо Карастоянов, Ясен Антов, Алек Попов, Деян Енев.

Организатори на конкурса са Община Габрово, Фондация „Чудомир“ и вестник „Стършел“.

В конкурса могат да участват хумористични и сатирични разкази от български автори, изпратени до редакцията на в. „Стършел“ и публикувани на неговите страници в течение на календарната година.

Разказите не трябва да бъдат по-дълги от четири стандартни машинописни страници (1100 думи или 7000 знака).

Можете да ги изпращате на адрес:

            София  1000

пл. „Славейков“ № 4

в. „Стършел“, за конкурса „Чудомир“

или по електронна поща – на starshel@mail.bg

Наградата традиционно се връчва в края на м. март в Казанлък, по време на Чудомировите празници.

 

СЪН

От Магда Борисова

 

Седма картина

 

Тони:                      Погледнете онзи дворец там!

Сладкарят:           Мисля, че това е дворецът на Мечтите. Стигнахме! Успяхме! Обикновено така става – за да достигнеш мечтата си трябва да преодолееш страховете си. Тони, ти успя!

Тони:                      Заедно успяхме! Успяхме! Успяхме! Ура!

 

/Героите се озовават на прекрасна полянка, а пред четиримата герои е порта на най-големия и красив дворец – дворецът на Мечтите. Скачат от радост. Банкерът, Кучето и Сладкарят прегръщат Тони. Изтичват до портата и се опитват да влязат. Вратата е заключена. Червена светлина я осветява. Тропат и викат. Веднъж. Втори път. Нищо. След третия път се отваря малко прозорче в портата./

 

Библиотекарят:    Идвам! Какво сте се разтропали?! Това да не ви е хан? Кои сте вие и какво искате?

Банкерът:             Аз съм директорът на централната банка.

Сладкарят:           Аз съм собственикът на сладкарница „Сладки захарни облаци”.

Кучето:                  Аз съм Ралф. Куче каракачанска овчарка. Тук сме заради моя, нашия приятел Тони.

Банкерът:             Да поискаме аудиенция с Краля.

Сладкарят:           Спешно е!

Тони:                      Много Ви моля, да ни пуснете! Иначе животът на мама ще остане горчив.

Кучето:                  И няма да може да останем заедно. Аз и Тони.

Банкерът:              Въпросът не търпи отлагане.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

 

Четвърта картина

 

/Четиримата напускат къщата на доктора и поемат на път. Музика. Вървят, вървят, вървят. Къщата остава зад тях. Пред тях на пътя има снежнобяла рунтава топка, която скимти жално./

 

Тони:                    Вижте там!

Сладкарят:          Внимавайте – може да е опасно!

Кучето:                  Аз ще проверя!

 

/Отива и души около странното същество. Лае. Лепухът се свива и скимти./

 

Тони:                      Ралф, ела тука! Вижте го бедното същество цялото трепери! /Отива и го милва/ Не бой се, няма да ти сторим зло. Колко си мекичък и бял!

Банкерът:              Това е Лепух – те са митични същества, които обитават горите и пещерите. Кожата им е много ценна и за това са на изчезване.

Тони:                      Заклещил си е крака в капан. Боли ли те? Помогнете ми да го избавим от капана. /Банкерът и Сладкарят отварят капана./ Готово!

Сладкарят:           Крачето му е счупено.

Тони:                      Трябва да му помогнем!

Банкерът:              Да не сме лекари?

Тони:                      Ще го пренесем в къщата на доктор Сън.

Банкерът:              Ще загубим много ценно време. И така не се знае дали ще успеем да стигнем дворецът на Мечтите преди да се събудиш.

Тони:                      Не можем да го зарежем тук насред пътя със счупено краче. Виж, боли го ужасно.

Банкерът:              Докторът и без това сега не е вкъщи. Ще го занесем на връщане.

Сладкарят:           Банкерът е прав – ще загубим ценно време, от друга страна обаче…

Тони:                      Само го погледнете как се мъчи. Ако искате продължете напред, а аз ще го занеса сам в къщата на доктора и ще ви настигна.

Кучето:                   Никъде не отивам без теб! И аз идвам.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

Втора картина

 

/Полянка, на която има красив дворец. Тони, Банкерът, Кучето и Сладкарят влизат на сцената./

 

Тони:                       Това ли е дворецът на Краля на страната на сънищата?

Банкерът:              Не е този. Дворецът на мечтите е много по-голям и красив.

Сладкарят:            Това е замъка на Спомените.

Тони:                      Чии спомени са там вътре?

Банкерът:              На никого и на всекиго.

Тони:                      Как така?

Банкерът:              Ами така.

Сладкарят:            Това е така защото, който влезе вътре намира само своите спомени. А когато няма посетители залите му са празни.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

 действащи лица:

 

Сладкарят

 

Банкерът

 

Тони – момче на 9 години

 

Кучето Ралф

 

Доктор Сън

 

Феята на Зъбките

 

Феята на Радостните игри

 

Феята на Сдобряването

 

Феята на Блестящите идеи

 

Кралицата на феите

 

Лепух – митично същество

 

Библиотекарят на храма на мъдростта

 

Майката на Тони

 

Леля Катя

 

 

 

Първа картина

 

/На сцената има легло и гардероб. В леглото спи Тони, а на ръба на леглото е седнал Сладкарят и гледа умислено. Тони се събужда и търка сънено очички, прозява се и тогава вижда човека./

 

Тони:                       Ти кой си и какво правиш в моята стая?… Някъде съм те виждал и преди, но не мога да си спомня.

Сладкарят:            Разбира се, че си ме виждал. Аз съм собственикът на сладкарницата от страната на сънищата, Тони-бонбони.

Тони:                      Онази с голямата витрина ли?

Сладкарят:            Точно тя.

Тони:                        Където има син захарен памук и лимонов сладкиш?

Сладкарят:            Аха.

Тони:                       Сега се сещам – вярно, така ме наричаше. И щом си тук, сигурно си ми донесъл бонбони, от онези с вкус на дъвка и от другите с млечен шейк. Сега като си помисля… ми се ядат най-много от шоколадовите с пълнеж от карамелен кокос, от които не се хваща кариес.

Сладкарят:            От никой вид от моите бонбони и сладки не се хваща кариес, нито се дебелее, защото децата ги ядат на сън.

Тони:                      Значи е на ужким?!

Сладкарят:           Сънищата не са на ужким, но ефектът е същия.

Тони:                      Кое е същото?

Сладкарят:           Ефектът, значи резултатът.

Тони:                      Аха, разбирам. А аз сега сънувам ли?

Сладкарят:           Сънуваш, ама на ужким.

Тони                       А защо си тук в моята детска стая?

Сладкарят:            Не знам. Вероятно ти си ме извикал в своя сън. За първи път ми се случва да посещавам адрес. Знаеш ли тази нощ колко деца ще дойдат пред моята сладкарничка, ще видят, че е затворено, ще гледат вкусните бонбони и торти на витрината и ще се разплачат, че не могат да ги опитат. Има деца, които ядат само на сън при мене сладкиши. Те ще плачат най-много. Първо тихичко в съня си, на ужким, а после и наистина ще захлипат. И възглавничките им ще се напоят със сълзичките им. Майките им ще влязат в детските стаи и като видят, че дечицата им плачат ще започнат да ги милват по главичките… Ей, ама ти сега защо плачеш Тони-бонбони?

Тони:                      Ами-и, заради дечицата дето ще плачат заради мен. Не искам никой да плаче. /през сълзи/

Сладкарят:            Недей да плачеш. Успокой се. Сега се сетих, че като ме няма жена ми ще слезе и ще отвори сладкарничката и децата ще ядат до пръсване.

Продължи четенето… →

Първия конкурс за разказ „Изгревът на следващото“

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“ Ви кани за участие в първия конкурс за разказ „Изгревът на следващото“.           Крайният срок за участие е 1 юни 2018 г.

Конкурсът търси истории, посветени на темата „Кризисно съвремие“ – какво е решението, което води до по-висше състояние на Човечността и Човечеството; какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици; какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Всеки автор може да участва с максимум 2 разказа (обем до 6000 думи), които може да са вече публикувани. Прикачените файлове трябва да  са анонимни – личната си информация за автора – име, възраст, град, държава, телефон за връзка, се изписва отделно в самия имейл.

Разказите се изпращат на e-mail poslednorog@gmail.com

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други разкази от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Повече информация в сайта на Човешката библиотека.

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „СВЕТЛОСТРУЙ“

Кметство Щръклево, Община Иваново, Област Русе и читалище „Възраждане 1906“, с. Щръклево със Съдействието на Дружеството на писателите – Русе

 

обявяват провеждането на Четиринадесети литературен конкурс „Светлоструй“ на името на известния литературен вестник в провинцията, излизал в периода 1928 – 1938 г. в с. Щръклево, Русенско.

 

Наградата се дава на всеки две години за най-добри книги в следните жанрове:
– Поезия;

– Белетристика;

– Публицистика.

 

            За нея могат да кандидатстват извънстолични автори, не по-възрастни от 45 години.

            Книгите трябва да бъдат издадени в периода между двете издания на конкурса (2016 – 2018 г.).

Авторите да изпращат до 10 август 2018 г. книгите си в два екземпляра.

            Контакти:

            7078 с. Щръклево, област Русе

            ул. „Централна“  № 40

            Читалище „Възраждане 1906“

            тел.: 0879 575 107

            e-mail: chitalishte1906@abv.bg

 

Наградата ще бъде връчена на литературния празник в читалището на с. Щръклево на 14 септември (петък) 2018 г. от 17.00 часа.

 

Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – 2018

Община Кюстендил, читалище „Братство 1869“ и Информационен център Европа Директно – Кюстендил, обявяват Дванадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил, 2018.

Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил. В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Координатор: Благой Ранов (тел. 0896 62 62 23)

За жури на конкурса се канят утвърдени имена в българската литература.

Творбите (до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра) трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2018 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. „Отец Паисий“ 11

Читалище „Братство 1869“ (за литературния конкурс)

или по електронната поща: chitalishte@bratstvokn.org като прикачен файл във формат doc или rtf.

Конкурсът е анонимен и участниците следва да посочат отделно трите си имена, точен адрес, телефон за връзка или e-mail.

До 24 май 2018 г. резултатите от конкурса ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалище „Братство 1869“:  www.bratstvokn.org

Награден фонд:

– Първа награда – 300 лв

– Втора награда – 200 лв.

– Трета награда –  100 лв.

Журито ще присъди и 6 специални предметни награди.

 

п.к. 2500 

гр. Кюстендил

ул. „Отец Паисий“ 11

Читалище „Братство“ 

тел: 078/ 52 91 95, 078/ 52 63 95 

e-mail: bratstvo@abv.bg

e-mail:chitalishte@bratstvokn.org
www.bratstvokn.org

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КЪС РАЗКАЗ „РАШКО СУГАРЕВ“

 

            Национален дарителски фонд „13 века България“ обявява Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ за автори до 35 години с краен срок до 30 март 2018 г.

 

Националният конкурс „Рашко Сугарев“ за къс разказ е за автори до 35 години.     Разказът трябва да е публикуван в периодичния печат или в книга през 2017 г.

В литературния конкурс, провеждан от Национален дарителски фонд „13 века България“, през 20-тe поредни години досега са отличавани днес вече утвърдени имена като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов, Яница Радева, Росен Карамфилов…

Продължи четенето… →

В търсене на житейския ориентир

От Борислав Гърдев

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България.

Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат.Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, съссвежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга.

Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед.

В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Продължи четенето… →